Коментар на председателя на ВМРО Красимир Каракачанов
Преди дни от името на НФСБ и ВМРО внесохме жалба срещу издаденото в последния момент строително разрешение за „Южен поток”. Това беше нашият логичен протест срещу взетите на тъмно и в последния момент решения от страна на делегитимирания кабинет „Орешарски”. Протест срещу завишените цени, срещу наредените на хранилката фирми на партиите на статуквото, срещу задкулисието.
Ние не сме против „Южен поток”, а против кражбите. Бяхме против решението на кабинета „Орешарски” за „Уестингхаус” в последния момент, бяхме и против продажбата на терени от държавния горски фонд по трасето на „Южен поток” – пак в последния момент.
Правителството на Орешарски правеше скандали до последния момент, новото правителство на ГЕРБ (пардон „служебно”) прави скандали от първия момент. Но това е друга тема…
Сега малко повече за „Южен поток”. В България има един контингент хора, които получават инструкциите си в американското или в руското посолство. Пò брюкселци сме от Брюксел. А тръбите около нас стават като брюкселска дантела – всяка държава следва интереса си и изгражда. Искаме да ни заобиколят ли?
Не може трима американски сенатори да дойдат и да спрат енергиен проект. Не може Путин да ни извива ръцете със съдебни искове. Въобще, не може по този грозен и безпардонен начин да ни се диктува. България все пак е независима държава.
„Южен поток” е двойна кавга – САЩ и Русия се карат на международно ниво, а тук се караме кой да докопа парите покрай строителството. Така съсипахме не един и два възможни енергийни проекти.
Дали в другите страни по трасето – Италия или Австрия, например, или Гърция – има подобни кресливи лобита, които си знаят едно и също: Русия е лоша. Защото в тези страни трябва да достигне „Южен поток” и аз направо се чудя как там не са се появили соросоидите да повтарят едно и също.
Да попитам за руско-германския „Северен поток”? Моля, обяснете ми дали Германия не се бои от руска зависимост? Бои се, разбира се, а и зависимостта е налице. Само че отчита и интереса си, а не само някакви мантри. И между другото, Германия плаща най-ниска цена за газа.
Това, от което се нуждаем, е прозрачност по условията и конкуренция в изпълнителните работи по „Южен поток”. Това може да намали цената на изпълнението.
Нуждаем се също от други подобни проекти, от прословутите интерконекторни връзки, от ясни посоки как зависимостта от Русия да бъде намалена, от ясни гаранции за природата, от разработване на собствените си находища. Но това означава нашите управници да си свършат работата, а не да се откажем от проекта „Южен поток”.
В момента няма обща европейска политика по отношение на енергийните доставки. Има политика на отделните държави. И не бива ние отново да бъдем сочени с пръст за това. Нека столиците на Западна Европа ни покажат как се прави тази обща политика. Напротив, те ни показват как се следва националният интерес. Е, това трябва да правим и ние. Щом Берлин може, и София може!
Питането е просто: искаме ли 3 милиарда инвестиция или не? Това е въпросът. Само приходите от ДДС се очаква да бъдат около 600 милиона евро, това са работни места – при това в икономически изостаналата северна и северозападна част на страната, български подизпълнители, а после – естествено и приходи от експлоатация. Срещу това, имате един аргумент: газът идва от Русия.
Днес ние чуваме модното „не” на една инвестиция. Ще чуем ли някога въобще някакво смислено „да”, някакво предложение? Или ще чуваме само познатите заклинания?
Украйна е рискова страна. Точно в този момент стана ясно, че би било чудесно територията й да бъде заобиколена – какъвто е проектът на това трасе. Това дава сигурност на доставките. В това време дежурните лобисти казват: да спасим Украйна, Русия я заплашва с „Южен поток”. Добре, става. А България кога ще спасим? Например, кога ще спасим хората в северозападна България? „Южен поток” е шанс за тях.
По никакъв начин ние не разглеждаме този проект като конкурент на „Набуко”, например. Дай Боже, и „Набуко” да стане (макар в момента да нямаме условия за оптимизъм). Въпросът е, че не можем току-така да се отказваме от успешни проекти. При това, забележете, „Южен поток” е един от малкото проекти, по които БСП и ГЕРБ са на едно мнение. Само преди месеци министър Добрев бранеше проекта, сега пък е министър Стойнев.
Имаме консенсусен проект и ще се откажем от него!?
Това е ритулно самоубийство за българската икономика – вероятно красиво и идеалистично, но все пак самоубийство.
Говорили сме хиляди пъти за „Белене”. Там въпросът е още по-прост: откъде ще има ток за България, когато реакторите в „Козлодуй” спрат? Добре, ще удължим срока за експлоатация, а след това? Плевнелиев казва: ще си оправим дограмата. Дограма на мястото на АЕЦ е като Плевнелиев на мястото на президент. Еднакво нелепо е.
Да, в проектът „Белене” се е откраднало много. Много се краде в какви ли не проекти. Да не би в магистралите да не се краде!? Но вместо да накажем крадците, ние искаме да накажем себе си – като се лишим от бъдеще в енергетиката си.
Въобще, ние сме царе на саможертвата в наивния и смешен смисъл. Ще се откажем от „Белене”, ще се откажем от „Южен поток”, ще искаме санкции за Русия, които на практика ще бъдат срещу нас и накрая… ще си останем най-бедните в Европа.
Затова от НФСБ и ВМРО казваме: спрете кражбите, не спирайте проектите!
