Ориент.бг: На Западния бряг искат възстановяването на Османската империя – проф. Владимир Чуков

Текст от рубриката „Турция разбулена”
Близкият Изток преминава през един от най-динамичните епизоди от своята история. Общественият резонанс е толкова голям, че всеки ден има демонстрации в различни градове в региона и в Европа. В столицата на Европейския съюз Брюксел събралите се над хиляда демонстранти заявиха, че се готви изпращането на нови три кораба за Газа. Всичко това се случва на фона на събитията около поредния епизод с ирландския кораб „Рейчъл Кори”.  Най-интересна и може би показателна е реакцията на жителите на три палестински села, намиращи се в близост до град Витлеем на Западния бряг. Около 800 демонстранти издигнаха лозунги: „Поздрави на Ердоган и на народа на Турция!”, „Добре дошли османлии!”, „Подкрепяме османската, вместо израелската, окупация!” Местните палестинци остро критикуват позициите на арабските правителства. Ахмед Буруджие от село Баалин твърди, че дори Никарагуа се държи по-достойно от тях, изтегляйки посланика си от Израел. В качеството си на председател на инициативния комитет за организиране на демонстрации, той емоционално декларира, че предпочита „персийска, венецуелска или никарагуанска окупация пред израелската”.  В същото време турският премиер Реджеб Ердоган продължава „огнените” си прояви. В своя крайно емоционална реч, произнесена вчера пред привърженици в град Коня (известен с ислямистките си настроения), той заяви: „Съдбата на Ерусалим не се различава от тази на Истанбул, а съдбата на Газа – от тази на Анкара….” Алюзията с някои исторически събития, протекли преди повече от шест века, е толкова пряка, че човек се пита дали средновековната политическа култура, базираща се на насилието и силовото разрешаване на конфликтите, не се е завърнала в региона.
Словесното громене на държавата Израел и нейното правителство е толкова безпардонно, че тезата на журналиста от вестник „Хюрриет” Бюрак Бердил: Газа е вторият Кипър за Турция, изглежда все по-достоверна. Към откровените призиви за война, отправени от Ердоган, се добавят интересните аргументи на неговия външен министър. „Г-н Стратегическа дъблочина”, както леко иронично започват турските журналисти да наричат Ахмед Давутоглу, допълва, че „нападението на Израел над „Флотилията на свободата” е турският 11 септември”. Подобно изявление, направено на територията на САЩ, звучи доста сериозно и опасно.  Твърде тревожно изглежда и твърдението на Бердил, че зад емоционалното поведение на управляващите в Турция стоят тезите на Хънтингтън за сблъсъка между цивилизациите. Според него те са украсени с неоосманския делириум на Реджеб бей – прозвището на сегашния турски премиер, което все по-трайно се налага сред опозиционно настроените кръгове.
Анализаторът от цитираната медия смята, че турските ислямисти, националисти и комунисти фетишизират Палестина и палестинската кауза. Това са го показали мощните пропалестински демонстрации през 70-те, 80-те и 90-те години на миналия век. В същото време представителите на тези политически течения запазват мълчание по отношение на масовите кланета, осъществени в Иран, Судан, Алжир и други държави в ислямския свят. В много голяма степен тезата за задействането на цивилизационната призма е вярна в случая с управляващите турски ислямисти. Последните конфесионализират своята позиция и респективно индокринират поведението си в регионалните сблъсъци. Тяхното съзнание толерира братоубийствата между мюсюлмани, за разлика от положението, при което християни убиват мюсюлмани. В същото време обаче те не превръщат последния казус в световен проблем. Много прагматично въпросните ислямисти премълчават, когато твърде силни християни (американската интервенция в Ирак и Афганистан) предприемат военни действия срещу мюсюлмани. В същото време създават световна проблемна ситуация, когато евреи убиват мюсюлмани. Турските ислямисти анализират ситуацията и предприемат действия, в зависимост от конфесионалната принадлежност на опонента.  Всичко това говори за една непоследователност и определен тип демагогия. Подобни изводи може да се изведат дори от цитираната реч в Коня. В нея турският министър-председател определя радикалното палестинско движение „Хамас” като борещо се за своите земи и за достойството си. Той обаче категорично отрича случая с кюрдското движение и партията ПКК да е тъждествен. Ердоган вижда огромна разлика между двата типа движения, но предпочита единствено да констатира проблема, без да даде по-сериозни аргументи.
Вътрешнополитическият турски консенсус по събитията в Газа се нарушава единствено от позицията на влиятелната религиозна личност Фейтула Гюлен. Създателят на най-голямата турска конфесионална общност, който е ръководител на империя от университети, училища, медии и социални обекти, критикува позицията на турското правителство. Той определя събитията в Газа като „грозни”. Гюлен заявава, че нежеланието на организаторите на кампанията да потърсят споразумение с Израел е знак за търсене на сблъсък и в никакъв случай няма да донесе положителни резултати.
В интервю за вестник „Уорлд стрийт джърнъл” живеещият в САЩ турски проповедник декларира, че съвсем наскоро е чул за фондацията, изпратила „Флотилията на свободата” – IHH. (Оказа се, че тя има задгранични офиси в Босна и в България). Той счита, че ако нейните ръководители са искали да изпратят помощи за Газа, редно би било предварително да потърсят разрешение от Израел. Гюлен отстоява мнението, че би било най-добре да се предостави помощта на ООН. По свои канали световната организация е щяла да достави храните на бедстващите палестинци. Турският проповедник акцентира върху факта, че той самият е пращал нееднократно помощи за Газа именно по този начин. В интервюто си пред американската медия Гюлен не обвинява директно IHH, че е политически инструмент, но разсъжденията му водят в тази посока. В някои ислямистки издания дори определят позицията на турския авторитет като произраелска. В същото време редица анализи сочат, че многобройните привърженици на Фейтула Гюлен в Турция са допринесли за избора на най-малко 30 депутати от настоящата проислямистка Партия на справедливостта и развитието на премиера Ердоган.
Пълен текст:http://www.orientbg.info/analizi/zapadenbriag.html
Всички текстове от рубриката „Турция разбулена”