Ангел Джамбази – съпредседател на ВМРО и евродепутат, ще обжалва решението ЕП да му наложи глоба заради направен от него жест с ръка в залата на Европарламента.
Ще спре да им е смешно на всички, които клеветяха и обиждаха, защото ще се видим в съда. Това решение ще бъде обжалвано, защото е изсмукано от пръстите, тъжно и много нелепо, дори обидно за самия парламент, казва във видеообръщение Джамбазки.
Припомняме, че преди два месеца жест на поздрав с ръка от българския евродепутат в залата на ЕП бе изтълкуван като нацистки знак. Той категорично отрече и заяви, че явно на някои негови колеги им се привиждат „скелети от гардероба“.
Въпросната санкция – глоба, която му се налага, според Джамбазки е нещо като нищо. Първо, защото са гузни и провинение няма, но от друга страна след като са проглушили ушите на хората, че било имало нацистки жест, сега няма как да си върнат думите назад.
Вижте във видеото коментара на Ангел Джамбазки:
Текст:
Здравейте, уважаеми съратници.
Най-сетне, след един месец почти и три сесии, които минаха, откакто беше създадена фалшивата новина за това, че съм направил в залата зад гърба ми поздрав, който е свързан с тоталитарната фашистка идеология, най-сетне има решение на председателя на Европейския парламент. Решението е уникално. То ще остане в историята на Европейския парламент със сигурност, защото не всеки ден Европейският парламент наказва свой представител, защото, видите ли, той бил направил нещо, което някой друг трети, страничен наблюдател, би си бил помислил, че било нещо друго. Че би било нещо друго. Точно така е формулирано писмото на председателя. Аз я разбирам. Тя е принудена да носи от 10 кладенеца вода, да смуче от пръстите аргументи, после ще Ви кажа защо. Но забележете, наказанието е преживимо. Глоба. Не е членовредително наказание, можеше примерно да предложат левите, либералите, който си вдигне дясната ръка да му се реже, като по времето на Крум, за да не стават обърквания. Да не се случва така, че някой да се обърка. И ако някой иска да поздравява вече оттук нататък, може да поздравява с десен крак. Вдига го и отправя поздрав, и помахва весело. Това, разбира се, е ирония. И когато говоря за това с ирония, не става дума за самата глоба. Това са глупости. Става дума за идеята за принцип. На тях им е ясно, че няма за какво да издадат наказание. Но първо се поставиха в нелепа ситуация да разпространяват и от името на парламента фалшива новина, която стана световна новина, и беше разпространявана с хъс и с желание от всички медии. Много, много, много тонове фекална маса се изля по тази тема и сега някак си трябва да се оправдаят. И второ – много колеги побързаха да се пишат първи антифашисти. Изтичаха се през нощта по клавиатурките, написаха едни клевети, едни обиди, едни глупости в социалните мрежи и сега се страхуват, че ще се видим в съда, където те ще трябва да докажат своите клеветнически твърдения. Ето за това става въпрос. Ако наказанието, което пак казвам, общо взето е търсено хем да е наказание, хем да не е. Ако наказанието беше защото сме се скарали с някой в залата, това е легитимно, би било разумно донякъде да се случи такова нещо. Но нека да се накажат всички, които са участвали в скандала, защото аз не съм толкова луд, че да споря със себе си. Аз спорих с някакви хора в залата, които се държаха неуважително, обидно, викаха, крякаха, дюдюкаха, подсвиркаха, подпляскваха. Държаха се по техния си начин. Но те не бяха санкционирани по никакъв начин.
И сега, какво излиза? Парламентът пише в няколко страници, че много държи на свободата на словото. Ама много държи на свободата на словото. Ама, ако може, по някои теми да не се говори. Точно това са написали. Че трябвало да се съобразяваш какво, кога говориш, когато говориш в разгорещен дебат за националните държави. Аз винаги ще говоря за националните държави по този начин. Винаги. Защото се гордея, не се срамувам от своя национален произход. Гордея се, а не се срамувам от своята велика национална държава и нейната хилядолетна традиция и култура. Ако някой се срамува от това, проблемът не е мой. И ако някой му се привиждат поздрави и се изчервява гузно, защото се сеща за униформата на дядо си в мазето, а той се пише ултралиберал, това не е мой проблем. Това е проблем на неговата гузна съвест. Това е проблем на неговите предразсъдъци. А тези тук винаги говорят, че са против предразсъдъците, че не трябва да има предразсъдъци, че всички трябва да бъдат оценявани обективно. Но какво ни казват? Няма значение какво си направил, няма значение какво мислиш, че си направил, няма значение какво казваш, че си направил. Има значение какво ние мислим, че ти си искал да направиш. Е, хубаво де, това е първата стъпка, чудесно. Доста Оруелска. Ами утре, ако третият независим наблюдател започне да оценява облеклото на хората дали е приемливо, или не? Или цвета на косата? Или нещо друго? Къде отива идеята за свобода на словото и изразяването, ако ще има трети независим наблюдател, който щял да преценява какво би се случило, ако някой би казал или би направил нещо си?
В заключение, сега ще спре да им е смешно на всички, които клеветяха и обиждаха, защото ще се видим в съда. Това решение ще бъде обжалвано, защото е изсмукано от пръстите, тъжно и много нелепо, дори обидно за самия парламент. Но проблемът е техен. Те се опитват да избегнат скандала, но няма да се случи. Те го направиха, сега ще трябва да понесат последствията от това, което направиха. Но в заключение да им кажем следното нещо:
Да живее единната и неделима българска нация и да живее България.
Да живеят националните държави.
Да живее Полша. Да живее Унгария.
Да живее всяка една от тези държави в Европейския съюз, която брани своя национален суверенитет, своето национално самочувствие, своята национална идентичност, самоопределение, традиция и култура.
И това е нашето бъдеще. Европа на Отечествата, а не този позор, който ни представят тук и се опитват да ни наказват, защото те са си помислили, че ние сме направили нещо, първата стъпка, втората – да ни наказват за нещо, което са си помислили, че сме си помислили. Няма как да стане, най-хубавото за тях предстои тепърва и в края на краищата аз съм уверен, че победата ще бъде наша, защото ние сме прави.
Благодаря Ви.
