Поклон пред Тодор Александров. 93 години от убийството му

Представители на ВМРО почетоха Тодор Александров на 4 март, когатосе навършват 136 години от рождението на легендарния водач на ВМРО. Поклонение имаше на паметника на героя в Благоевград, пред Съдебната палата, както и в с. Падеш.
Събитията откри с поднасяне на цветя водачът на листата на „Обединени патриоти – НФСБ, АТАКА и ВМРО“ за 1 МИР Благоевград Атанас Стоянов.
Пред паметника на Тодор Александров в Благоевград за делото му напомни историкът Иван Стоянов от ръководството на ВМРО в Благоевград.
Стоянов разказа, че революционерът е роден на 4 март 1881 година в Ново село, Щипско, в семейството на Александър Попорушев и Мария от рода Хаджияневи.
Началното си образование получава в Щип и Радовиш, а през 1898 година завършва първия випуск на българското педагогическо училище в Скопие, където на 16-годишна възраст се включва във Вътрешната македоно-одринска революционна организация, посветен от директора на училището Христо Матов. След 1898 година Тодор Александров е учител в различни градове в Македония – Виница, Кратово и Кочани, като се занимава с организирането на населението от тези райони и изграждането на канали за пренасяне на оръжие от свободна България към вътрешността на Македония
Историкът посочи, че с името на Тодор Александров са свързани едни от най-героичните страници на ВМРО.
Войводата проявява изключителна храброст по време на Балканската война. Със своите четници той превзема Кукуш и го предава на настъпващите български военни части.
През 1924 година, след успеха на съветските представители да спечелят един от ръководителите на ВМРО Димитър Влахов, а по-късно и Петър Чаулев, във Виена е подписан Майският манифест, с който ВМРО се съгласява да действа съвместно с комунистическите партии на Балканите. Тодор Александров обявява, че не е подписал лично този документ. Подложен на натиск от страна на тогавашното българско правителство на Александър Цанков, той публично се отказва от всякакви контакти с комунистическите сили. Въпреки това ВМРО изпада в изолация, като си спечелва враждебността не само на дотогавашните неприятели на българщината в Македония и на комунистическото движение, но и на правителството в София, коментира Стоянов.
В тази обстановка на 31 август 1924 г. около село Сугарево в Пирин Тодор Александров е убит. Макар че физическите убийци са наказани много скоро от ВМРО, все още няма ясен отговор въпросът кой е истинският подбудител за убийството на Тодор Александров.
На Тодор Александров принадлежи безсмъртната фраза: „Ако някой ми каже, че не съм македонец, ще му отрежа езика, ако ми каже, че не съм българин, ще му отрежа главата!“.