Изборният кодекс на ГЕРБ и АТАКА ограничава правата на гражданите

Анализ на ВМРО във Велико Търново за последиците от новите изборни правила, които ГЕРБ и АТАКА гласуваха.
Промените, които въвежда новият Изборен кодекс, не само разочароват очакването да се сложи край на порочните практики в изборния процес, но и залагат огромни капани по пътя към истинска демократична и прозрачна процедура по избора на представители в местната и държавната власт.
Макар самото съществуване на Изборен кодекс да може да се разглежда като успех, проектът, който ГЕРБ и техните партньори приеха, не решава реалните проблеми, които перманентно опорочават изборния процес в страната и дори прави решителни стъпки към ограничаване на избирателните права на гражданите.
Това, което най-силно ни притеснява в Изборния кодекс на ГЕРБ, е бруталното лишаване или ограничаване на огромна част от българския народ от правото да определя сам кметовете на населените места, в които живее и своите представители в местните парламенти. Депутатите от ГЕРБ решиха броят на общинските съветници да бъде намален с 20 %.
Това, на практика, означава, че общинските съветници във Велико Търново ще бъдат намалени от 37 души на 29. Дори само тази промяна излага на показ неадекватността на промените в изборното законодателство. Очевидно, само народните ни представители смятат за демократично близо 100 000 души (колкото е населението на община Велико Търново) да бъдат представлявани от същия брой общински съветници, колкото и 27 000 души (които живеят в община Павликени). Елементарната математика показва, че докато в Павликени ще се пада по един представител на 940 души, то във Велико Търново съотношението е един съветник на 3200 души.
Не по-малко притеснително е, че “Гражданите за Европейско Развитие на България” очевидно смятат за “европейско” и “развито” мислене да се отнеме правото на хората, живеещи в населени места с под 350 жители, да избират сами свой кмет. Такъв ще им бъде назначаван от кмета на общината. Тук вече откриваме удивителна последователност в действията на ГЕРБ спрямо систематичните опити на техните предшественици да ликвидират българското село.
Векове наред се е смятало, че българското обществено развитие, особено в малките населени места, е било най-вече дело на три институции – кмета, попа и даскала. Днес всички сме свидетели на разграбването на православните храмове – икони и камбани отдавна са изнесени и продадени или претопени. Стотици селски църкви от години са забравили как звучат църковните песнопения. Учителите са прогонени от малките населени места – училищата са заключени с катинари и оставени на произвола на времето, което да заличи дори спомена, че по тези места някога е имало млади хора, които са събирали знания, за да градят след време бъдещето на България (в момента това бъдеще е в “Европейското Развитие” и се гради от хора, които са събирали знания на английски, под американското знаме).
Ето, че най-сетне ГЕРБ успяват да положат основата за ликвидирането на последната от тези опори на българското село – възможността да си избереш сам кмета. Бърза справка показва, че според новия Изборен кодекс, без право да избират кмет догодина ще се окажат селата Плаково, Дичин, Вонеща вода (където самите ГЕРБ хвърлиха огромни усилия преди няколко месеца да изберат свой кмет), Миндя, Русаля, Хотница, Шереметя, Малки чифлик, Арбанаси, Къпиново и Никюп. Непосредствена заплаха има за Балван и Ново село, които надвишават 350 души едва с няколко човека, но ако не на изборите тази година, то на следващите хората там също ще останат без право да избират сами кой да ръководи делата на селото.
Основната цел на този Изборен кодекс трябваше да бъде да се мотивират гражданите да гласуват, а всъщност той само ги отблъсква, демонстрирайки, че все по-малко неща зависят от отделния гражданин, а реалната власт се затвърждава в ръцете на партийните ръководства.
В Изборния кодекс съществуват и други разпоредби, ползата от които е доста съмнителна. Отказването от интегралната бюлетина ни връща към някои доста порочни практики от близкото минало, които ,очевидно, не притесняват г-жа Искра Фидосова и колегите й.
Въпреки думите и гаранциите на управляващите, че Изборният кодекс ще попречи на различните “бизнес партии” и “партиите фантоми” да реализират мандати на местните избори, начинът за регистрация на подобни “проекти” не беше променен.
Във ВМРО вярваме, че този изборен кодекс не развива и не утвърждава избирателните права на гражданите, а грубо ги нарушава. Възможностите за корупция и подмяна на вота в никакъв случай не са премахнати, като е запазена и възможността за “предварително осигуряване на изборната победа”, като Сметната палата може да откаже регистрация на политическа партия в изборите на основание нормативна уредба, която не е предназначена за съществуващата структура на Сметната палата.
Напомняме, че ВМРО от години настоява за някои основни промени в изборното законодателство: въвеждане на задължително гласуване, на изискване за задължително образователно ниво не само за кандидатите, но и за имащите право на глас, намаляване на възрастовата граница за имащите право на глас от 18 г. на 16 г., въвеждане на електронно гласуване и др.
6 януари 2011