Какво означава за България поредната победа на Ердоган на изборите в Турция? И колко дълго може да се омаловажава комбинацията от ислямизация и авторитаризъм в тази съседна страна с многобройно българско население?
Анализ на Татяна Ваксберг, източник: „Дойче веле“
За България изборите в Турция може да се окажат поне толкова важни, колкото и проведените в същия ден български местни избори. От понеделник страната живее между объркания от бежанската криза ЕС и съседката си Турция, която се ислямизира все по-стабилно. А това определено не е най-добрата среда, която може да си пожелае страна от Балканите. Особено ако и тя самата е в ценностна криза.
Триумфът на Ердоган
В неделя Партията на справедливостта и развитието на президента Ердоган спечели близо 50% от гласовете и така получи комфортно мнозинство, гарантиращо ѝ самостоятелно управление. По неокончателни данни, партията ще има цели 42 депутатски места повече, отколкото са ѝ необходими за обикновено мнозинство. Единственото, което Ердоган не получи, е собствено мнозинство, необходимо за промяна на конституцията и установяване на президентска власт. Затова и първата прогноза след турските избори е следната: Ердоган ще се опита да прокара желаните от него конституционни промени по неформален път. Нова фаза в укрепването на една власт, която доскоро се задоволяваше с това да печели всички парламентарни избори.
За България тази несменяемост може да е и добра новина, ако стремежът на страната се изчерпва с това да има ясни партньори и стабилно политическо управление в съседната държава. Но тази ценна комбинация съжителства с един не по-малко важен въпрос: можем ли да си позволим абсолютно доверие в тази стабилност?
Мнозинството на Ердоган упорито се сражава с човешките права и неотклонно ислямизира Турция, независимо от етикета си на умерена религиозна партия. Една от най-разпространените критики срещу това управление е двусмислената му политика към „Ислямска държава”, а това е нещо, което Европа просто не може да си позволи в момента.
Два милиона бежанци
Победата на Ердоган идва на фона на 2 милиона бежанци от Сирия, потърсили закрила в Турция. Част от тях искат да продължат към Западна Европа – факт, който плаши най-вече Германия, тъй като натам са се запътили повечето бежанци. Разговорите, които Ангела Меркел проведе в Истанбул в навечерието на турските избори, провокираха нови вълни на безпокойството в Европа: дали пък Германия не се готви да си затвори очите пред управлението на Ердоган в замяна на обещанието, че Турция ще държи бежанците на своя територия? Въпрос, който би следвало да вълнува в същата степен и България. Защото в Турция живеят стотици хиляди български граждани, по-голямата част от които са убедени привърженици на светското управление. Тоест, подкрепят това, което партията на Ердоган последователно орязва.
До днес България дава същия (макар и твърде умерено изразен) сигнал, който изпраща и Германия: удържането на бежанците в Турция е приоритет, независимо от всичко, което се случва в югоизточния европейски съсед. Ако тази позиция се окаже стабилна, въпросът е колко дълго България може да омаловажава комбинацията от ислямизация и авторитаризъм в тази съседна страна с многобройно българско население.
Звучи познато, нали?
Впрочем, един от аспектите на турската вътрешна политика няма как да буди безпокойство в официална София – това е стремежът към укрепване и разширяване на личната власт. В поредната победа на Ердоган българският премиер би могъл да привиди и собствената си позиция на хегемон, грижливо отглеждана в последните 15 години. И приемана в ЕС като резултат от свободното волеизявление на българските граждани. Колкото и необясним да изглежда техният избор.
