107 г. без един велик водач

23 декември е значима дата за ВМРО, за българите в Македония и за българската история. На този ден преди 107 години Организацията губи един от най-значимите си членове – неин основоположник, сърце и душа, ръководител, централна и важна фигура. Това е Даме Груев, един от апостолите на дългогодишната история на ВМРО.
Има хора, датата, на която се раждат да е най-обикновена, но денят, в който умират да е исторически и преломен. Такъв е случаят с ръководителя на Илинденско-Преображенското въстание. Даме Груев – велика личност, светъл пример, голям водач и вдъхновител, българин, от който ВМРО и България се нуждаят и днес.
Защото идеалите на Даме, Гоце, Тодор Александров, Иван Михайлов и хилядите знайни и незнайни борци за каузата още не са изпълнени и много битки предстоят.
Даме Груев е роден през 1871 година в село Смилево, Битолско (днес Република Македония). Установява се в различни места в Македония: Битоля, Смилево и Прилеп, където учителства и прави опити за създаване на освободителна организация.  „Мислехме, че трябва да се тури на дневен ред идеята за освобождение на Македония преди да успее сръбската пропаганда да се засили и раздроби народа“, пише той в спомените си.
През октомври 1893 година усилията му за създаване на революционна организация се увенчават с успех. На 23 октомври в Солун, заедно с д-р Христо Татарчев, Иван Хаджиниколов, Петър Попарсов, Андон Димитров и Христо Батанджиев, Дамян Груев поставя началото на Българските македоно-одрински революционни комитети (БМОРК), организация която по-късно променя името си на Тайна македоно-одринска революционна организация и ВМОРО.
Основна политическа цел на организацията е борбата за автономия на Македония и Одринско. В сформирания Централен комитет д-р Христо Татарчев е избран за председател, а Дамян Груев е избран за секретар-касиер, но всички съвременници са единодушни, че Даме е сърцето и душата на организацията.
През следващата година Груев се отдава изключително на организационна дейност в различни градове и села на Македония. През есента на 1894 г. Груев, по това време учител в българското училище в Щип, привлича в редовете на ВМОРО нейния бъдещ ръководител Гоце Делчев.
През август 1900 г. при Попставревата афера е арестуван и прекарва близо две години в Битолския затвор, откъдето продължава да ръководи организацията. В края на май 1902 година е заточен в Подрум кале в Мала Азия, което му отнема възможността да участва в съдбоносния Солунски конгрес на ВМОРО през януари 1903 г., на който се взима решение за въоръжено въстание.
През 1903 година е амнистиран. Въпреки че заедно с Гоце Делчев и други ръководители на ВМОРО е против предстоящото въстание, той не успява да го спре. Въпреки това полага усилия за отлагане датата на въстанието с цел неговата по-добра подготовка.
През април 1903 г. е председател на Смилевския конгрес (проведен в родната му къща) на Битолския окръг на ВМОРО. На него Даме Груев, заедно с Анастас Лозанчев и Борис Сарафов, е избран за член на Главния щаб. Това му дава възможност да бъде един от основните ръководители на бъдещото въстание. Заедно с Борис Сарафов определя датата на въстанието в Битолския окръг.
Героят участва активно в Илинденско-Преображенското въстание и след неговия злополучен край — във възстановяването на ВМОРО, като решава да остане в Македония, за да дава кураж на населението и да подпомага организационната мрежа.  Играе ръководна роля в организацията след 1903 година и със своя авторитет успява да потуши част от конфликтите в нея.
През 1905 г. ръководи първия общ конгрес на организацията след въстанието – Рилския. Въпреки че на него превес взима реформисткото крило на организацията – т.нар. левица, Даме Груев е избран за член на ЦК и е един от нейните фактическите ръководители до смъртта си.
А в смъртта му, както в кончината на редица велики водачи на българския народ, е намесено предателство. В края на 1906 г. Даме Груев тръгва с четата си за Кюстендил, на път за София, с цел участие в предвидения конгрес. На 23 декември заедно с четата на Александър Китанов са открити от турските власти край село Русиново, Малешевско – вероятно предадени.
При завързалата се престрелка Груев и четникът Карчо са ранени, но първоначално се измъкват от турския обръч. В близост до връх Петлец двамата (които носят още един ранен четник) попадат на нова засада и загиват. Така ВМОРО губи един изключителен лидер и организатор, след чиято смърт Организацията окончателно се разцепва.