Активизиране на строителството в местността провокира гражданското недоволство, пише страницата „Строителство имоти“.
Сдружение „Гражданска инициатива за опазване на културно-историческото наследство“ (ГИОКИН) сезира Европейската комисия и изпрати документация и фотоматериали за най-фрапантните, според екоорганизацията,нарушения при проектите за превръщането на археологически и архитектурни обекти в туристически атракции. Декларации са изпратени до всички институции пряко финансиращи и контролиращи тези проекти (в случая – Европейската комисия), както и на други европейски и международни организации, ангажирани с опазването на културното наследство: Съветът на Европа, ЮНЕСКО, ИКОМОС, EuropaNostraи други.
Писмо с искане за незабавно спиране на строителните дейности в района на Яйлата, е изпратено и до министъра на културата и министъра на регионалното развитие по повод непрофесионалната, според ГИОКОН, реставрация на римската крепост в местността. В писмото, разпространено и до медиите се казва, че „Реставрацията и експонирането на археологически и архитектурни обекти би заслужавало да бъдат приветствани, ако бяха и са осъществявани в съгласие с международно утвърдените принципи и конвенции, както и със Закона за културното наследство на България. На практика обаче „реставрацията“ и „социализацията на редица значими обекти по програмата за регионално развитие бе изпълнена в нарушение на чл. 163 от Закона за културното наследство (изискващ „максимално запазване на автентичността на културната ценност”), както и на международните документи за опазване на културно наследство: конвенции ратифицирани от България и харти на ИКОМОС.“
В писмото се подчертава, че „проектът на община Каварна „Яйлата, античната врата на Добруджа“ е свързан с поредица нарушения. Като особено сериозно се посочва изграждането на подходни пътища към обекта и използването на тежка техника в резервата, който попада също в две защитени местности в пълно противоречие с одобрения и съгласуван План за безопасност и здраве към проекта. Според екозащитниците само това крещящо несъответствие на одобрения проект с изпълнението му би трябвало да е достатъчно основание за неговото незабавно спиране.
Междувременно Професорите Антонио Панаино и Пиерфранческо Калиери от университета в Болоня, изпращат до кмета на Каварна Цонко Цонев писмо във връзка с въпросното строителство в археологическия резерват. Двамата професори са координатори на съвместния българо-италиански екип, сформиран в сътрудничество с Историческия музей в Каварна, който от 2002 г. изучава защитената местност.
На 14 май кметът на Каварна Цонко Цонев издава заповед, с която спира временно строителството.
Според собственика на имота, в който се изгражда бетонната постройка, теренът не попада в границите на защитената местност и има всички необходими документи.
Резултатите от проверка на ДНСК обаче сочат, че при строителството в археологически резерват „Яйлата“ са допуснати нарушения при издаване на разрешението за строеж и груби нарушения на нормативната уредба по устройство на територията, опазване на околната среда и културното наследство.
От „Гражданска инициатива за опазване на културно-историческото наследство“ прилагат и становищата на редица публични изказвания на български архитекти, архитекти-реставратори, археолози и професионалисти, работещи в сферата на опазването на културното наследство, както и експертни становища на ИКОМОС, които подлагат на критика извършването на масивната реконструкция по тази програма. Основен лайтмотив на тези публични и експертни становища остава, че използването на такива псевдореставрационни способи (отдавна изоставени и санкционирани като непозволени в световната реставрационна практика) води до необратимо компрометиране на тяхната автентичност.
Професор Тина Вик, архитект-реставратор, професор по устойчива архитектура в Университет Даларна, Швеция твърди, че „Работата на този обект трябва да се спре незабавно и да се организира семинар, на който да се обсъди какво трябва/може да се направи, каква е целта, какво вече е направено и как да се поправи то.“
Питър Ридингтън, архитект-реставратор, директор на Доналд Инсол и съдружници, архитекти и консултанти за исторически сгради, Лондон, Обединено кралство казва:„Изображенията предизвикват загриженост. Още на пръв поглед се виждат основания за истински притеснения. Грубата стоманена конструкция, монтирана в църквата „Св. Св. Константин и Елена“, наистина не би трябвало да е крайният вид на възстановения паметник. Като се има предвид колко са усъвършенствани съвременните технологии за консервация и реставрация, ни изглежда ненужно и достойно за съжаление превръщането на един наистина значителен исторически паметник в един примитивно изграден модерен сурогат.“
Проф. Беатрис Ст. Лоран, професор по ислямско изкуство и архитектура, Колеж за хуманитарни и социални науки, Държавен университет Бриджуотър, Бриджуотър, Масачузетс, САЩ: „След като се запознах с извършеното по финансираните от Европейския съюз така наречените проекти за реставрация/консервация на скалната църква и на византийската крепост от V-VІ век, бих направила няколко коментара. Първо, изглежда, че тези проекти не следват указанията на ЮНЕСКО за значими проекти за реставрация и консервация. Използваните материали и методи определено не са в съответствие със спазваните днес нормативни процедури.“
Становище на Регионален исторически музей – Добрич: Посяга се на автентичността на културната ценност
Официално заявление на Регионалния исторически музей – Добрич, относно проекта „Реставрация и частична реинтеграция на ранновизантийската крепост и укрепване на скалната църква „Св. Св. Константин и Елена” в Националния археологически резерват „Яйлата”: „Археологическият резерват Яйлата, попада в две защитени зони по Закона за биологичното разнообразие – Защитена зона “Комплекс Калиакра” и Защитена зона „Калиакра”.
Проектът на Община Каварна за Яйлата предвижда и вече е реализирал (в случая със скалната църква) практики, несъобразени с принципите, залегнали в редица международни конвенции, ратифицирани от Република България, свързани с опазването, реставрацията и поддържането на културното наследство.
Това се демонстрира от събрани експертни оценки на изпълнените работи на скалната църква и започващите такива на крепостта. Тези действия на строителя-изпълнител са в нарушение на чл. 163 от ЗКН, изискващ „максимално запазване на автентичността на културната ценност”. В рамките на крепостта са извършени спасителни археологически проучвания, без да бъде уведомен регионалният исторически музей.
Несъстоятелна от археологическа позиция е методиката на извършените разкопки, даваща непълни резултати относно функцията, границите и хронологията на новоразкритите строителни структури.
В проекта на Община Каварна пише, че транспортирането на материалите до обекта ще е на ръка, понеже до него няма пътна мрежа. В пълно противоречие с одобрения план виждаме навлизане на тежка техника в защитена местност и археологически резерват.
Хроника на протестите
Проектът „Яйлата, античната врата на Добруджа” буни духовете на природозащитници и радетели за опазване на археологическото наследство на страната почти още от старта си. Станали свидетели на първите дейности по проекта, те се обединяват във фейсбук група „Свободен Камен бряг” и сдружение Гражданска инициатива за опазване на културно–историческото наследство (ГИОКИН).
Техен активист и говорител е художникът Владо Руменов, който признава,че от години се опитва да съдейства за запазването на националния археологически резерват, Яйлата от безхаберието на държавата ни и от попълзновението на частни интереси.
„Още от първата копка на 23.Х.2013 г. за „реставрация и реинтеграция” на крепостната стена на късноантичната, погранична византийска казарма имахме и продължаваме да имаме много сериозни критики към проекта“- настояват недоволните от ГИОКИН. Ето някои от тях,към които в хода на работата прибавят и нови:
1. Не е направена оценка за въздействие върху околната среда.
2. Не е направен геологичен анализ на основите на крепостната стена.
3. Проектът е изготвен в разрез с основни принципи на световната реставрационна практика и на международни документи, отнасящи се до опазването на културното наследство, които Република България е подписала.
4. В разрез с допустимото в проекта е залегнал и план за залесяване с люляци, което е абсолютно недопустимо.
5. Не е направена оценка на въздействието на очаквания туристически поток на територията на Националния археологически резерват Яйлата, който попада в няколко защитени зони.
Екоактивистите поставят серия от въпроси, на които не получават отговори. Като например – как ще се предпази природата на Яйлата от унищожаването на растителността, което е неизбежно при строителни дейности с големи камъни, с каквито трябва да се надгражда съществуващата крепостна стена? Отговорът, който получават, че „камъните ще се свалят на ръка. И нито един камион няма да слезе долу…” е заблуждаващ и не отговаря на реалността.
Влиза се и в явно нарушение на одобрения от Министерство на културата проект „Яйлата, античната врата на Добруджа”, според който: „VІ. Доставка на строителни материали, изделия и механизация: материално-техническо снабдяване на обекта ще се извърши от складовете на строителната фирма. Наличната пътна мрежа не достига до обекта. Необходимите материали и механизацията ще се пренесат на ръка до строителната площадка.”
Снимки, направени от природозащитниците документират случващото се из Яйлата от около три седмици. Според тях и администратора на фейсбук група „Свободен Камен бряг” Владо Руменов не само че камъните не се свалят на ръка, но е създаден нарочен път, по който да се движи тежката техника, необходима за строителството на амбициозната крепост. По него се очаква да преминат 80 ТИР-а с русенски варовик, необходими за доиззиждането, против всякакви български и международни закони, свързани с опазването на културното наследство на крепостната стена до абсурдната височина от 5.9 м.
Екоактивистите се опасяват, че това, което в момента се случва в Национален археологически резерват Яйлата, унищожава растителността и археологическите структури, които все още не са разкрити и ще нанесе непоправими щети на уникалната природна и археологическа забележителност.
„Яйлата“ – единствената запазена степ в Югоизточна Европа с паметници от различни исторически епохи
Националният резерват „Яйлата” съчетава археологически останки с природни дадености. Намиращ се на 2 км. южно от село Камен Бряг, той представлява приморска тераса с площ 300 дка, отделена от морето с 50–60 метрови скални масиви.
На територията на резервата се намират многобройни паметници, обхващащи различни исторически епохи. Тук се намира „пещерен град” от 101 „жилища”, заселени още през V хил. пр. Хр. Използвани са в продължение на хилядолетия като жилища, а някои от тях като гробници или църкви. По намерените каменни оръдия е фиксиран живот от 5 хил. г. пр. н. е. Три некропола са издълбани в скалния масив. Представляват двукамерни фамилни гробници, състоящи се от преддверие и гробна камера, функционирали III – V в. Некропол № 1 е възникнал около издялано светилище, обърнато към изгряващото слънце. В северната част на „Голямата Яйла“ се намира малка ранновизантийска крепост, изградена в края на V в. Частично са запазени четири кули и една кула-порта. От античността са съхранени още светилище, жертвени камъни, винарни. През Средновековието пещерите са използвани като манастирски комплекс. Срещат се 178 вида гнездящи преминаващи птици. Тук е царството и на широколистния божур.
Археологическият комплекс е обявен за Защитена местност по Закона за защитените територии със Заповед No.1047 от 22.12.1987 г. По Закона за защита на природата е обявен за Историческо място и е прекатегоризирана със Заповед No. РД-822 от 23.08.2002 г. по Закона за защитените територии.
Археологическият резерват попада в две защитени зони по Закона за биологичното разнообразие. Първата е защитена зона „Комплекс Калиакра” BG 0000573 по Директива 92/43/ЕИО. Втората е защитена зона „Калиакра” BG0002051 със Заповед за обявяването ѝ No. РД-559 от 21.08.2009 г. Според физико-географските си характеристики Яйлата е единствената запазена степ в Югоизточна Европа.
Кметът на Каварна очаква увеличение на туристите в археологическия комплекс
Яйлата представлява интерес и за блогъра Димитър Събев, който в поста „Крепости под обсада“ от средата на месец май коментира случващото се в резервата, позициите на различните заинтересовани страни и усилията за привличане на туристи на Яйлата. Там е отразено и мнението на кмета на Каварна Цонко Цонев. По думите му, посещенията на Яйлата миналата година са рекордни, може би над 10 хил. души, а приходите от билети са около 23 хил. лв. Само слухът, че там се прави нещо, увеличил посещаемостта с още 40% през пролетните месеци на 2014 г. Според кмета не може да се прогнозира какъв ще е ефектът от новата стена, но във всички случаи ще е положителен и голям. А въздействието върху природната даденост ще е минимално.
Повече по темата за опазване на българската природа четете в рубрика „Зеленото е родолюбие“.
