Разходка из Ниш – Рим на Балканите

Ниш е място, което си струва да се посети – не само защото има десетки забележителности и защото пътувайки натам се чувстваш като на българска земя. Чудесното описание на града в текста на вестник „Стандарт“, с което той е показан едва ли не като Рим на Балканите, тегли пътешественика към Ниш. Но пътеписната статия буди интерес и с първото от време насам споменаване на съществуването на българско население там. 670 наши сънародници официално. 30 000 пък е неофициалната бройка. С последното определено Ниш става още по-притегателна дестинация…
Материалът на Първолета Цветкова е озаглавен „Ниш се гласи за Рим на Балканите“. 
Приятно четене!
Монтана и Ниш влизат в общ туристически маршрут, а пари за създаването му дава Европа. За да се сближат двата града обаче, трябва да опознаят и останалите скрити съкровища – в културата, архитектурата и историята си, обяснява Герги Димитрова, която е ръководител на проекта. Истината е, че Монтана и Ниш не са съседи, но и не са кой знае колко далече един от друг. Разстоянието е 220-240 км и с автобус се взема за 4 часа. Най-удачен е маршрутът от Монтана през Петрохан, Сливница и Драгоман. След 2 часа туристът стига Калотина. От там – през Димитровград, Пирот, Бела Паланка, през фантастичното ждрело на Нишава, в което 15 км се преминават с 13 тунела, слиза в Ниш.
В Стария град е пълно с кафенета
Пътувайки към Ниш, не се чувстваш като на чужда земя – дори табелите на селищата са на кирилица. Близък с родния е и пейзажът – плодородна низина, опасана от северния си край с планина. В Ниш е любопитно – строят се нови къщи, но наоколо не се виждат разхвърляни строителни материали. Не срещаш хора с баровски дрехи, тъмни очила и златни ланци, не можеш да видиш и един мерцедес. Колите са средна работа – народни. Но няма да видиш и просяци, още повече ровещи в кофите за боклук. Разказват ни, че безработицата в града е 30%, но на практика всеки, който иска да работи, може да си намери препитание. В обявите на Нишката телевизия, които текат цяла нощ, се търсят строители, бояджии, фаянсаджии. Явно има глад и за хлебари, баничари, камериерки и фризьорки.
Още по улиците разбираш, че съседите ценят хляба
През 50-ина метра има павилион, в който продават плескавици с бели хлебчета, от които още излиза пара. Едната се продава за 120 динара – малко над 2 лв. (б.р. – 1 лев е равен на 55 динара), но сезонната е по-скъпичка – струва 150. Забъркват я от овче месо и се търси от местните, които много добре знаят кога какво се хапва. Освен закусвалня на „Макдоналдс” в Ниш не можеш да видиш магазини на хранителните вериги като „Кауфланд” и „Билла”. Храната си е само местна – от техните си градини, ферми и цехове. Най-тачената е домашната. Всичко, каквото се предлага, има етикета „домашно”. Домашна баница, домашен хляб, домашен суджук, дори домашно пиво.
„Не можеш да дойдеш в Ниш и да не видиш Стария град”, казват сърбите. И с право. Първите градежи в Стария град са римски, а в района досега са открити общо 40 000 антики. Сред тях са дори инструменти за очна хирургия. Твърдят, че римляните не са обичали толкова Рим, колкото Ниш. По тези места са се родили 17 римски императори, най-знаменитият – Константин Велики. Неговият образ се продава във всевъзможни сувенири – от монети до чаши.
Възстановяват лятната резиденция на Константин Велики –
Медиана, която е археологически резерват. Най-новата постановка на театъра в Ниш е пиеса, в която той е главен герой. Посветена е на 1700-ната годишнина от издаването на прочутия му Милански едикт, с който християнството става официална религия в Римската империя.
Старият Ниш обаче пази спомена за още една велика империя. Османците са строили тук през 1719-1723 г. Трите порти около широкото равно място, опасано с каменни едноетажни сгради, са запазени и до днес – Стамбол капия, Белград капия и Видин капия. Градът обаче не е музеен експонат на открито, той е жива територия. Хамамът, оръжейните складове, помещенията на агите, Балибеговата джамия сега са превърнати в кафенета, изложбени зали, магазини за сувенири. Има дори летен театър между каменните стени.
Само харемът на пашата е склад на общинската фирма по озеленяване. Градът е оживен, в него идват хора не просто да го видят, а на театър, на изложба, на кафе, на пазар за рисунка или сувенир. През него минава път, който свързва един от кварталите с центъра. Това още един път оживява старината. Тук си личи разликата в подхода на сърби и българи. Голяма битка се води например за социализиране на крепостта “Баба Вида” във Видин. В нея и досега няма нито едно кафене. Чужденците били искали да видят автентични зидове, а не кафенета и магазини, смятат във Видин.
Но да се върнем в Ниш. Да идеш до там и да не видиш Челе кула е престъпление, смятат домакините. Това е стена, някога „подсилена” с 852 черепа – днес са останали 52, на въстаници, осмелили да вдигнат оръжие срещу турците. Бунтът е потушен, а останките на юнаците са зазидани в кулата – за назидание на всеки, който дръзнел да се опълчи на Османската империя. Годината била 1809 г. Екскурзоводът Марко разказва, че това е първото въстание на Балканите срещу турците. Очевидно за Чипровското нищо не знаят. То е избухнало през 1688-а. В центъра на града, който е близо до река Нишава, се намира друга гордост на местните – войнишки паметник. Издигнат е в чест на падналите във въстанията и войните до Първата световна. Близо до него гостите на Ниш сядат на застопорен метален стол, за да се снимат с автора на знаменитата повест за Зона Замфирова Стеван Средач. Тя е аналогът на родната „Българи от старо време”. Средач седи с човек от народа на една маса.
Селянинът пие ракия, интелигентът – вино
Интересно какъв замисъл е вложил творецът в този съвременен паметник? Всъщност, до Освобождението Ниш е бил населен с българи. Санстефанският договор го предава на сръбското кралство. А френският пътешественик Жером Бланки през 1742 г. пише, че Ниш е столицата на българите. Е, всеки може да си пише каквото си иска, коментира гидът Марко. И добавя: „То това не е така…” При последното преброяване в Ниш от 260 000 жители за българи са се писали 670 души. Неофициално се твърди, че в града живеят 30 000, но се представят за сърби.