Ангел Джамбазки приключва втория си мандат като представител на България в Европейския парламент и ще опита да спечели трети като водач на листата на ВМРО-БНД. В същото време той води и две листи в изборите за Народно събрание на Република България – 16 МИР в Пловдив и лидерския 25-и в София.
Интервю за „Рег нюз“
Вие кажете, но не мисля, че имам много колеги, които спокойно се разхождат във всеки един град и могат да обсъждат всеки един въпрос с хора, които не познават. Нямам нужда от организирани групи, които слизат от един автобус с мен, за да ме поздравяват и да си правят селфита. И това е защото не се притеснявам за нищо от това, което съм казал и направил, каза Ангел Джамбазки по време на гостуването си в Горна Оряховица за празника на града.
– Как Ви промени Европейският парламент, господин Джамбазки?
– След 10 години няма как да няма промяна. Надявам се, че е за добро. Научих се на търпение най-малкото. Разбрах, че за да защитаваш българския интерес, не е достатъчно да си гръмогласен. Трябва да си упорит и последователен. Колкото и красиво да се изказваш, колкото и лайкове да събираш, няма да успееш да постигнеш нещо съществено, ако не познаваш механизма и не се научиш на диалог.
В ЕС сме 27 държави, напълно е логично интересите ни понякога да са в конфликт. За да прокараме нашите, трябва да търсим съюзници.
Бях секретар на парламентарната ни група. Нещо, което не може да се преведе точно на български език, но на практика е човек, който отговаря за гласуването. Аз трябваше да намеря достатъчно подкрепа за нашите предложения. И се научих да го правя, понякога става дума за глас срещу глас. Поляците например имат нужда от подкрепа за нещо, което нас не ни касае. Даваме гласа си, но те пък ни подкрепят за това, което ние искаме. Всичко е математика и събиране на гласове.
– Добър ли сте в събирането на гласове?
– Научих някои уроци. В края на първия ми мандат беше гласуването за пакета „Мобилност“. Тогава България понесе загуби за стотици милиони и още ги понася, защото трима български депутати не участваха в гласуването. Загубихме с два гласа. Ако те бяха гласували, щяхме да обърнем решението. Тогава си дадох огромен труд да осигуря гласовете на колеги от другите страни. Издъниха ни нашите.
Но се надявам, че това е добре научен урок. Бих се похвалил с успеха да заставим Албания да признае българското малцинство. Това също беше тежка битка, в която срещу нас беше Скопие. И то с директно плащане на някои колеги. Ясно е, че Северна Македония не иска да остане единствената страна в тази част на Балканския полуостров, която не е признала българско малцинство, след като това вече е факт в Сърбия, в Албания, а скоро и в Косово.
Това гласуване ни се получи, а и както се казва, човек се учи в движение.
– Водите листа и за българския парламент. Каква е разликата между европейската и националната политика?
– Голяма. С малки изключения българската делегация в Европарламента работи единно. Ясно ни е, че няма как да защитаваме българския интерес, ако сме разединени. Дано това да остане така и в следващия мандат.
В България обаче политиката пада жертва на партизанщината. Тук на власт е личният интерес и далаверата. За да откраднат 2 лева, някои са способни да провалят интересите на милиони хора.
– Водите листата на ВМРО, но тръгвате от доста по-неизгодни позиции…
– За ВМРО не е характерно да е в изгодна позиция. Или поне рядко ни се случва. През последните 30 години българският национализъм или патриотизъм така и не успя да се отърси от чуждите влияния. Не успя да заеме своя позиция, вместо това е използван за чужди интереси.
Позициите на ВМРО никога не са се променяли. И понякога си плащаме за това.
– Заедно с евроизборите вървят и избори за Народно събрание. Къде насочвате силите си?
– Тези парламентарни избори бяха напълно излишни. Нямаше никаква причина за тях. Вместо едни 130 милиона евро да бъдат изхарчени в полза на хората, ще бъдат профукани в избори, които вероятно няма да донесат стабилност.
Голяма част от българите се чувстват употребени, излъгани и омерзени. И това няма как да не е така, след като 30 години у нас се редуват лъжи с празни приказки. Само преди няколко месеца ни обещаваха 5 моста на Дунава и три тунела под Шипка. А то дори тротоари нямаме.
Вие живеете в регион, който е от най-потърпевшите от липсата на държавническо мислене. В Горна Оряховица трябваше да има действащо летище и интермодален терминал. За това се говори от не знам колко години. При мен са идвали представители на превозвачи, обслужващи оръжейните производители, които настояват това да се случи. Те искат лесен достъп до горнооряховското летище, защото то им е най-удобно. Трябва да се направят обаче магистрала „Хемус“ и „Русе – Велико Търново“, както и инфраструктурата около летището и ЖП гарата. Ако това се беше случило, регионът Ви щеше да дръпне с огромна скорост. Само че не се случи.
Един министър реши да забърза летището в Русе, друг извади интермодалния терминал от ПВУ заради някакъв завод за батерии. Въобще всичко се прави на дребно, за някакви далаверки, при които за да откраднат малко, затриват интересите на стотици хиляди и се губят милиони.
Бих продължил с оръжейния бизнес, тъй като в региона Ви има доста предприятия. Ами отдавна държавата трябваше да го подкрепи с внедряването на високи технологии и преминаване на нови релси. Силни сме в нещо, което обаче трябва да бъде в крак с времето си. Вместо да мислим за това, се занимаваме кой кого качил на билборд, кой кого записал и прочие дребнотемия.
И в крайна сметка Вашият регион е осакатен заради дребен партизански егоизъм на партиите в парламента.
– Ако Ви върна към Европейския парламент, кои са българските интереси, за които бихте се борил в следващия мандат?
– В Европейския парламент трябва да се чува нашият глас за защита на работеща българска енергетика. Не трябва да затваряме ТЕЦ-ове, а трябва да довършим и Козлодуй, и Белене. В Белене е единствената лицензирана площадка за ядрена централа в Европа. Вложили сме милиарди в закупуване на оборудване. И уж това оборудване не става, пък искат да ни го вземат. Нещо не ми се връзва. В наш интерес е да си достроим централата.
Нулева миграция е другият ни приоритет. Не можем да позволим на западните страни да ни изсипват ненужните си мигранти. Те искат да задържат образованите и кадърните, а другите да отпратят. Това е разбираемо, но не е в наш интерес. Да ни натрисат тези, които откровено са дошли в Европа да грабят, не, благодаря.
Третият ни стълб в политиката е защитата на традиционните ценности и твърдата съпротива срещу подмяната на семейния модел. Това е обществен рак, който ще убие нашата Европа такава, каквато я познаваме и искаме.
– ВМРО традиционно се представя добре в нашия регион, успяхте ли да мобилизирате актива си?
– Не съм в Горна Оряховица само заради изборите. Гост съм на първо място заради празника на града. Празник, който дълбоко уважавам – той е свързан с героите от Априлската епопея и отдава почит на далите живота си за българската свобода. Признателен съм на горнооряховчани, че са организирали своите чествания около такива събития и ги тачат и отбелязват по впечатляващ начин. Знам, че говоренето за миналото и историята ще бъде удачно, когато имаме нормален стандарт и не ни притиска темата за хладилника. Но не мога да не се поклоня на хората, които съхраняват най-доброто, оставено от предците ни.
И още веднъж да кажа: Честит празник, Горна Оряховица. Нямаше да има днешна България без саможертвата на Георги Измирлиев и съратници. Никога не забравяйте, че България е Отечеството, особено в дни като днешния. Само единството може да ни спаси като нация.
