Д-р Красимир Каракачанов, бивш вицепремиер, сега почетен председател на ВМРО, в интервю пред Цоня Събчева за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“ на 23 ноември 2022 г.
– Гонки с каналджии, при които се радваме, когато няма тежко ранен или убит полицай, спорове около хартиената бюлетина, комбинация или рекомбинация на безплодни политически завери за правителство и почти нищо за управлението на страната. На трупчета ли е държавата? Наш гост е бившият вицепремиер и министър на отбраната, сега почетен председател на ВМРО Красимир Каракачанов. Ако събитията от днес се бяха случили при Вашето управление, г-н Каракачанов, каква щеше да бъде реакцията спрямо Вас?
– Кои точно събития имате предвид, че те всеки ден и всеки час, както се казва, има най-различни събития, които объркаха и хората, и мен, и Вас, предполагам?
– Които си изберете. Аз мисля, че Вие щяхте да бъдете разкъсан за мигрантския натиск, за невъзможността да бъде овладян, за това защо армията не е на границата.
– О, не, не, ще започна малко по-далеч. Ако аз като вицепремиер бях назначил жена ми на две държавни работи, като примерно шеф на кабинета на един министър и съветник на друг министър, щяха да са ме изяли на третия час. Само че това на едни се прощава, на други не се прощава. Г-н Лорер назначи жена си на две държавни работи, синекурни – началник на кабинета на финансовия министър и съветник на министър-председателя. И това се прие за нещо нормално. А ако се върнем малко по-преди това, ако аз бях излъгал, че нямам канадско гражданство, а се окаже, че имам, нито президентът, нито медиите щяха да чакат, какво ще каже Конституционният съд, щяха да ми поискат главата на секундата. Представете си, че аз бях направил далаверата с газа, в смисъл да предложа от моя приятелска фирма да се купува 30% по-скъп газ, което българинът плаща със 100 милиона на месец повече, 1,2 милиарда на година – дали щяха да ми простят? Сигурно щяха да ме разкарват по прокуратури, да ме арестуват като Нено Димов или нещо друго. Само че това на Кирил Петков му се прощава. Така че нямаше въобще да стигнем до мигрантския натиск. Ако бяха убити трима полицаи за няколко месеца и буквално на ден ставаха вече по два инцидента с полицията, щяхме да бъдем изядени.
– С какво си обяснявате този двоен стандарт?
– Забележете какво се говори от същите тези некадърници, които управляват България в последната година и седем месеца, чуйте ги какво казват: ами то има мигранти, защото тя, оградата, не е направена добре. Е добре бе, как по мое време, когато аз бях вицепремиер по сигурността и армията беше на границата, нямаше мигранти? Тогава оградата добре ли беше, не беше ли добре – не знам, само че мигранти нямаше. И знаете ли защо нямаше? Защото като вицепремиер по сигурността и като министър на отбраната бях дал заповед на военните да не се допуска преминаване на границата и който мине границата, да му се вземат документи, ако има такива, да се преснимат и да се връща обратно. Затова. Само че сега тези, които допуснаха инцидентите с убитите полицаи, с ранения полицай вчера, днес пак е имало проблеми с мигранти и полиция, се оправдават с оградата, която е правена 2015 или 2016 г. беше, вече забравих. Това щеше да се случи. Защото явно е, че „умните и красивите“ са нетърпими към хора, които имат собствено мнение, но са много търпими към едни абсолютни некадърници, които са от техните. Това е.
– Г-н Каракачанов, още при убийството на граничния полицай предупредихте, че границата ни е „пробита като швейцарско сирене“, както и че са необходими твърди мерки за охраната ѝ.
– Да.
– След поредната гонка с тежко ранен полицай настояхте от ВМРО за бързо производство за каналджийство и незаконно преминаване на границата.
– Да, така е.
– Проблемът е, че след всеки инцидент с мигранти заклинанията, които чуваме от всички политически посоки, са по-силни от действията. Докога?
– Ами вижте какво, това „докога“ зависи от Негово величество българския гражданин. Докато избира подобни некадърници, ще бъде така, явно. То е явно – практиката го показа. Дотогава. Аз предложих и много други неща: да включим дронове по границата, да се закупят два-три автожира, които ще са на цена не повече от 250 000 евро трите накуп, които летят във въздуха и от дълбочина – те имат инфрачервени камери и т.н., за нощно виждане могат да бъдат оборудвани, т.е. и денем, и нощем пиле не може да прехвръкне покрай границата; да бъдат изпратени специалните сили на границата и да им се даде заповед за недопускане на преминаване на българската граница, защото нелегалното преминаване на българската граница е престъпление. И да използват сила. Не казвам да стрелят и да убиват – да използват сила. Да се насити границата с достатъчно охрана и техника, а не да се командироват полицайчета от другия край на България, които отиват с нежелание, особено през този есенно-зимен период, когато е студено, духа вятър, тези хора ги откъсваш от семействата им. А пък и те казват – ние отиваме за един месец, да направим някое дребно нарушение или дребна врътка е позволено, за да си компенсираме усилията. Т.е. необходим е постоянен състав на границата с местни хора, създаване на доброволни отряди. Вкарахме го този закон и го има в парламента.
– Да, Законът за доброволчеството.
– Така. Което не означава да събираш куцо, кьораво и сакато и на който му дойде и няма какво да прави, да ходи на границата с тоягата, а доброволни отряди, които да бъдат създавани под егидата на областните дирекции на полицията. Достатъчно граждани доброволци ще има, но ти от тях ще избереш тези, които са в подходяща възраст, които са служили войници, такива, които имат чисто криминално минало и са физически и психически здрави, под ръководството на областна дирекция на полицията. И ако се наложи органите на реда и на армията да бъдат подкрепени, първо ги свикваш тях или може да ги използваш да патрулират заедно с другите. Т.е. много неща могат да се направят. Първо, чисто организационно – това, което Ви казвам. Не струва много пари. Ние плащаме много повече пари и да не говоря за човешки живот – трима полицаи убити и един в тежко състояние, и т.н., и т.н. Много повече е цената на човешкия живот, отколкото някакви 200-300 хиляди евро. А не да чакаш ФРОНТЕКС или някой от Брюксел да ти дава някакви пари. Ако може да вземеш – вземеш, ама ако една държава не може да извади 300 000 или 3 милиона за охрана на границата, значи няма такава държава. Това е едно. Второ – за това, което цитирахте от нашата позиция за поредния инцидент. Бързо производство и минимална присъда за каналджийство 5 години, с конфискация на цялото имущество, а не само на автомобила. Защото какво правят каналджиите – те знаят, че ако бъдат заловени, автомобилът ще бъде конфискуван. Ами купуват някакви стари брички за по 2, 3, 5 хиляди лева максимум и рискуват. Ама ако знае, че го чакат 5 години затвор по бързата процедура и конфискация на цялото му имущество, ще се замисли дали да рискува за 5, 6 или 10 хиляди евро, или да не рискува. А за длъжностни лица – полицаи, чиновници и всякакви други, които са замесени в наркотрафик, присъдата да е двойна. Т.е. ако за цивилния каналджия е 5 години, за длъжностното лице, държавния служител – двойно, 10 години. Това е начинът да спрем каналджийството. Но трябва воля, а не празни приказки. Трябва някой да излезе и да каже: аз поемам отговорността и заповядвам на полицията и на армията на границата да използват сила. Политиката на държавата България е недопускане и не ни интересуват нито всевъзможни псевдоправозащитни организации, нито чиновниците в Брюксел. Точка. Някой трябва да има, както казва българинът, дупе да го направи. Но аз не виждам такива хора, за съжаление.
– Г-н Каракачанов, стана ясно, че в правната комисия ще бъдат разгледани предложенията за проектозакон на БСП за мигрантите. Обаче има ли кой да внесе Вашите?
– Ами те са в деловодството на парламента. От предишния, то аз вече забравих за година и половина колко парламента избирахме и работеха по два-три месеца, но ги има в деловодството. Аз предполагам, че БСП са попреписали от това, което ние сме предлагали и сме внасяли. Надявам се.
– Като вицепремиер как оценявате управлението на държавата? Вече се питаме: на трупчета ли е тази държава, има ли я, няма ли я?
– Искате да кажете като бивш вицепремиер.
– Като бивш вицепремиер, да.
– Като бивш вицепремиер. Ами вижте…
– То е като президент, г-н Каракачанов, бивш високопоставен.
– А, не, не, не. Не е като президент. Президентът е един, докато министри… за тези 32 години вече не помня колко правителства и колко парламента имаше, и колко случайни хора бяха и министри, и депутати, и се извървяха и никой не ги помни. Така че не е същото. Но това е друга тема. Вижте, държавата е на трупчета поради факта, че българските политици нямат собствена воля и най-важното – нямат визия как трябва да се решават проблемите в България. Виждате, че битката за власт е колосална. Тях ги интересува властта като възможност за облаги, а не като отговорност пред обществото. Защото ако тези хора и в този парламент имаха чувство за отговорност, щяха най-накрая като българи с българи да седнат и да се разберат, и да направят едно правителство – може да е с една година мандат, но да внесат успокоение в обществото и да започнат реално да се решават проблемите на хората. А тези проблеми са свързани най-вече с доходите, с инфлацията, с цените, кризата, здравеопазването. По тези въпроси трябва да се мисли, да мислим като българи, всички заедно. Ще Ви дам един прост пример, защото предполагам, че голяма част от Вашите слушатели ще си кажат: „Ама то тея не стават, онея не стават“. Полша – говорим за Полша, още от 1981 г. имаше стачки, протести и тогава комунистическото правителство на Полша обяви военно положение и военните дойдоха на власт, начело с ген. Ярузелски. Вечерен час, строги ограничения, строги закони. Въпреки това, протестите продължиха, имаше убити протестиращи. Това е от 1981 до 1989 г. – осем години поляците бяха общество, което буквално водеше гражданска война помежду си. 1990 г., по време на демокрацията – и те като нас, всеки срещу всеки. Но поляците още 1992-1993 г. най-накрая разбраха, че с конфронтация и с омраза не става и седнаха всичките заедно и определиха пет-шест важни неща за Полша, свързани както с външната политика, така и с икономиката и земеделието на страната. И както виждате, не се отклоняват от това – тези, които воюваха помежду си, от двете страни на барикадата воюваха и имаше жертви. Ние какво делим и какво делят по-скоро тези политици днес в парламента, какво делят?
– Какво делят, Вие имате ли отговор?
– Отговорът е много прост – всеки иска да докопа властта за себе си. Тях не ги интересуват проблемите на обществото, не ги интересува факта, че ние сме най-бързо изчезващата нация в Европа, най-болната нация, с най-висока смъртност, най-ниска раждаемост, най-голяма миграция, че вече има проблем с работната ръка, защото младите хора бягат от държавата, че нямаме квалифицирани кадри. Всичко това се вижда с просто око. Само че тези хора не ги вълнува. Тези хора се интересуват от това как да докопат властта и през властта да докопат еврофондовете и бюджета, макар и все по-рехав да става, за да могат да решават лични проблеми и проблемите на своите приятели. Тях не ги интересува нацията и държавата. Това не го ли виждаме? Виждаме го. Ами хубаво, като го виждаме, имаме два варианта: единият е да продължаваме да гледаме и да мрънкаме, другият е да се опитаме като граждани да решим проблема. Това е.
– Кои са важните неща, които стоят пред България, които трябва да се решат?
– Имаме няколко спешни, бързи проблема. Единият проблем е свързан със спекулацията с цените на хранителните продукти, с инфлацията, с цените на горивата и разбира се, въпроса, за който започнахме да говорим в началото – с нелегалната имиграция. Това са бързите неща. Тези неща могат да бъдат решени буквално за няколко месеца, месец-два. Има друг кръг от проблеми, като здравеопазването и образованието, които могат да бъдат решени за две до три години, защото ние не даваме добро образование, нито средно, нито основно, нито висше образование и не изграждаме специализирани кадри, т.е. ние нямаме кадри за собствената си икономика. И нивото на образование е изключително ниско. И здравеопазването от година на година става с все по-голяма цена от бюджета и все по-лошо и недостъпно за хората. Това са средносрочните въпроси. Имаме и един основен дългосрочен въпрос, който няма как да бъде решен за две или три години, но трябва да започне да се работи, и то за този въпрос ние говорим 10 години, но никой български политик няма хоризонт повече от собствения си мандат и собствения си интерес и никой не се занимаваше с това. Дори в правителството, в което аз участвах, съм го поставял многократно и тогава и колегите, и ГЕРБ, и тогавашният министър-председател Борисов казваха „А бе айде, ти ли ще го решиш тоя въпрос? Той няма как да се реши, той от години не е решен. Ние ли ще го решаваме?“ – това е демографският проблем, демографската катастрофа. Структурата на нашата нация се променя катастрофално. Ние не само намаляваме, но и застаряваме. Поради тези две причини няма утре и няма в бъдеще кой да внася пари в социалните фондове, т.е. в пенсионната система, и бъдещите поколения ще останат без пенсии, нищо че са работили по 40 години, и изчезваме чисто физически. Само за последните 10 години сме намалели със 700 000 човека.
– Да, ние сме най-бързо изчезващата нация – това вече е доказано.
– Точно така. Ниска раждаемост, висока смъртност. И давам един много прост пример. Говорим за демографска катастрофа. Ако се поразходите в София, ще видите, че по някои от строителните обекти работят африканци и индийци. Засега са да кажем сигурно няколко хиляди човека в България. Тази тенденция ще се засили във времето, тъй като работната ръка намалява, особено пък такава, която върши по-черна работа, грубо казано, строителство и т.н. По този път тръгнаха французите, англичаните, белгийците, холандците и някои други европейски държави и виждаме днес – тези държави все по-малко приличат на европейски държави, т.е. те не са държави от европейци и от християни. Те са държави, които променят и демографския си, и етническия си, и религиозния си профил. Това ще се случи и в България, ако продължаваме с това неглижиране на демографската катастрофа. В същото време в Украйна има война. В Украйна официално живеят около 300 000 етнически българи и по различни изчисления – между 200 и 300 хиляди хора от смесени бракове, българи с руснаци, българи с украинци. В Молдова има 100 000 такива, а Молдова е на границата на войната. Т.е. имаме един демографски потенциал, за който ние пропускаме вече девети месец шанса да го поканим в България. Това са етнически българи. Или ако щете, дори вземете украинските бежанци. Спорът какъв е? Дали хотелджиите и тази зима ще получават субсидия за държавата, за да не затварят хотелите, или не. България стана една туристическа дестинация за хора от Украйна, които наричат себе си „бежанци“ – не казвам всичките, една част. Защото публична тайна е, че имаше сайтове в Украйна, които призоваваха украинците да ходят в България – това беше пролетта на тая година, на безплатна почивка под формата на бежанци. Ние дори този момент, когато тези хора търсят някъде да се приютят, не се опитваме трайно да ги настаним в държавата и етническите българи от Украйна, и украинците ако щете, пък и руснаците ако щете, защото руснаци и украинци – разликата е като българите и македонците, едно и също е всъщност. Тези хора, особено след тази война, една голяма част ще останат без покриви, без перспектива, без къщи, без работа, без доходи. Ние за тези хора гледаме да отбием номера пред Брюксел, че сме били благородни и солидарни с евроатлантическата идея да помагаме на Украйна. На тези хора не им се предлага възможността да останат и трайно да се заселят в България. И има разлика между това дали ще заселиш в България трайно един етнически бесарабски българин, един украинец и един руснак, или България трайно ще бъде залята от африканци, араби и афганистанци. Това е перспективата. Само че и за това няма кой да мисли, защото просто в България политиците не мислят. Те нямат и кауза, за съжаление. Всеки е всеки срещу всеки. Гледам ги: хора, които наричат себе си „прогресивни“, наричат себе си „демократични“ – говоря за ПП и „Демократична България“, няма да ги споменавам по имена за кой говоря, и ни убеждават, че за тях най-важният въпрос е електронното гласуване. Извинявайте, ама това е толкова смешно и жалко – електронното гласуване, защото контролираш софтуера и манипулираш изборите, е важно за тебе. Електронното гласуване го няма никъде в Европа и там, където е било въведено, е отменено след няколко години, защото има точно съмнения за фалшификации – в Западна Европа. Обаче тука нашите доморасли брюкселски подражатели искат електронното гласуване, за тях е най-важно. Виждате за какво става дума – борба за кокала, а не за решаване на проблемите на българина. Това е нашият проблем.
– И понеже говорим за каузата, да Ви попитам и като бивш министър на отбраната. Как може да се реши технологичния колапс в Българската армия? Служебното правителство вече внесе в парламента план за превъоръжаване, който предвижда да се закупят изтребители, бронирани машини, подводници и т.н. на обща стойност над 6,6 милиарда лева. Обаче тези пари ги няма.
– Тези разчети са направени още 2019-2020 г. Има утвърдени планове за поетапна модернизация. Има една голяма разлика обаче между това, което чувам, че се говори сега, и това, което беше планирано по мое време. Разликата е тази, че сега говорят за закупуване от чужбина, т.е. 6 милиарда, които най-вероятно ще бъдат изтеглени като кредити, и ще бъдат дадени на чужди фирми да ни доставят оръжие, което ще бъде изработено в други държави. Т.е. със заем, който ще тегли българският народ, ще плащаме на чужди фирми да живеят по-добре и да си решават икономическите проблеми. Моят разчет беше коренно различен. Като изключим самолетите, които поне на този етап не могат да бъдат дори сглобявани в България, то и корабите, и бронираните машини, и другата техника, която е необходима, моят разчет беше това да се случва в България с участието на българския бизнес, за да могат парите на българския гражданин да остават в българския бюджет, данъците да се плащат тук, българи да получават заплати и социални осигуровки и да ги ангажираме в България като работна ръка, а не да ходят в чужбина да работят.
– По същите проекти.
– Само че това – казвам го съвсем откровено, не се харесваше на нашите западни партньори. Знаете ли защо? Защото бизнесът си е бизнес, както казват те – нищо лично. С нашите пари искаха да печелят те. И някой ще ми каже „Не е възможно да се случи, да строим ние бронирани машини и кораби“. Е, как да не е възможно, като вече се случи?! По мое време беше сключен договорът за двете корвети за нашия флот и те се строят в българска корабостроителница. Да, ноу-хауто и проектът е немски, само че немската фирма строи в България. Във Варна работи корабостроителницата, където работят български граждани и получават заплати от тези пари, които ние даваме като бюджет. Същото се случи и с бронираните машини за Специалните сили. 98 машини бяха изработени в завода „Самел“ в Самоков. 98 машини – тук. И вече са издадени и са на въоръжение. Защо да не може да направим и другите, големите бронирани машини? Същото е. Аз го бях подготвил и бях внесъл проекта в Министерския съвет преди да си тръгнем от власт. Само че нито първото служебно правителство, нито второто, нито редовното, нито сегашното правителство го разглеждат, защото е по-лесно да купим от чужбина. Така ни натискат нашите „приятели“. Само че нашите „приятели“ в Брюксел и във Вашингтон се интересуват от собствения си интерес. Те гледат да спечелят, техните фирми да спечелят. А ние като български политици трябва да гледаме нашите фирми да спечелят, нали така? За да могат нашите пари да работят за нашата икономика, а не за чужди икономики. Ние имаме достатъчно добри предприятия и в електрониката, и в много сфери, които могат да послужат.
– И в машиностроенето.
– Те да бъдат включени в изработването на нашите машини. Само че сега чувам, че ще ги купуваме от чужбина. Защо да ги купуваме от чужбина?!
– Такава е формулировката, така е.
– Ами да, така са им казали да го направят и те изпълняват. Но това е грешна тактика, защото пак ще похарчим едни пари, след което 30-40 години след това ще даваме други пари на чужди фирми да ги поддържат. А тук логиката беше най-малкото да се сглобяват в България, след което целият жизнен цикъл на тези машини да се поддържа в България. Т.е. парите, които ще дадем, защото ние казваме самолети – 2 милиарда. 2 милиарда, ама в следващите 30 години ще дадем 6-7 милиарда, за да ги поддържаме. Казваме, ще дадем 1,2 милиарда за машини, ама в следващите 30 години, докато работят тези машини, ще дадем 2 милиарда, за да ги поддържаме. И не е без значение, дали тези пари от нашия джоб ще работят за българската икономика или ще работят за чужди икономики. Тук е разликата във философията. И въпросът – и аз неслучайно съм го казвал: лобистите на големи оръжейни компании, които в България се представят за принципни евроатлантици – ето, Украйна, има агресия, Русия е агресор, дайте да си дадем оръжието на Украйна и ще купим ново. Те затова искат да го дадем, за да останем без оръжие и да теглим няколко бързи кредити, дето викате Вие за 6 милиарда, но мога да Ви кажа, че за 6 милиарда няма да свършим и половината работа, защото сега цените вече са двойни. По старите разчети по мое време са направени за следващите 20 години да бъдат похарчени 9 милиарда, но 6 милиарда ударно сега, веднага, да ги дадем на чужди икономики. Като бронираните машини можеха да бъдат направени в България и могат да се направят в ТЕРЕМ-Търговище в България, както видяхме, че се правят в Самоков. И ще Ви кажа – ако шест-седем години преди мен са закупували една такава бронирана машина от чужбина на стойност 1 милион долара, тази машина, същата машина за същите Специални сили в България я произведохме за 500 000 лева. Има разлика, нали? 1:3/4. За това говоря.
– Аз много Ви благодаря за това, че приехте да бъдете наш гост, за това, че дадохте насоки по важни за държавата теми.
– Не, аз насоки не мога да дам, защото никой не ме пита.
– Ще прочетат това интервю, г-н Каракачанов. Все на някой ще му влезе в главата нещо.
– Надявам се, но както се казва, ама надали.
– Имайте повече надежда. Всъщност на финала – Вие какъв изход виждате? Виждате ли изход от ситуацията, в която се намира държавата?
– Говорите за политическата криза или мигрантската криза?
– За цялостната държавна криза – политическа, икономическа, мигрантска, каквато и да прибавите. С какво може да се промени това?
– Ами ще Ви кажа. Според мен ще бъде сключена сделка и сега няма да направят правителство, ще правят избори през март и най-вероятно и тогава нарочно няма да направят правителство, за да може да се решават други лични амбиции в перспектива. Това ще стане.
– Какви, какви амбиции?
– Властови, разбира се.
– На кого?
– Нашите политици се борят за власт, те не се борят за нация, за каузи и т.н. Нали видяхте какво направиха по темата „Македония“?
– Да, видяхме – камъни по българските клубове, това видяхме.
– Да, и видяхте какъв е резултатът. Нали помните, че ме обвиняваха, че в онова правителство аз съм бил човекът, който е виновен Македония да не започне преговорите. Аз не съм виновен Македония да не започне преговорите. Аз съм виновен за това, че държах и отстоявах, включително с цената на ултиматуми, българската национална позиция да не се допуска започване на преговори с Македония, докато те не решат спорните въпроси с България – езика на омразата, фалшификацията на историята, репресиите спрямо българите. И както виждате, тогава, когато действахме твърдо, македонското правителство беше кротко. Когато сега правителствата отстъпиха, пак с „Дайте да не допуснем Путин да влезе като влияние в Македония, много е важно, за света е важно Македония, Македония е най-важната, защото ако Македония не започне преговори, Путин ще я превземе“. Ама такива глупости от глупави хора не бях чувал не мога да Ви кажа откога, може би никога. Е добре, клекнахме на френското предложение и американския натиск и какво се случи? Започнаха да палят клубове, да чупят и да преследват българите. Това е българският политик в момента – едно мекотело без гръбнак и без българска воля, това е.
