Начало По места Благоевград почете Мара Бунева

Благоевград почете Мара Бунева

Благоевград се преклони пред паметта и саможертвата на Мара Бунева, съобщава Дарик.

Преди 94 години в Скопие Бунева слага край на живота си, след като застрелва сръбския прокурор Велимир Прелич и за да не попадне в ръцете на сръбската полиция. През август миналата година в градската градина на Благоевград бе поставен първият бюст-паметник на Мара Бунева в България.

Подвигът на българската революционерка припомни историкът Иван Стоянов. Цветя и венци бяха поднесени от името на Областната управа, Община Благоевград, Регионалния исторически музей, политически партии и граждани. Преди церемонията пред паметника на Бунева също цветя и венци бяха поднесени и пред бюста на Пейо Яворов, роден на днешния ден преди 144 години.

Мара Николова Бунева е българска революционерка, член на Вътрешната македонска революционна организация. Известна е като „борец за свобода“ и „героиня“ заради извършения от нея атентат срещу Велимир Прелич през 1928 година.

Мара Бунева е родена през 1901 година в Тетово, тогава в Османската империя, днес в Северна Македония. Нейни по-големи братя са Борис и Лазар, убит от сърбите като войник в битолския гарнизон след атентата или в края на Втората световна война, а нейни по-малки сестри са Надежда, Вера. По майчина линия революционерката е внучка на легендарния Захарий Манойлов – който има заслуга за построяването на християнския храм „Свети Димитър“ в Тетово по турско време. Бащата на Мара Бунева – Никола Бунев е другар на бележития публицист Матей Геров и на д-р Никола Герасимов и е кмет на Тетово в периода 1915 – 1918 година. Братовчедът на Мара Бунева Борис Андрейчин, адвокат в Тетово, е убит за наказание на 31 януари 1928 година, а близките ѝ Стефан Паркачев, Манол Стоянов и Веса Анчева са подведени под отговорност и бити заради предполагаемо съучастничество в атентата, но по-късно са освободени.

Между 1915 – 1917 година Мара Бунева учи в скопската стопанска гимназия, а след края на Първата световна война заминава за България. Завършва висше образование в Софийския университет, след което се жени за офицера от българската армия Иван Хранков. Брат ѝ Борис Бунев я привлича в редовете на ВМРО и тя започва да изпълнява поръчки на революционната организация, като на няколко пъти минава границата с конспиративни задачи.

През 1926 година Мара Бунева се завръща в Тетово при семейството си, а през декември същата година успешно се развежда със съпруга си. През 1927 година се установява в Скопие, в къщата на роднините си Хаджиристич, съседна на тази на Велимир Прелич. Завършва курс по шев и отваря собствено шивашко ателие, междувременно се сближава със семейство Прелич и влиза във висшето сръбско общество в града.

На 13 януари 1928 година Мара Бунева разстрелва с четири куршума в центъра на Скопие, на стария Камен мост на Вардар, Велимир Прелич, след което се прострелва в гърдите. Велимир Прелич е юридически съветник на Скопска Бановина и като такъв е отговорен за Скопския студентски процес срещу дейците на Македонската младежка тайна революционна организация.

Запитана от сръбския офицер, пристигнал пръв на мястото на атентата, защо е убила Прелич, Мара Бунева отговаря: „Заради мъченията, които той извърши над моите братя студенти. Защото обичам отечеството си.“

Мара Бунева умира на следващия ден от раните си. Погребението ѝ е извършено без свещеник и опело в безименен гроб.

Атентатът привлича вниманието на европейската общественост към съдбата на българите под сръбска и гръцка власт. Френският вестник „Йовър“ нарича Мара Бунева „македонската Шарлот Корде“.

След освобождението на Вардарска Македония през пролетта на 1941 година на мястото на самоубийството на Мара Бунева е поставена паметна плоча.

След изтеглянето на българските войски и администрация в началото на септември 1944, в края на същия месец паметната плоча е разрушена по заповед на Лазар Колишевски, секретар на Македонската комунистическа партия. На 13 януари 2002 година отново се поставя паметна плоча на мястото на атентата.

Плочата ежегодно бива чупена от вандали и поставяна наново, а през 2007 година се стига до побой над участниците в мероприятието. През 2008 година в навечерието на честванията на Мара Бунева Скопие осъмва с надпис „Смърт за българите и предателите на 13 януари“, изписан на сграда близо до българския Културно-информационен център в града. Българското правителство реагира остро против антибългарското съдържание. 

Напишете Коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here

Последни Новини

Красимир Каракачанов: Премиерът ни като историческа грамотност е нула

А като екип, който да го съветва, е две нули, допълни лидерът на ВМРО Имаме договор между две...

Слабаков с въпрос към европейските регулатори относно борбата с дезинформацията

Дезинформацията е огромен проблем. Сега всеки може да напише статия или да качи видео онлайн, което да събере хиляди, ако не и...

Красимир Каракачанов пред Dir.bg: През следващите 60 г. ще се обясняваме, че у нас не е имало фашизъм

Кирил Петков ще смени българските историци от комисията, които държат на историческите факти, президентът и премиерът имат различно разбиране по проблема Северна...

Мария Цветкова: Посещението на Кирил Петков в Скопие е пълен провал и обида за българите в РС Македония

Въпросът за техните права изцяло е отсъствал от разговорите на българския премиер с новото македонско правителство Недопустимо е...

Македонски българин към Кирил Петков: Решаването на спора трябва да започва с правата ни и да върви назад към историята

Докато Македония не ги реабилитира македонските българи, не заслужава започване на преговори Г-н Петков, като българин от Македония ще...

Доц. Михов: В Скопие историята е инструмент за формиране на антибългарско самосъзнание

Много „говорители“ за отношенията между България и Северна Македония напоследък обясняват как не трябва толкова да се държи на историята. Това е...

Ангел Джамбазки: Притеснен и разочарован съм от посещението на българския премиер в Скопие

Македония е безкрайно важна за България, за всеки един българин Притеснен и разочарован съм, а се двоумя само от...

Коментари