Македония гори

Коментар на Ангел Джамбазки за „Лентата.ком“ 
Братската ни държава стремглаво пропада в окото на урагана на „перфектната буря“, съчетала безпрецедентна вътрешнополитическа криза, протести, сблъсъци и тежко политическо разделение от една страна и геополитически сблъсък, свързан с пренареждането на геополитическата карта в нашата част на света.
Какво всъщност се случва в Македония?
Причините за последните събития в Македония се коренят в следните няколко обстоятелства.
На 22 април публикувах скромен анализ по темата, отново тук, в тази медия. Изводите направени тогава са новини днес. Уви, лоши. Отново ще припомня накратко основното.
Безспорно в Република Македония има тежка вътрешнополитическа криза. Властта в държавата се упражнява без прекъсване вече 9 години от едноличния режим на Никола Груевски. За това време той успя да си построи една малка диктатурка, която, забутана на сещате се кое на географията, остана незабелязана от европейската общественост, особено на фона на драматичните събития в Северна Африка и Украйна.
За тези 9 години Груевски не отиде нито веднъж на редовни избори. Винаги, когато властта започваше да се разклаща Груевски организираше преждевременни такива. Перфектно организираната изборна машина, съставена от всички държавни и общински чиновници, които имат задачата да донесат поне по 10 гласа всеки, осигуряваше служебните победи на Груевски.
Който междувременно назначи братовчед си за началник на тайните служби, кума си за заместник-министър на финансите, свата за заместник началник на митниците, друг от родата за министър на транспорта, на булката брата за нещо друго и прочее и прочее…
Неслучайно ги наричат „семейството“, а не „правителството“.
Смаза и смля журналистиката, прихвана всички медии с договори за държавна реклама, а тези които не успя да обхване – затвори, а собствениците и редакторите напъха по затворите, както и част от опозиционните водачи, като Велия Рамковски и  „Брат“ Любе Бошковски. Други нямаха този късмет, като редактора и собственик на „Фокус“ Никола Младенов, силно критичен към властта. Толкова силно критичен, че „самокатастрофира“ на пуст, но за сметка на това сух път. Разбира се, сам и без свидетели.  
Вече месеци наред опозицията вади записи на хиляди разговори, разкриващи няколко факта.
От една страна показва, че властта в Скопие безконтролно и тотално подслушва политици, журналисти, общественици, чужди дипломати, включително американските и българските. От друга страна, показват самата технология на властта в Скопие: опит за прикриване на убийство на млад скопянин, тежки злоупотреби с местна власт, нагодени обществени поръчки, назначаване на „свои“ хора, овладяване на медии и прочее и прочее. Що се отнася до лошите политически практики няма никакво съмнение, че сме един народ. Очевидно е.
Изваждането на тези записи постепенно нагнети огромно обществено напрежение. То се взриви след публикуването на записите, показващи участието на министър-председателя, вътрешния министър и още висши функционери прикриването на убийството на Мартин Нешковски, млад мъж, загинал нелепо, пребит до смърт от служители на личната охрана на Груевски, които в онази нощ по график се водят на работа и дежурство в друг град.
Отделно – 9-годишното управление на Груевски окончателно превърна ВМРО-ДПМНЕ в ДПМНЕ.
Всичко, свързано с историческата традиция, историческия и политическия смисъл на историческата ВМРО, беше заличено и унищожено. „Бугарашите“ бяха отстранени, изгонени, остракирани. Българската история бе изопачена, изкривена, злоупотребена. Скопие се превърна в своеобразен „Дисниленд“ на Балканите, където можеш да видиш кич, бутафория, кражба на история, подмяна на историята и политическа и историческа шизофрения на едно място.
Наличието на значителна българска общност, забележете, „общност“, а не „малцинство“, беше системно, последователно и мълчаливо отричано.
Пиша „значителна“, защото българите по произход, възстановили своето гражданство, са най-малко 100 хиляди човека.
Отделно стотици хиляди българи по произход и самосъзнание все още не са възстановили своето гражданство. Та наличието на тази общност беше напълно игнорирано до момента, до когато в тазгодишната резолюция на ЕП, засягаща напредъка на Македония към ЕС, с общи усилия, принудихме правителството в Скопие да „пази правата и законните интереси на всички свои граждани, включително тези с българско национално съзнание.“
Опозицията, оглавявана от кмета на Струмица Зоран „Бугарето“ Заев, отказа да влезе в събранието заради непризнаване на изборните резултати. За втори път. Показателно е, че всички политици край Вардар са пробългарски настроени в опозиция и глухи и неми по темата, когато са на власт. Още едно неопровержимо доказателство за общия ни произход. Отново не особено ласкаво.
9-годишното диктаторско управление на Груевски дотегна и в Скопие, и в Брюксел. Още в края на миналата година забелязах недвусмислени знаци за това, че номерата на Груевски, Миялков, Янкуловска и прочее вече не минават. Отказани бяха редица официални срещи, не се състоя и заседанието на съвместния комитет между ЕП и Македония в Скопие.
Отделно напрежението в Скопие излезе на улицата. Властта отговори очаквано. Непропорционално и нелепо. С бой, шутове и псувни. По Орешарски. С „контрапротести“. С обвинения в „национално предателство“. И прочее и прочее. Очаквам „белиот автобус“. По-право, очаквах. Преди „акцията“ в „Дива населба“, Кумановско.
Има много обяснения и размисли защо се случи тази „акция“, кои са „терористите“, кой стои зад тях, каква е причината тази престрелка да се случи точно сега.
„Фактите“ според Груевски и Иванов – „унищожена е най-страшната терористична организация на Балканите“. Обаче простият въпрос е кога Никола Груевски, министър- председател и Георги Иванов, президент са научили за съществуването на тази организация? Аз лично знам от 2003-та. От обществени извори. Просто една група от тогавашната АНО (Армия за национално освобождение) отказа да се съобрази с т.нар. „Охридски мирен договор“, подписан в 2003, като край на гражданската война от 2001 и отказа да свали оръжие. Това бяха групи, свързани предимно с Кумановско-липковския регион. За тях се знае, че ги има, че са на терен, че са радикални, че не признават Охридския договор и последиците от него. Ама се знае от 2003-та година.
А бяха ударени вчера и онзи ден. С цената на 8 човешки живота на млади момчета, служители на МВР. Дълбоки съболезнования на техните близки.
Въпросът е защо бяха ударени едва вчера, след като е публично известно съществуването на тази група и дори външния министър на РМ го призна?
Втори важен въпрос – кой има интерес от тази операция? В обратен ред – тези, които със сигурност нямат интерес от тази престрелка са албанците. И като общност и като политическо представителство. Всъщност те са най-големите губещи.   
Това е изложението по темата. Изводите предстоят.