„Илинден, майко, Илинден, за българите – Великден“. В тези няколко думички народната памет, поетичният гений на българите и в нашите песни са събрали същността на днешния ден.
Представители на ВМРО, Македонския научен институт, българи от диаспората и граждани на столицата отбелязаха днес в София 119-ата годишнина от избухването на най-масовото българско въстание – Илинденско-Преображенското. Пред паметника на революционерите от Македония, Одринско и Беломорието признателните наследници на илинденци положиха цветя и се поклониха пред делото на героите, дали живота си за освобождението и обединението на българския народ.
Поклон!
Слово на доц. Милен Михов – историк, член на ръководството на ВМРО и на МНИ:
Днес в Скопие броят първи, втори, трети, а може би ще измислят и последващ Илинден. Днес обаче ние имаме правото да кажем, че Илинден е един и той е български. На 20 юли 1903 година започва най-голямото българско въстание в новата ни история. То е част от една верига, започнала от писанията на Паисий, минала през делата на даскали и свещеници, през легиите и четите, гения на Апостола и Априлското въстание. То е дело на Организация, създадена като историческо продължение на Вътрешната революционна организация по законите на Левски. Създадената през 1893 година Организация, първоначално обозначена като Български македоно-одрински революционни комитети, взема решението за това голямо въстание във физико-математическия кабинет на Солунската гимназия в началото на 1903 година под председателството на нашия съгражданин от Стара Загора Иван Гарванов. Планът за въстание е разработен с активното участие на българските офицери, а самата бойна сила на Организацията е изградена в продължение на години под инструкциите на български подофицери и офицери. Планът предвижда една перманентна революция, която последователно да започне от Битолски революционен окръг, да продължи в Одрински революционен окръг и през септември да продължи в центъра на това географско, широко пространство от Охридското езеро и Преспанското езеро до Черно море, в центъра на Серски революционен окръг. Планът предвижда срещу 250-хилядна турска армия, концентрирана от Високата порта на Балканите, да бъдат изправени добре подготвени и командвани от български офицери и подофицери чети, които да нанесат тежко поражение, да продължат войната – въстаническата война, достатъчно дълго, за да се принудят Великите сили да предприемат обещаните в Берлинския договор реформи в европейска Турция, които трябва да придобият формата на автономия на Македония и Одрин. Автономия в плановете на Революционната организация, повтаряща модела на Източна Румелия с доминация на българския етнос.
Казвам всички тези популярни и известни неща, за да подчертая, че измислената история за Илинден 1903 година в Скопие е обречена. Тя не маже да тържествува срещу историческата истина, срещу народната памет и сътвореното в песните легендарно наследство за борците за свободата на Македония и Одринско. В това въстание загиват десетки български четници, офицери и войници от Българската армия и хиляди пострадали във въстаническите райони.
Никой през 1903 година от султанските низами, от турския башибозук, от дипломатическите представителства в Ориента и великите столици в Европа и света не разглежда това въстание като друго, а като българско. И неговата цел като друга, освен като автономията на българите в Македония и Одринско в европейска Турция като част от пътя за създаване на Санстефанска България.
Това е историческата истина. И днес можем да кажем, че тя няма да бъда забравена и всеки, който я престъпва, ще бъде определен от българите и от историческата памет като предател на историческата истина и на националните интереси.
Да живее Илинден! Да живее делото на илинденци! То продължава, то ще бъде продължено!
Да живее България!
Слово на съпредседателя на ВМРО Искрен Веселинов:
Потомци на войводата тома Радовски подариха на Македонския дом портрет на герой, който е бил районен войвода в Серско. Лично Гоце Делчев го привлича в редиците на ВМРО през 1900 г. Подаръкът прие главният секретар на ВМРО Юлиан Ангелов и разказа накратко за войводата Радовски.
Снимки >>>
