Това означава да публикуват на видно място имена, адрес, телефон и имейл на лице за контакт. Такива са изискванията и на задължителния за ЕС GDPR.
IP адресът е част от „пакета“ лични данни на всяко физическо или юридическо лице. По тази причина ние от ВМРО предлагаме платформите, сайтовете и каналите в интернет, които се определят като медии, по силата на предложените промени в Закона за радио и телевизия да бъдат задължени да спазват и изискванията на GDPR и Закона за защита на личните данни. По този начин упоменатото лице ще носи отговорност за законността при обработване на лични данни и разпространяване на дезинформация в интернет средата чрез публикувани на собствения от него интернет сайт, платформа, профил в социална мрежа или интернет блог. Това ще даде възможност за изсветляване не само на собствеността на медиите, но и за персонализиране на отговорността по отношение на разпространението на фалшиви новини.
Проблемът към днешна дата е именно този – липсата на прозрачност и яснота за това кой реално стои зад публикациите в интернет. Докато сайтовете, които работят „на светло“, имат редколегия и статиите, публикувани в тях, са подписани с името на реален автор, то има десетки такива, които се крият зад анонимността на мрежата и разпространяват статии с напълно невярно съдържание. В условията на световна пандемия станахме свидетели на престъпни по своето съдържание и последици текстове, за които никой не може да потърси отговорност, тъй като самоличността на собственика на платформата или авторът на публикацията са неизвестни. Това може да бъде преодоляно и ние предлагаме работещ механизъм чрез Закона за защита на личните данни.
Припомняме, че през месец март депутатите от ВМРО внесоха промени в Закона за радиото и телевизията, чиято цел е да се спре дейността на сайтове фантоми, като подлагат на регулация всички онлайн платформи с медийно съдържание. Според текстовете онези, които искат да се позиционират като медии, трябва да се регистрират в един регистър към СЕМ и оттам нататък те носят отговорност за медийното си съдържание.
Ето и пълния текст на мотивите към ЗИД на ЗЗЛД:
Фалшивите новини са пандемията, която ни заля още преди няколко години. Тази вълна от дезинформация, която промени живота ни много преди COVID-19, е страшна точно толкова, колкото и невидимият вирус, който блокира света през последните месеци.
За проблема „фейк нюз“ говорим от години. Ние от ВМРО повдигнахме темата преди повече от година. Направихме и кръгла маса. Всички срещи, разговори с експерти и анализи, които направихме на тази база, ни накараха да направим няколко законодателни стъпки в посока на преодоляване на дигиталната пандемия – фалшиви новини.
А именно те бяха в центъра на истерията около коронавирусната инфекция. Какво ли не прочетохме като евентуално лечение и като причинно-следствени връзки за възникването на заразата. Именно предвид защитата на нашите сънародници ние предлагаме още едно ново, работещо решение за българското законодателство.
В изготвените и внесени по-рано текстове за промени в Закона за радио и телевизия ние предложихме примерна дефиниция на фалшивите новини или „дезинформация в интернет среда“. Според нашите текстове това е „разпространение чрез социални мрежи, интернет сайтове или по друг начин в интернет средата чрез интернет страници достъпни от територията на Република България на публикация, която съдържа невярна информация, засягаща физически или юридически лица“. В същия ЗИД ние поискахме съвсем логично – следвайки правната и медийна логика, Съветът за електронни медии да получи нови правомощия за „надзор за предотвратяване и ограничаване на дезинформация в интернет средата“. И по-конкретно – ако в някой сайт е публикувана „дезинформация“, Съветът ще трябва да разпорежда сваляне на информацията. Направихме това предложение за разширяване правомощията на СЕМ с категоричното убеждение, че именно това е органът, който трябва да осъществява контрол над съдържанието и на публикациите в интернет средата и по-специално, над онлайн платформите, които съгласно предложената от нас дефиниция се определят като „медии“. Предложихме, отново следвайки правната логика, в СЕМ всяка платформа, която се определя като медия, да премине през регистрационен режим, за да има пълно осветляване на собствеността, да има конкретизиране на лицето/лицата, които носят отговорност за съдържанието, което се публикува.
За съжаление тези наши текстове бяха третирани доста повратно и даже има интерпретации, че предложените от нас действия „не изключват възможността да бъдат сваляни текстове с вярна информация, само защото са с неназован източник.“. Т.е. даже има намеци за цензура, което е абсурдно като трактовка.
Сам по себе си така поднесен прочитът на предложената от нас промяна в ЗРТ е невярно предадена информация. Поради меко казано двоякото интерпретиране на текстовете, а и предвид подадената от нас категорична заявка за законодателни инициативи, които да се борят с именно медийно невярно подаваното съдържание, ние от ВМРО внасяме и нови допълнителни текстове, които касаят не само сигурността на информацията, но и сигурността на личните данни на потребителите.
IP адресите са лични данни по силата на GDPR, който е в сила в държавата ни от май месец 2019 година. Ето защо ние предлагаме сайтовете и интернет платформите, които се приемат и следва да се заявят като медии, да спазят изискванията на Закона за защита на личните данни, а именно в частта на „ОБЩИ ПРАВИЛА ПРИ ОБРАБОТВАНЕ НА ЛИЧНИ ДАННИ. ОСОБЕНИ СЛУЧАИ НА ОБРАБОТВАНЕ НА ЛИЧНИ ДАННИ (НОВА – ДВ, БР. 17 ОТ 2019 Г.).
А именно: Всички собственици на интернет сайтове, онлайн платформи, профили в социалните мрежи и онлайн блогове следва да оповестят на видно място на интернет сайтове, онлайн платформи, профили в социалните мрежи и онлайн блогове информация за себе си в качеството си на администратор на личните данни. За физическо лице: три имена, адрес или телефон и електронна поща за контакт с администратора. За юридическо лице: наименование, ЕИК или идентификатор за регистрация на чуждестранно дружество, име на представляващия на юридическото лице, лице за контакт, в случай че е различно от представляващия, адрес, телефон и електронна поща за контакт.
Ето и текста на целия законопроект:
ЧРЕЗ
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА
НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ
Г-ЖА ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА
УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ПРЕДСЕДАТЕЛ,
На основание чл. 87, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 76, ал. 1 от ПОДНС внасяме законопроект за допълнение на Закона за защита на личните данни с мотиви към него и предварителна оценка на въздействието, съгласно методологията – приложение към ПОДНС.
Молим, законопроектът да бъде представен за разглеждане и гласуване съгласно установения ред.
§1.Създава се чл. 25п:
„Чл. 25п (1) Всички собственици на интернет сайтове, онлайн платформи, профили в социалните мрежи и онлайн блогове, следва да оповестят на видно място на интернет сайтове, онлайн платформи, профили в социалните мрежи и онлайн блогове информация за себе си, в качеството си на администратора на личните данни:
1. за физическо лице: три имена, адрес или телефон и електронна поща за контакт с администратора.
2. за юридическо лице: наименование, ЕИК или идентификатор за регистрация на чуждестранно дружество, име на представляващия на юридическото лице, лице за контакт, в случай че е различно от представляващия, адрес, телефон и електронна поща за контакт.
(2) В случай, че информацията по ал. 1 не е оповестена или не отговаря на действителността, за администратор на обработваните лични данни се счита доставчикът на домейна, собственикът на платформата, социалната мрежа или блога, освен ако последните не предоставят информация, от която да е виден собственика на домейна.
(3) При промяна на собствеността върху интернет сайтове, онлайн платформата, профила в социалните мрежи или онлайн блогове, промяната следва незабавно да бъде отразена, така че да бъде поддържана актуална информацията по чл. 1 от настоящия член.“
§2. Създава се чл. 25р:
„Чл. 25р (1) Лицето по ал. 1 от чл. 25п или съответно лицето по ал. 4 на чл. 25п носи отговорност за законността при обработване на лични данни и разпространяване на дезинформация в интернет средата чрез публикувани на собствения от него интернет сайт, платформа, профил в социална мрежа или интернет блог.
(2) Комисията за защита на личните данни осъществява надзор за дейността по чл. 1 от настоящия член.
(3) В случай на установено нарушение законността при обработване на лични данни или разпространяване на дезинформация в интернет средата, Комисията за защита на личните данни подава искане до председателя на Софийския районен съд да разпореди всички предприятия, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, да спрат достъпа до съответните интернет страници.
(4) Председателят на Софийския районен съд или оправомощен от него заместник-председател се произнася по искането в срок до 72 часа от постъпването му.
(5) Съдебното разпореждане се публикува на интернет страницата на Комисията за защита на личните данни в деня на получаването му. Предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, са длъжни да спрат достъпа до съответните интернет страници в срок до 24 часа от публикуване на разпореждането на съда.“
§3. В Допълнителни разпоредби, в §1 се създава т.21:
„21. „Дезинформация в интернет среда“ е разпространение чрез социални мрежи, интернет сайтове или по друг начин в интернет средата, чрез интернет страници достъпни от територията на Република България, на публикация, която съдържа невярна информация, засягаща физически или юридически лица. “
МОТИВИ
Фалшивите новини са пандемията, която ни заля още преди няколко години. Тази вълна от дезинформация, която промени живота ни много преди COVID-19, е страшна точно толкова, колкото и невидимият вирус, който блокира света последните месеци.
За „фейк нюз“ говорим от години. Ние от ВМРО повдигнахме темата преди повече от година. Направихме и кръгла маса. Всички срещи, разговори с експерти и анализи, които направихме, на тази база, ни накараха да направим няколко законодателни стъпки в посока преодоляване на дигиталната пандемия – фалшиви новини.
А именно те бяха в центъра на истерията около коронавирусната инфекция. Какво ли не прочетохме като евентуално лечение и като причинно-следствени връзки за възникването на заразата. Именно, предвид защитата на нашите сънародници, ние предлагаме още едно ново, работещо решение за българското законодателство.
В изготвените, и внесени по – рано текстове за промени в Закона за радио и телевизия, ние предложихме примерна дефиниция на фалшивите новини или „дезинформация в интернет среда“. Според нашите текстове това е „разпространение чрез социални мрежи, интернет сайтове, или по друг начин в интернет средата чрез интернет страници достъпни от територията на Република България на публикация, която съдържа невярна информация, засягаща физически или юридически лица“. В същия ЗИД ние поискахме, съвсем логично, следвайки правната и медийна логика, Съветът за електронни медии да получи нови правомощия за „надзор за предотвратяване и ограничаване на дезинформация в интернет средата“. И по – конкретно „ако в някой сайт е публикувана „дезинформация“, съветът ще трябва да разпорежда сваляне на информацията. Направихме това предложение за разширяване правомощията на СЕМ, с категоричното убеждение, че именно това е органът, който трябва да осъществява контрол над съдържанието и на публикациите в интернет средата и по – специално, над онлайн платформите, които, съгласно предложената от нас дефиниция, се определят като „медии“. Предложихме, отново следвайки правната логика, в СЕМ всяка платформа, която се определя като медия, да премине през регистрационен режим, за да има пълно осветляване на собствеността, да има конкретизиране на лицето/лицата, които носят отговорност за съдържанието, което се публикува.
За съжаление, тези наши текстове бяха третирани доста повратно и даже има интерпретации, че предложените от нас действия „не изключват възможността да бъдат сваляни текстове с вярна информация, само защото са с неназован източник.“. Т. е. даже има намеци за цензура, което е абсурдно като трактовка.
Сама по себе си така поднесен прочитът на предложената от нас промяна в ЗРТ, е невярно предадена информация. Поради, меко казано двоякото, интерпретиране на текстовете, а и предвид подадената от нас категорична заявка за законодателни инициативи, които да се борят с именно медийно невярно подаваното съдържание, ние от ВМРО внасяме и нови допълнителни текстове, които касаят не само сигурността на информацията, но и сигурността на личните данни на потребителите.
IP адресите са лични данни по силата на GDPR, който е в сила в държавата ни от май месец 2019-та година. Ето защо, ние предлагаме, сайтовете и интернет платформите, които се приемат и следва да се заявят като медии, да спазят изискванията на Закона за защита на личните данни, а именно в частта на „ОБЩИ ПРАВИЛА ПРИ ОБРАБОТВАНЕ НА ЛИЧНИ ДАННИ. ОСОБЕНИ СЛУЧАИ НА ОБРАБОТВАНЕ НА ЛИЧНИ ДАННИ (НОВА – ДВ, БР. 17 ОТ 2019 Г.).
А именно: Всички собственици на интернет сайтове, онлайн платформи, профили в социалните мрежи и онлайн блогове, следва да оповестят на видно място на интернет сайтове, онлайн платформи, профили в социалните мрежи и онлайн блогове информация за себе си, в качеството си на администратора на личните данни. За физическо лице: три имена, адрес или телефон и електронна поща за контакт с администратора. За юридическо лице: наименование, ЕИК или идентификатор за регистрация на чужедестранно дружество, име на представляващия на юридическото лице, лице за контакт, в случай че е различно от представляващия, адрес, телефон и електронна поща за контакт.
ПРЕДВАРИТЕЛНА ОЦЕНКА НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО
- Основания за законодателната инициатива
Фалшивите новини са пандемията, която ни заля още преди няколко години. Тази вълна от дезинформация, която промени живота ни много преди COVID-19, е страшна точно толкова, колкото и невидимият вирус, който блокира света последните месеци.
- II. Заинтересовани групи
Инициативата ще засегне пряко всички български граждани, които са потребители на тези услуги, така и авторите на съдържанието в интернет пространството.
- III. Анализ на разходите и ползите
Законопроектът не предвижда разходи за държавата и за засегнатите лица. Като полза може да се посочи ограничаването на разпространението на фалшиви новини.
- IV.Административна тежест и структурни промени
С приемането на законопроекта не се предвиждат административни промени като закриване, сливане или създаване на нови административни структури. Не се предвижда и въвеждане или изменяне на регулаторни режими и такси.
1.V. Въздействие върху нормативната база
Законопроектът не предвижда изменения в други нормативни актове.
ВНОСИТЕЛИ:
