Когато се гавриш със собствения си народ, това се нарича самоунижение!
Снощи разгневени български граждани провалиха премиерата на скандалната постановката „Оръжията и човекът“. Както можеше да се очаква, още от снощи „умно-красивата“ общност започна да се възмущава как станалото пред Народния театър е проява на вандали националисти, на антиевропейци, които никога не са ходили на театър и са ниско културни, а някои дори видяха и ръката на Путин на този протест.
Аз бях там! Да, имаше и буйни страсти, но имаше и интелектуалци и студенти, които протестираха срещу гаврата, която се случваше в Народния театър, от които умно-красивата общност има много какво да научи.
Защо наричам тази постановка гавра? Аз не отричам качествата и световната слава на Бърнард Шоу, нямам нищо против Джон Малкович. И не те са центърът и фокусът на недоволството на гражданите. Проблемът е в нашите псевдоинтелигенти, които смятат, че културата е за тяхно лично ползване и с парите на българския данъкоплатец, с които се издържа Народният театър, трябва да се създава „култура“, която да се харесва само на тях – „умните“ и „красивите“.
Тази гавра се случва в навечерието на Деня на западните покрайнини и на Сръбско-българската война от 1885 г. Не знам как Бърнард Шоу е наблюдавал събитията покрай тази война, но цяла Европа тогава защити българския народ срещу сръбската агресия. Европейското общество по това време се възхищава на героизма на капитаните, които командваха българската армия и които победиха сръбските генерали. В края на XIX век заради победите на българската армия, заради бурното развитие на българската икономика, образование и култура, българите бяха наричани прусаците (немците) на Балканите. А заради подобни псевдоинтелигенти днес, които узурпираха българската култура и образование и смятат, че с нашите пари могат да правят халтура само за себе си, сега се превърнахме в простаците на Балканите.
Не приемам упреците, че протестът на хората бил цензура и протестиращите провокирали. Защото цензурата я налагат същите тези „умни и красиви“, както я наложи и директорът на театъра, като не допусна хора с редовно закупени билети да влязат в залата – щом не харесвали пиесата, нямали място на представлението. Ето това е цензура, това е болшевишко мислене, че културата е само за малцинството от този псевдоелит. Същият този директор е провокаторът, който поставя унижаваща българите пиеса и то в театър, наричащ се Иван Вазов – същият Вазов, който възпя героизма на българските войници на Сливница.
Чухме обвинението, че щом имало политици на протест, той се бил политизирал. А нима едни други политици не са виновни за налагането в последните десетилетия на пошлостта в българската култура?!
Цяла сутрин днес слушам по сутрешните блокове на „националните“ телевизии тумби от възмутени културтрегери, които ни обясняват, че не можело да се протестира срещу културата, че това било цензура, че протестът на хората бил антиевропейски, защото протестирали срещу световно известни имена от западната култура като Шоу и Малкович. Цяла сутрин ни питат защо не протестираме срещу Алеко Константинов за неговия Бай Ганьо. Ами за „културтрегери“ като тези разликата между Алеко и това, което ни пробутват в Народния театър, би трябвало да е очевадна! Алеко Константинов осмива недъзите и парвенющината на новопоявилата се след освобождението на България политическа класа. Той иронизира точно онези, които искат с цървулите си и простащината си да се представят за новите европейци. Досущ както днешните „умно-красиви“ се представят за новите културни морализатори. Докато в постановката на Шоу „Оръжията и човекът“ авторът абсолютно несправедливо се гаври с българския народ и с българската армия, гаври се с хилядите български мъже, които загинаха на Сливница, за да защитят правото на България да бъде свободна и европейска държава.
Не приемам и аргумента, че пиесата била антивоенна. Ако е антивоенна, то логично е да осмива сърбите, които подло нападнаха България и стигнаха на километри от българската столица, а не да се гаври с българите, които защитаваха страната си.
Постановката била самоирония! Но когато се гавриш със собствения си народ, това се нарича самоунижение.
Разбирам дълбокото разочарование на обикалящите по телевизионните студия родни „умно-красиви“ културтрегери от факта, че на изборите в Америка Тръмп разгроми умно-красивия кандидат Камала Харис. Но те, верни на своята слугинска комплексарщина, не смеят да се озъбят на Тръмп, а си го изкарвате на протестиращите пред Народния театър, които се радват на победата на нормалността.
Красимир Каракачанов, председател на ВМРО
