Владимир Панков: В Македония да си българин е престъпление

Толкова ни мразят, че посягат и на мъртвите, смята лидерът на „Радко“
Паметникът на българите, които загинаха през септември 2009 г. в Охридското езеро при потъването на кораба „Илинден“, бе осквернен с нацистки свастики и обидни думи. Кой и защо посяга на паметта на мъртвите българи в Македония? Защо властите в Скопие позволяват паметните плочи да бъдат поругавани? С тези въпроси „Всеки ден“ се обърна към Владимир Панков, председател на българското гражданско сдружение в Македония „Радко“. Името на организацията идва от псевдонима на легендарния лидер на ВМРО Ванче Михайлов – Радко. Основната цел на сдружението, което властите в Скопие обявиха за противоконституционно, е да се зачитат правата на македонските граждани с българско самосъзнание.
Панков е роден като Владимир Паунковски в Охрид. По образование е икономист. През 1996 г. става български гражданин и променя името си на Панков. Властите в Република Македония обаче отнемат българския му международен паспорт. След няколко ареста, гладна стачка и намесата на българските власти паспортът му е върнат. Една година пребивава в България, след което в 1998 година се връща в Македония. През 2000 г. става лидер на „Радко“.
Г-н Панков, как ще коментирате оскверняването на паметника в Охрид на загиналите българи от кораба „Илинден“?
Разбрах за поругаването от българския консул в Македония. Самият аз видях паметника – случилото се наистина е ужасно. Българските дипломати веднага отидоха при кмета на Охрид Александър Петрески. Той веднага осъди този вандалски акт, но сега на ход е полицията, ако иска да намери извършителите. Въпросът обаче е, че изрисуването на паметната плоча със свастики е резултат от антибългаризма в Македония, който тук е много силен, в неизмерими граници.
Кой и защо поруга именно този паметник?
Някой нарочно го прави. Това е организирано не знам точно от кого, но това не е работа на обикновените граждани. Коментирахме с консула, че такива работи са се случвали и по-рано. За съжаление това не е нещо ново и не е изолиран случай, а тенденция. Пак казвам – това е израз на антибългаризма в Македония, който не води до нищо добро. Вандалите посягат даже и на мъртвите, само защото са българи. Това е позорно и трябва да бъде осъдено. За съжаление да си българин в Македония е престъпление.
Как реагираха на случилото се обикновените жители на Охрид?
Хората са потресени. Те не разбират защо се посяга на мъртвите. А това е част от политиката на тези, които не искат България и Македония да развиват нормални отношения. Не са човеци тези, които поругаха паметника на българите, които загинаха в Охридското езеро при потъването на „Илинден“.
Смятате ли, че този акт ще усложни и без това нелеките отношения между София и Скопие?
За съжаление друго не може да се очаква на този етап. Трябва да бъдем реалисти – тук всичко е антибългарско. Официалните власти, държавната администрация и партиите, които са на власт, непрекъснато провеждат антибългарска кампания. Не знам накъде по-зле може да се върви. Положението е достатъчно зле.
Вие как се чувствате в Македония като човек с българско самосъзнание?
Като председател на гражданското сдружение „Радко“ от години водя борба за регистрация на нашата организация, която иска да се промени конституцията на Македония. Ние настояваме най-вече да се дадат културни права на българите, т.е. да се възобновят българските образователни и културни институции. Искаме и българският книжовен език да бъде обявен за един от официалните езици в Република Македония.
Вие искате Македония да признае българско малцинство ли?
Не, нямаме предвид това. Какво малцинство, като ние сме мнозинство! Вижте, след Втората световна война комунистите приеха т.нар. идеология на македонизма, а десните си останаха българи. Левите твърдят, че сме със сръбски произход. Разделението между нас е политическо. Комунистите приеха чрез македонизма да правят отделна народност, а десните не приеха това.
Да, това е най-голямата грешка на Коминтерна, който реши, че трябва да бъде създадена македонска нация.
Именно. В резултат на тези решения след Втората световна война спрямо тази част от Македония, която остава в границите на Югославия, се прилага тази сърбо-комунистическа доктрина на македонизма. Тя цели да унищожи българщината чрез провъзгласяването на българите от Македония за македонци, които имат своя нация, език и идентичност. През 1945 година властите създават и т.н. „македонски език“ – това е диалект на българския книжовен език с използване на сръбската азбука, в замяна на дотогава използваната българска азбука. Процесът на македонизиране на българското население във Вардарска Македония след 1945 година приема чертите на класически геноцид.
Държавата Република Македония е създадена след разпадането на Югославия през 1991 година. Съгласно приетата тогава Конституция, българското население е обявено за „македонско“ по етнически произход. Политиката на държавата си поставя за цел, под маската на уж борба за запазване на конституционното име, да се легализира извършеният от сърбо-комунистите геноцид след Втората световна война. Всички граждани на републиката, които се опитат да говорят открито истината за т.н. македонски етнос, и днес се преследват от държавните служби за сигурност.
Очевидно Македония нехае за българските паметници. Нека само си спомним колко пъти бе разрушавана плочата на революционерката Мара Бунева.
Да, така е. Тук всичко, което е българско, се заличава. Така например на гроба на българския възрожденец и писател Григор Пърличев бе сложена нова паметна плоча, написана на т.нар. македонски език. Старата плоча бе на книжовен български. Това се случи в Охрид. Ето и с Мара Бунева – непрекъснато слагаме нови плочи и вандали ги рушат, само защото е българка. Постоянно се правят подобни провокации.
Но скандалното в случая е, че паметникът на жертвите от „Илинден“ е нашарен с нацистки свастики. И това е поредното доказателство на политиката на Скопие, която цели да обиди България. В небеизвестния филм „Трето полувреме“ българите сме представени като фашисти, които носят вина за концентрационните лагери за унищожаване на евреите.
След Втората световна война комунистите представят, че са освободили народа от българите фашисти. И тези, които твърдят, че са българи, са обявени за монархо-фашисти. И нашата организация „Радко“ бе официално обвинена в подобно нещо от Конституционния съд на Македония. Ние обаче отидохме пред Европейския съд, за да докажем, че не сме фашисти.
Ще има ли отлив на български туристи от Македония след този пореден вандалски акт върху нашата памет? Знаете, че непрекъснато има български групи, които, особено през почивните дни, посещават Охридското езеро.
Абсолютно е възможно да се направи някакъв протест. Тези, които идват тук, са настроени доброжелателно. Никаква политика не правят. Те просто искат да си почиват и да видят историческите места. Сега обаче може би хората ще си кажат – защо да оставям парите си в Македония, след като там се държат лошо с мен?! Жалкото обаче е, че от това ще загуби Охрид, който е град с хилядолетна история. Именно тук са оставили своите следи изявени български книжовници, военни, духовници, революционни дейци и общественици. И така, вместо да бъде културен мост между България и Македония, Охрид се превръща в арена на антибългарските прояви.