Един парижки кмет изгони “Веолия”, сегашният концесионер на “Софийска вода”, и с това спечели изборите, казва съветникът от ВМРО
Източник: в. „Дума”
Автор: Веселка Венкова
Ангел Джамбазки е втори мандат общински съветник от ВМРО в СОС, завършил е право в СУ “Св. Кл. Охридски”. Прекратяването на договора за концесията на “Софийска вода” АД е негова кауза от пет години. Предишният председател на СОС губи доклада му за прекратяването на концесионния договор веднъж, но Джамбазки го внася отново и след дълго бавене едва сега го гледат. На 4 юни 2012 г. ВМРО започна събирането на подписи за провеждане на местен референдум за прекратяване на концесията на “Софийска вода”, а ВАС даде ход по същество на жалба срещу увеличението на цената на водата в София, внесена от членове на ръководството на ВМРО в качеството им на граждани потребители.
– Нека припомним, че 25-годишният скандален договор е сключен през 2000 г. от кмета Стефан Софиянски, но и до днес буни духовете…
– Дори Народното събрание, което не е образец за почтеност, го внесе в комисията си по корупция и оттам има становище, че в “договора за концесия на “Софийска вода” АД има основателни съмнения за корупционни практики”. Договорът така е направен, че винаги да е в услуга на концесионера и в ущърб и заплаха за концедента, в случая Столична община, но всъщност за софиянци. При замислянето си договорът е направен с английската фирма “Интернешънъл уотър къмпани”, която под натиска на общественото мнение напусна водния пазар в София, а капиталът й бе закупен от “Юнайтед ютилитис” и от Европейската банка за възстановяване и развитие.
Днешната “Веолия уотърс” е третата поред чуждестранна компания, управляваща софийската ВиК система. Тя е френска и е известна по света с лоша репутация. Тази компания се оглежда за окрупняването на ВиК системите в България, като се говори, че в Плевен ще е пилотният им проект. Опитват се да създадат недопустими естествени монополи – водоснабдяването, както и електроразпределението са естествени монополи, защото не могат да бъдат заменени: една тръба, един канал, един кабел – това е положението!
– Тези монополи обаче не се самосъздадоха у нас, нали?
– Престъпно безразсъдно тези монополи бяха продадени на частни предприемачи след 2000 г. с участието на т.нар. цар, който участва и в продажбата на електроразпределителните дружества. После разпарчетосаха и продадоха и телекомите, но най-голямата им вина е в това, че учредиха абсолютно алчни частни монополи, които са неконтролируеми и механизмите за въздействие на българската държава са беззъби. Има една държавна комисия за енергийно и водно регулиране, която винаги е на страната на монопола. Когато монополистът иска повишаване на цената на водата, те си играят на доброто и лошото ченге – монополът иска увеличение с 20 ст., а ДКЕВР казва: “Не се притеснявайте, няма да е двайсет, а ще е само с 10 ст.” А аргументите за увеличението на цената на “Софийска вода” АД са просто скандални. Те се позовават на нуждата си от инвестиции, за да спрат течовете, като с това противоречат на собствения си договор, който ги задължава до 2010 г. течовете да са намалели до 20 процента.
– Колкото са били при социализма?
– Точно така. В момента обаче официално признатите от тях течове са над 60%, а със скандална разбивка заблуждават всички, че тези 60 на сто са “неносещи приходи вода”?
– Колко дела водите срещу “Софийска вода”, г-н Джамбазки?
– Не мога да кажа, лично съм пускал сигнали и в двете прокуратури – районната и градската в София, и водим последното дело в качеството си на частни лица, като оспорваме увеличението на цената на водата. Опитваме се да докажем, че цената на водата е била незаконно повишена, като се позоваваме на съществени нарушения в процедурата. Фактът, че на делото се даде ход, за нас носи удовлетворение, защото доказахме, че сме страна като граждани, като софиянци и платци на тази вода.
– Коментирайте като юрист с какъв довод концесионерът “Софийска вода” и ДКЕВР пледираха в съда, че вие – гражданите, които всеки месец плащате вода, не сте страна?
– Това е вечният стремеж на администрацията да докаже, че гражданите нямат значение, че нямат правен интерес. Като правен интерес те тълкуват отношенията си – между “Софийска вода” и ДКЕВР, защото техните отношения били регулирани по закон, а платците не били страна. Ние, които с парите си издържаме и тази фирма и като данъкоплатци Държавната комисия по енергийно и водно регулиране, лукса, големите джипове и пр.
– Има ли начин 12 години по-късно да се потърси отговорност, че в нарушение на общинска наредба не са включени в процедурата за концесия размерът и начинът на плащане на концесията и видът на самата концесия?
– Не е само това, не е включена дори концесионна такса – в общината не постъпва и стотинка от тази концесия, тоест общината и софиянци нямат никаква полза. Много неща са “пропуснати” в този договор и повтарям – той е направен в полза на концесионера.
– Плашат ни, че ако съдът обяви концесионния договор за недействителен, общината ще трябва да покрие заема от 31 млн. евро, отпуснат от ЕБВР на “Софийска вода” АД, защото Столичната община притежава 22,9% от акциите на дружеството. Ако подписката, която ВМРО инициира за референдум за отмяна на концесията, постигне целта си, какво ни очаква?
– Когато и да бъде развален или прекратен този договор, общината, ще не ще, трябва да плати парите, по които е гарант – единият вариант е да го направи веднага при прекратяване на договора, а другият е, когато изтече и не се поднови този договор. Аз не съм получил ясен отговор сегашният собственик на “Софийска вода” АД изплаща ли главницата на този дълг или той продължава да си стои. Подозренията ни са, че главницата по дълга не се изплаща и тя продължава да е в тежест – стои блокирана, а общината е гарант. И когато изтече договорът пак ще трябва да ги платим тези 31 млн. евро. Вижте, ние така или иначе плащаме все по-скъпи сметки за една прескъпа и недобра услуга, въпросът е дали ще се отървем от тази вредна за града концесия и ще търсим възстановяване на общинското водоснабдяване.
– Кой следи изпълнението на концесионните договори, защото по тях вече трябваше да са подменени много повече от 10% от водоснабдителната мрежа?
– Звено в общината съблюдава тази концесия. След натиска, който оказваме отдавна, за пръв път тази година общинските служители “си позволиха” да напишат, че договорът не се изпълнява, което е основание за развалянето му. Никой в годините назад не си е позволявал да напише това, макар три последователни констативни протокола да доказват, че фирмата не изпълнява договора. Е, когато някой не е изпълнявал договора, откъде накъде ние ще му дължим нещо?
– А как стои въпросът с инвестициите, които “Софийска вода” трябва да прави по 25-годишния договор? В сайта на фирмата пише, че за периода 2009-2013 г. трябва да инвестират 240 млн. лв.
– Това е много спорно, доколкото ми е известно, като инвестиции броят сградни отклонения и ще си направя труда отново да прочета целия договор, за да проверя и този въпрос. Ще ми е от полза и за следващия етап на делото. Чувам, че колекторите по Околовръстното, които строи “Главболгарстрой”, също били инвестиция на “Софийска вода”…
– А отводнителните шахти чие задължение са?
– Чудесен въпрос! След натиска върху кметството е разпоредено, а “Софийска вода” е приела, едва ли не доброволно, да вземе да ги изчисти. Разделили са ги по някакъв безумен начин – хоризонталните били на почистващите фирми, вертикалните – на “Софийска вода”, в резултат на което те са пълни с шума, листа и преливат непрекъснато при дъжд, защото са запушени и наводняват сгради – паметници на културата в центъра на града. Безотговорна работа. На кого може да му хрумне да раздели една отводнителна шахта на две? Разпарчетосването на задълженията води само до едно – до абсолютна безотговорност.
– Виждате ли юридическа възможност тримата софийски кметове – Софиянски, Борисов и Фандъкова, да бъдат потърсени за отговорност по концесионния договор на “Софийска вода”?
– Надявам се. Помня какво каза сегашният министър-председател в качеството си на софийски кмет – нарече концесията колониална. За мое съжаление не стигна по-далеч от тази констатация и оттогава насам нищо не се е променило – загубите по мрежата продължават да са големи, дупките от авариите на “Софийска вода” се множат, все повече стават фирмите подизпълнители…
– Какъв е изходът?
– В развалянето на тази концесия и връщането на общинското водоснабдяване, както са го направили кметовете след Освобождението, вкл. до 1989 г., и са успявали, вярно със заеми, но обслужвани и върнати, да построят тази канализация и този водопровод. За времето си са били отлични впрочем. Не виждам нуждата ние да издържаме чужд монополист, у нас да идват хора с огромно самочувствие със съмнително покритие и да ми обясняват на чужд език, че водата в София била, разбирате ли, много евтина. Нормалната й цена била около 5 лв. – това съм го чувал от тях.
– Как се озова в България “Веолия уотърс” след двете английски фирми и това прехвърляне на трета фирма, засега, защото по концесионния договор има още 13 години, докога ще продължава? Говори се, че концесионерите са ни “изпратени” от ЕС, споменава се лично името на председателя на Европейската комисия…
– Много е възможно. Един парижки кмет изгони “Веолия”, концесионер през 90-те, и с това спечели изборите. Та този човек беше казал, че от всеки сто евро, които се плащат на водните концесии, повече от половината отиват в политическа корупция, 20-ина процента се губят в административна корупция и едва оставащото отива за поддръжката на мрежата. И прекратил концесията. Тази фирма, под друго име, е оперирала и в Боливия, когато избухват водните бунтове, защото на места е вдигала цената на водата до 300 процента.
– Ами то в София сега увеличението наближава 400 %!
– С увеличението е толкова и продължават да искат. Ние сме държавата с най-ниско самочувствие и с най-нисък административен капацитет, който не пази интереса на гражданите. Само в България концесиите са в угода на чуждия инвеститор. Само тук всяка стотинка, платена за електричество, телефон, вода, изтичат от България – българските пенсионери издържат чешките – това е положението, защото ЧЕЗ издържа чешкия пенсионен фонд! А у нас някой ни обяснява, че правим пазарна икономика, а то е монопол, злоупотреба.
– Обяснете като политик факта, че всички ценни концесии и електроразпределителните дружества са дадени на чужденци?
– С безотговорност, безгръбначие и подмазване пред чуждия господар. И с това, че лошите примери на политическа корупция идват от Запад насам. Като гледам как са изнасяли всяка стотинка, купували дори кламери от чужбина, пращани електромери и водомери за калиброване къде ли не по света, само и само да не остане в България стотинка печалба, съм напълно наясно, че тези типове – чуждите монополисти, са безпардонни, арогантни в поведението си и ще измъкнат всичко, което им се позволи. Местните подлизурковци от коленопреклонното колониално управление на всичките му нива, общо взето, гледа да заслужи подаянията и копанката и когато им заговориш за този чудовищен грабеж, те ти говорят за демокрация и пазарна икономика – несъотносими ценности, празнодумие, с която се замества липсата на отговорност, на желание и умения да направят каквото и да било в полза на гражданите си. Никой от тях не се е обърнал назад в годините и да каже: “Това беше грешка, дайте да го поправим!” Говорят ми, че нямало пари в държавата. Ами как да има, като платените траншове за ток, вода и телефони отиват в чужбина? Да извират пари оттук, няма да останат, след като се изнасят. Няма нищо по-страшно от частния естествен монопол! Да е общинско или държавно, можеш да смениш управителното тяло, да го подведеш под отговорност. А те се разбрали споровете да са в Париж, в Арбитражния съд! Със същия успех можеха да са и на остров Тамбукту – там да решават проблемите на “Софийска вода”. Откъде накъде въпросът за неизпълнението на един концесионен договор ще го решава Арбитражният съд в Париж? Не се съмнявам, че има политическа корупция в ЕС – той все повече се превръща в командно-административна бюрократична и тромава машина.
– Но ние далеч преди 1 януари 2007 г. сме си дали водата, трите енергоразпределителни дружества, някои от телекомите.
– Чувал съм, че това е било едно от условията за приемането ни в ЕС. Дали е така, или не, вероятно може да отговори правителството на Костов и останалите преговарящи от онова време. Това са били условията и всеки от “онези” се е оглеждал какво останало апетитно да прибере.
– И ние какво трябва да направим, питам отново?
– Да ги изгоним оттук. Да съберем подписката, да окажем натиск върху СОС и моите колеги да разберат, че са избрани, за да защитават интереса на софиянци, а не на чуждите “инвеститори”. Защото нищо незначещите завоалирани тиради за значението на чуждестранните инвеститори хранят чехи, австрийци, французи, германци, но правят българите все по-бедни и нещастни.
6 юни 2012
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
За референдум за водата в София
Au revoir, „Софийска вода“, скандираха граждани пред ВАС. ВМРО започна подписка за край на концесията
ВМРО срещу концесията на “Софийска вода” (ОБЗОР)
