Източник: Всекиден.ком, сн.: разбитата и опожарена паметна плоча на Мара Бунева на р. Вардар
Историята често си прави шеги. Една такава се случва в Скопие през последната половин година, след като за 20-ата годишнина от македонската независимост бе открит Музей на борбата за държавност и самостоятелност, на ВМРО и на жертвите от комунистическия режим. Оказа се, че исторически врагове стоят един до друг в музея.
Самият македонски премиер Никола Груевски обясни този парадокс пред парламента в Скопие с дълбокото си лично убеждение, че отделните личности може да са били враждебни един към друг, но всеки от тях има принос за историята на Македония. Един от парадоксите е с восъчните фигури на смелата българка Мара Бунева и на сръбския прокурор по време на сръбската окупация на Македония Велимир Прелич. Статуи и на двамата има в музея. Мара Бунева разстрелва Прелич на 13 януари 1928 г. на стария Камен мост над Вардар. Така 27-годишната българка изпълнява поръчка на ВМРО. Революционната организация осъжда на смърт юриста на Скопската област сърбина Велимир Прелич.
По негова заповед през 1927 година на Скопския студентски процес младежите са подложени на жестоки изтезания – стягане на главите, чупене на ръцете и дори заравяне живи заради българското си самосъзнание. След като го застрелва от упор в центъра на Скопие, Мара Бунева сама се прострелва в гърдите. Запитана от сръбския офицер, пристигнал пръв на мястото на атентата, защо е убила Прелич, Мара Бунева отговаря: „Заради мъченията, които той извърши над моите братя студенти. Защото обичам отечеството си“. Смелата българка умира още на следващия ден.
И днес восъчните статуи на Мара Бунева и на Велимир Прелич стоят в един и същ музей в македонската столица. Всяка от тях струва по 15 хиляди евро. Македония плаща тези пари и за още десетки други восъчни фигури, които се изработват в Украйна. В музея има и статуи на българските възрожденци братя Миладинови, на Григор Пърличев, на Даме Груев, Яне Сандански, на Уилям Гладстон.
Мара Бунева е родена в град Тетово в Северозападна Македония през 1902 г. Тя е четвъртото от деветте деца в българското екзархийско семейство на Никола Бунев и Анна. По майчина линия революционерката е внучка на Захо – човек, за когото още се разправят легенди в града под Шар планина, как едва ли не сам е построил по турско време православен храм. Бащата на Мара Бунева – Никола Бунев, е деец на ВМРО, както и кмет на Тетово в периода 1915-1918 година. Мара завършва икономическа гимназия и получава висше образование в Софийския университет. След това се омъжва за офицера от българската армия Иван Хранков.
Брат ѝ Борис Бунев я привлича в редовете на ВМРО и тя започва да изпълнява поръчки на революционната организация, като на няколко пъти минава границата с конспиративни задачи. Години след смъртта си Мара Бунева продължава да е повод за конфликти в Скопие. Всяка година нейната паметна плоча на моста над Вардар се изкъртва и маха, за да бъде поставена отново от хора с българско съзнание в Македония в навечерието на 13 януари.
За пръв път паметна плоча е поставена след освобождението на Вардарска Македония през 1941 година. След поредната окупация на тези български краища след 1944 година паметникът е взривен от сръбския окупатор. От 2002 година ВМРО и македонските българи възстановяват ежегодното поклонение пред паметта на Мара Бунева на кея на Вардар, а с него и паметната плоча. Всяка следваща година поклонението събира все повече и повече хора.
22 януари 2012
