Източник: „Биволъ”
Със съкращения. Оригиналното заглавие е „Мафиотските държави. Организираната престъпност идва на власт”
Статията „Мафиотските държави. Организираната престъпност идва на власт” в авторитетното американско списание „Foreign Affairs” беше подмината от българските медии, дори от критичните към властта, въпреки несъмнено стряскащите заключения в нея. На България е отредено „почетно” място сред мафиотските държави като Гвинея, Черна гора, Мианмар (или т.нар. Бирма), Украйна и Венецуела.
Единствената европейска държава, управлявана от премиер, който е бивш наркотрафикант, ето една истина, която българските конвенционални медии не могат да си позволят да проинесат. Някои от страх, други поради икономическа принуда, трети защото са част от пропагандната машина на престъпността, която е на власт.
Положението е особено драматично, защото зад академичния тон на автора, който може да си позволи да нарича нещата с истинските им имена, има и реална политика. А нейните интереси са хора като Бойко Борисов да бъдат на власт. „Кучи син, но наш кучи син” – е казал Рузвелт за диктатора Сомоса баща. Ето защо преди година посланик Уорлик дойде лично в парламента да брани „кучия син” от шокиращите данни за него в американските дипломатически доклади, впрочем обилно цитирани от Мойзес Наим.
Показателно е и мълчанието на опозицията, която в друг контекст би използвала максимално подадената й топка. Тя обаче си трае, защото мафиотите, които управляваха при Тройната коалиция, също са важни експонати в българския музей на организираната престъпност, изплувал от грамите.
Така или иначе, духът е пуснат от бутилката. Реалността, че в България се симулира демокрация, а всъщност става дума за мафиотска държава, управлявана от престъпник, с престъпна опозиция, не може да бъде крита вечно. Знак за това е все по-сериозното осмиване на властта с вицове, карикатури и съвременни изразни средства, съпоставимо единствено с периода на късния зрял социализъм на Тодор Живков, от когото се вдъхновява сегашния премиер. А едва ли има по-добър пример за мафиотска държава от България в края на 80-те, с каналите за дрога и оръжия на Държавна сигурност.
„Биволъ” преведе и представя на своята публика цялата статия от „Foreign Affairs”:
Мафиотските държави
Автор: Мозес Наим, Foreign Affairs
Вместо да ликвидират групировките, някои правителства предпочетоха тъкмо обратното- да поемат контрола върху незаконните операции.
В мафиотските държави правителствата забогатяха, направиха богати и техните семейства и приятели, експлоатирайки парите, силата, политическото влияние и световните връзки с престъпни синдикати, за да затвърдят и увеличат тяхната собствена власт. Наистина, водещите позиции в някои от най-рентабилните и незаконни световни предприятия са заети от професионални престъпници; те включват по-старши правителствени лидери, директори шпиони, шефове на полицейски служби, военни и в някои изключителни случаи дори държавни глави или членове на техните семейства.
Сливането на правителствата с престъпните групи се различава от по-ограничените начини, по които те са си съдействали в миналото. Правителства и шпионски служби, включително онези от демократичните страни, често помагат на престъпниците да изнасят тайно оръжие за съюзническите бунтовници в други страни или с цел да убиват враговете зад граница.
За разлика от нормалните държави, мафиотските не разчитат случайно на престъпните групи, да задействат определени чуждестранни политически цели. В мафиотската държава, ако правителството не ръководи престъпната групировка, то поне става интегрирана част от нея и защитата на тези бизнес групировки става приоритет. В мафиотските държави като България, Гвинея, Черна гора, Мианмар (или т.нар. Бирма), Украйна и Венецуела националният интерес и интересите на организираната престъпност са тясно свързани.
„Мафията си има страна”
Русия не е единствената страна, където линията между правителствените служби и престъпните групи е необратимо замъглена. Миналата година съветът на Европа публикува доклад, в който се твърдеше, че министър-председателят на Косово – Хашим Тачи и неговите политически съюзници упражняват „насилствен контрол върху търговията на хероин и други наркотици” и заемат важни позиции в „мафиоподобните структури на Косово и организираната престъпност”.
Връзката държава-престъпност е вероятно много по-силна в България.
Американски дипломатически доклад от 2005 г., пуснат от Уикилийкс миналата година, който си струва да бъде цитиран, рисува притеснителната картина за българския произход в мафиотската държавност.
Ето и част от доклада:
Организираната престъпност има корумпиращо влияние върху всички български институции, включително правителството, парламента и съдебната власт. В опит да запази влиянието си, независимо от това кой е на власт, представители на OП правят дарения на всички основни политически партии. Тъй като тези личности са разширили дейността си в законния бизнес, те се опитват – с известен успех – да си купят място в коридорите на властта…
Под нивото на националното правителство и ръководството на основните политически партии, ОП „притежава” много общини и отделни членове на парламента. Това пряко участие в политиката – за разлика от подкупа – е сравнително ново развитие на българската OП. По същия начин, в регионалния център на Велинград, личности от OП контролират общинския съвет и кметството. Почти идентични сценарии се разиграха в половин дузина по-малки градове и села в България.
(Бел.прев. Цитатът е от доклад на посланик Джеймс Пардю озаглавен „Българската организирана престъпност”)
Това състояние на нещата накара Атанас Атанасов, член на парламента и бивш директор на Националната служба Сигурност, да отбележи, че „други държави си имат мафия; в България мафията си има държава”.
Извличайки изгода в сенките
Все още днешните правоохранителни органи не се противопоставят на криминалните структури, които са не само богати, безскрупулни и управляващи с насилие, но също така се възползват от пълната подкрепа на националните правителства и техните дипломати, съдии, шпиони, генерали, министри и полицейски началници. Мафиотските държави могат да си позволят най-добрите адвокати и счетоводители и да имат достъп до най-напредналата технология. Слабо финансираните правоохранителни органи, претоварените съдилища, бавната бюрокрация са все по-неспособни да се справят с така добре финансираните ловки врагове.
Правоохранителните органи са възпирани и от факта, че са национални по своята същност, докато най-големите и най-опасни престъпни групировки, заедно с агентите от мафиотските държави, оперират в множество юрисдикции. Мафиотските държави обединяват скоростта и гъвкавостта на транснационалните престъпни мрежи със законните протекции и дипломатически привилегии, с които разполагат само държави, създавайки хибридна форма на международно действащо лице, срещу което вътрешните правоохранителни органи имат твърде малко оръжия.
Наличните инструменти, които националните правителства могат да използват, за да се борят срещу новата заплаха – договори, многостранни организации и сътрудничества сред националните правоохранителни органи, са бавни, тромави и неподходящи за тази цел. Все пак, как една държава може да координира усилията си срещу престъпността с лидерите на правителството или полицейските служители, които сами по себе си са престъпници?
Тъй като ролята на мафиотските държави стана по-ясна, правоохранителните органи по целия свят започнаха да развиват нови политики и стратегии за справяне с такива държави, включително да изискват от по-висши обществени служители да разкриват финансите си; да упражняват контрол върху счетоводителите, адвокатите и технологичните експерти, които защитават престъпните босове; да подобрят взаимодействието сред различните вътрешни служби.
Подемът на мафиотските държави също така изисква спешно да се търсят начини, за да се интернационализира борбата срещу престъпността. Един обещаващ достъп ще бъде създаването на „коалиция на честните” сред правоохранителните органи, в които е по-малко вероятно, че са прониквали или заграбвали престъпни групи. Някои държави вече експериментират със споразумения от този тип, които отиват отвъд нормалното двустранно антипрестъпно сътрудничество, включвайки не само правоохранителни органи, но също така и представители на разузнаването и въоръжените сили.
Важна пречка в борбата срещу разрастването на мафиотските държави е основната липса на осведоменост сред обикновените граждани за обхвата на този феномен. Игнорирането на обхвата и мащаба на проблема ще затрудни опазването или увеличаването на все още оскъдните бюджети на правителствата, натоварени с борбата срещу международната престъпност, особено във време на фискална дисциплина. Но такава осведоменост ще се породи трудно, докато толкова много аспекти от процесите за държавна криминализация са погрешно разбрани и в тях се крие дори много по-голям проблем.
За съжаление, държавата мафия е феномен, за който има малко налични данни. Анализаторските доклади, които правителствата прилагат понастоящем към проблема, са примитивни, основани върху остарели разбирания за организираната престъпност. Пускането на тези оскъдни знания изисква правоприлагащи органи, разузнавателни служби, военни организации, медийна намеса, академични и неправителствени организации, които да доразвият и да споделят по-достоверна информация. Това обаче ще бъде само първата и несъмнено недостатъчна крачка.
24 май 2012 г.
