Какво може(ше) да се направи с икономиката

Измененията в актуализирания бюджет имат по-скоро констативен, отколкото корективен характер. Официално се информира за неизпълнението на първоначалния бюджет и в двете негативни посоки: увеличаване на разходната част, съпроводено с намаляване на приходната. По отношение на разходната част се изправяме пред парадокса разходите да се увеличават, въпреки че се анонсират съкращения. Обяснението за това може да бъде или некомпетентност – и недостатъчно познаване на ситуацията и съответно извършване на анализ и прогнози при първоначалното съставяне на бюджета – или преднамерено омекотяване на състоянието в първоначалния етап. В крайна сметка, не може да се каже, че предложените мерки предполагат съществена промяна в ситуацията.
При актуализирането в разходната част на бюджета рестриктивните мерки следва да бъдат приложени спрямо всички министерства, а не да отминават едни от основните – при които и разходите са значително по-големи и, следователно, икономиите са по-лесно осъществими. Следва да се приложи и намаление на разходите по отношение на всички трансфери – в рамките на допустимото, но все пак при реализиране на някои икономии.
Наложително е преразглеждане на капиталовите разходи – придобиване на дълготрайни материални активи и основни ремонти – очевидно времената на криза не са най-подходящи за извършване на такива разходи – в частния сектор масово се наблюдава замразяване на тези разходи, т.е. логично е и на ниво държава тези разходи да бъдат отложени за по-подходящ момент или поне да бъдат сведени до абсолютно необходимия минимум.
По отношение на изплащането премии на тютюнопроизводителите (116 млн. лв.), естествено е да се породи въпроса – защо следва да бъдат поставени в преференциална позиция спрямо другите земеделски производители (които, впрочем, произвеждащ далеч по-здравословна продукция).
Очевидно не е извършен и анализ на причините довели до неизпълнение в приходната страна на бюджета – ако приемем, че при първоначалното изготвяне такъв е бил извършен. Следва да се обмисли вариант за извършване на структурни промени с цел засилване контрола в НАП и митниците и съответно увеличаване на събираемостта. В връзка с това е възможен подход на обвързването на възнагражденията на служителите с достигнатия процент събираемост на вземанията.
Закъснялото признаване на проблемите доведе до силно негативен ефект върху бизнеса. Забавянето на плащанията към фирмите имаше като последващ лавинообразен негативен ефект: тяхната невъзможност за изпълнение на договорните им задължения към контрагенти и банки, а като резултат от това съответно загуба на пазари и преструктуриране „предоговаряне” на банкови кредити (в най-честия случай: от револвиращи линии за оборотно финансиране в такива с погасителен план – т.е. лишаване от оборотни средство и ограничаване възможностите за по-нататъшно развитие).
По отношение увеличението на износа с 19% следва да се отчете промяната в пазарната конюнктура – започналото възстановяване след кризата на икономиките на основните ни международни партньори – интернационална ситуация, за която макар и със съжаление следва да признаем нашето настоящо правителство не е оказало съществено влияние, въпреки стремежите да се препише такова. По-скоро следва да си зададем въпроса до кога ще се запази този ръст след като сами „убиваме” родните компании?
Не на последно място трябва да се вземе под внимание, че промяната в прага на фискалния резерв, най-вероятно ще се възприеме като предупредителен отрицателен сигнал от международните институции и инвеститори.
29 юни 2010