На 19 януари се навършиха 142 години от рождението на Симеон Радев. По този повод инж. Цветан Александров ВМРО – София написа текст за живота и делото му.
Симеон Радев е потомък на буден род от гр. Ресен, Македония. Изпратен със стипендия на Българската екзархия да учи във френския султански лицей. На път за Цариград в Солун е заклет лично от Гоце Делчев за член на ВМОРО. През 1895 г. Симеон Радев е само на 16 години, но клетвата е преломното събитие, което определя целия му живот. Докато учи в Цариград е част от местния комитет на ВМРО, предвождан от Димитър Ляпов. Като негов член той участва и в акциите на Цариградския комитет по връчването на „Проект за реформи в Македония и Одринско” по време на посещението в Цариград на княз Фердинанд, д-р Константин Стоилов и ген. Рачо Петров през 1896 г.
След като завършва лицея, заминава да учи в Женева, Швейцария, където отново е в обкръжението на видни млади българи.
Там заедно със съзаклятника си Владимир Робев редактират изданията на финансирания от ВМОК френскоезичен вестник „Ефор“ – лист на македонските революционери. В Женева Симеон Радев съжителства с Михаил Герджиков и поддържа връзки с българските анархисти – Македонски таен революционен комитет (МТРК, по-късно КМРТ), известен като Женевската група, както и със Солунските атентатори. Докато учи в Женева, е активен участник и в дейността на ВМОК. Сътрудничи на вестника му „Реформи” и на в-к „Вечерна поща” на Стоян Шангов, в който след завършване, открил страстта си към журналистиката, започва работа през 1903 г.
Във Виена установява връзки с ръководителите на Втория интернационал.
Като убеждава заедно със Сарафов руснака Георгиий Плеханов да поставя Македонския въпрос на конгресите на Интернационала. След Младотурската революция Симеон Радев е сред основателите на една от българските партии влязла в турското народно събрание – Съюз на българските конституционни клубове (СБКК). Назряващият в него дипломат е забелязан и от турска страна дори му е предложен министерски пост и място в Турския парламент по време на пребиваването му в Солун през 1908 година.
Тъй като е Сарафовист, попада в полезрението на Санданистите и животът му е спасен от саморазправата на Тодор Паница от младотурския водач Енвер паша.
През 1911 г. Радев основава своя всекидневник „Воля”. В същото време се издава и книгата му „Строители на съвременна България”. Един от най-истинските и пълни историографски трудове за България му носи широката известност сред българите и до ден днешен.
През Балканската война се записва като доброволец в Българската армия, където първо е зачислен като преводач в главната квартира в Стара Загора.
После е прехвърлен в сформираното Македоно-одринско опълчение. Участва в боевете в Източна Тракия, а през Междусъюзническата война се бие още в началото срещу сърбите при планината Осогово.
Бързо след началото на войната Радев е извикан в София и прехвърлен в Букурещ. Там взима участие в изработването на временното примирие и Конференцията за подписване на мира в Букурещ. След подписването на мирния договор той остава там като пълномощен министър до 1916 година по личното настояване на румънския крал Карол I. За участието си в Балканските войни е отличен с орден „За храброст” IV степен.
След влизането на Румъния в Първата световна война е преместен в Берн, Швейцария.
Подава си оставката в 1917 година, напуска швейцарската столица и отива на фронта.
В края на войната Симеон Радев, заедно с Андрей Ляпчев взимат участие от българска страна в подписване на Солунското примирие. В 1918 година Симеон Радев обнародва на френски език книгата си „Македония и Българското възраждане“. Същата книга е преведена в 1927 година на български език и е публикувана като издание на Македонския научен институт в София, на който Радев е член-учредител.
Включил се в масонството по настояване на Тодор Александров през 1919 г., Симеон Радев продължава дипломатическата си работа след войната като пълномощен министър в Хага (1920-1921) и Анкара (1923–1925).
От 27 до 30 септември 1923 година заедно с Анри Цолингер и Александър Самарджиев е делегат на Международния масонски конгрес в Женева и е автор на връченото на Великия командор Исак Ревершон изложение за ситуацията в България и ролята на българското масонство в Деветоюнския преврат и последвалото управление. На 18 октомври 1925 година Симеон Радев подписва Ангорския договор в Анкара. По-късно е посланик във Вашингтон (1925–1933), Лондон (1935–1938) и Брюксел (1938–1940).
След освобождението на Македония през пролетта на 1941 година Симеон Радев посещава родния си край. От 1940 до 1944 година е пълномощен министър на разположение в София.
След 9 септември 1944 година е уволнен и пенсиониран. Забранява му се да се занимава с политическа и обществена дейност. По-късно по предложение на Тодор Павлов за архива на БАН той диктува мемоарната си сага от 10 тома.
Симеон Радев умира в София на 15 февруари 1967 година. Последните му думи са:
„Дадох ли нещо на България?“
