Представители на ВМРО почетоха Тодор Александров на 4 март, когатосе навършват 136 години от рождението на легендарния водач на ВМРО. Поклонение имаше на паметника на героя в Благоевград, пред Съдебната палата, както и в с. Падеш.
Събитията откри с поднасяне на цветя водачът на листата на „Обединени патриоти – НФСБ, АТАКА и ВМРО“ за 1 МИР Благоевград Атанас Стоянов.
Пред паметника на Тодор Александров в Благоевград за делото му напомни историкът Иван Стоянов от ръководството на ВМРО в Благоевград.
Стоянов разказа, че революционерът е роден на 4 март 1881 година в Ново село, Щипско, в семейството на Александър Попорушев и Мария от рода Хаджияневи.
Началното си образование получава в Щип и Радовиш, а през 1898 година завършва първия випуск на българското педагогическо училище в Скопие, където на 16-годишна възраст се включва във Вътрешната македоно-одринска революционна организация, посветен от директора на училището Христо Матов. След 1898 година Тодор Александров е учител в различни градове в Македония – Виница, Кратово и Кочани, като се занимава с организирането на населението от тези райони и изграждането на канали за пренасяне на оръжие от свободна България към вътрешността на Македония
Историкът посочи, че с името на Тодор Александров са свързани едни от най-героичните страници на ВМРО.
Войводата проявява изключителна храброст по време на Балканската война. Със своите четници той превзема Кукуш и го предава на настъпващите български военни части.
През 1924 година, след успеха на съветските представители да спечелят един от ръководителите на ВМРО Димитър Влахов, а по-късно и Петър Чаулев, във Виена е подписан Майският манифест, с който ВМРО се съгласява да действа съвместно с комунистическите партии на Балканите. Тодор Александров обявява, че не е подписал лично този документ. Подложен на натиск от страна на тогавашното българско правителство на Александър Цанков, той публично се отказва от всякакви контакти с комунистическите сили. Въпреки това ВМРО изпада в изолация, като си спечелва враждебността не само на дотогавашните неприятели на българщината в Македония и на комунистическото движение, но и на правителството в София, коментира Стоянов.
В тази обстановка на 31 август 1924 г. около село Сугарево в Пирин Тодор Александров е убит. Макар че физическите убийци са наказани много скоро от ВМРО, все още няма ясен отговор въпросът кой е истинският подбудител за убийството на Тодор Александров.
На Тодор Александров принадлежи безсмъртната фраза: „Ако някой ми каже, че не съм македонец, ще му отрежа езика, ако ми каже, че не съм българин, ще му отрежа главата!“.
Поклон пред Тодор Александров. 93 години от убийството му
