Начало Блог Йордан Йорданов - Искрено и лично - част III

Йордан Йорданов – Искрено и лично – част III

Авторски текст от Фейсбук профила на водача на листата на ВМРО в град Добрич – Йордан Йорданов.

А ето и целия текст:

Смятам, че освен изкуствения лустросан публичен образ, който се създава на кандидатите преди избори, хората трябва да имат възможност да надзърнат и зад кулисите. Лично аз никога не съм избирал по опаковката, а съм се доверявал на съдържанието. Затова продължавам да представям поредна частица от себе си, с фактите и със собствената си преценка за събитията.

Роден съм преди 45 години, в далечното лято на 1975-а, годината с рекордна за страната ни раждаемост. Появил съм се на бял свят в тогавашния град Толбухин, който за радост си върна историческото име Добрич в началото на 90-те години. Родителите ми, както и на почти всички мои връстници тогава, са обикновени, почтени и отрудени люде. Майка ми бе агротехник в Института по пшеницата и слънчогледа, където минава целият ѝ над 40-годишен стаж, а баща ми – стругар и настройчик в ЗЕНА (Завод за електронна и нестандартна апаратура) – „гордостта на тогавашната индустрия”. И техните родители не правят изключение от типичната добруджанска идилия. Бабите и дядовците ми са родени в големи български села в Северна Добруджа (днес в Румъния) и по клаузите на Крайовския договор се преселват в малки селца в южната ѝ част.

Това, което бе общо за моите предци и по майчина, и по бащина линия, бе силната вяра в Бог при бабите ми и патриархалния дух при дядовците. Е, и никой от близките ми никога не стана член на БКП, което предизвиква искрена почуда сред представители на днешния т.нар. политически и икономически елит – „откъде съм се пръкнал, че им бъркам и сметките” (дочуто многократно).

Още преди да тръгна на училище се научих да чета, а любимите книжки, които ми купуваха, бяха за българските ханове и царе и за подвизите на хайдутите ни. В училищните ми нескопосани опити за рисуване, винаги без оглед на необходимостта от това, включвах един елемент – българският трибагреник, а на космическите кораби, на които другите пишеха СССР, аз изписвах НРБ.

Вече в прогимназиален етап открих друго занимание и усъвършенствах уменията си. В атласите по история и по география, навсякъде където имаше карта на България, аз с химикалка прибавях към нашите граници цялото ни етническо землище. Когато в един от класовете получих атлас от предходен випуск с подобни подобрения по територията ни, доволно прозрях, че има и други хора от моята порода. Е, за всеки случай поуголемих допълнително площта на България с химикалка по картата.

Оттук до следващата стъпка не мина много време. В зората на демокрацията, когато хората се разделиха на прозападно и простсъветски настроени, аз нашарих града с надписи „Да живее България” и „България над всичко”. Освен тези „незаконосъобразни” действия, сигурно бях и най-младият редовен читател на вестниците „България”, „Македония” и „Зора”. А освен като художник, писател и читател се изживявах и като шивач. На всичките си дънкови якета задължително пришивах българския трикольор, а за изработване на знаме за агитката на ФК „Добруджа” послужи зелено плюшено перде и жълтата пола на майка ми.

В този ред на мисли и откровения, най-естественото нещо, което можеше да ми се случи рано или късно, бе да си пресечем пътищата с Организацията. Най-старата, най-романтичната, най-българската Организация – ВМРО. И това стана през есента на 95-а, повече от век след основаването ѝ.

Само седмица след септемврийското ми уволнение от родната казарма продължих образованието си по любов – „История и география” в любимия Търновград. Месец по-късно станах окупатор. Не помня вече причината за студентската окупация на университета, но ясно помня нощното дежурство и учудените погледи на колегите сутринта, дошли за лекции и упражнения, виждайки ме препречил входа на сградата. Последва факелно шествие, посветено на Ньой и така вече 26 години ВМРО е неразделна част от битието ми.

През всичките тези години България за мен винаги е била над всичко, а родният Добрич и Златна Добруджа са били под № 1 в сърцето ми. А като човек, който никога не е изневерил на убежденията си, който никога не е сменил политическите си пристрастия, съм убеден, че все повече хора ще застанат в подкрепа на каузите ни, в защита на традициите и българщината, защото само така ще пребъде България!

Напишете Коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here

Последни Новини

Сиди: 170 национални предатели задоволиха болното его на френския президент

Решението на парламента за РСМ е обидно и разочароващо. Денят, в който се случи това национално предателство, истината е, че костите на...

Искрен Веселинов: Следващото правителство ще бъде доминирано от външни фактори

Следващото правителство ще бъде доминирано от външни фактори. Въобще не изключвам, както и самият Кирил Петров намекна, за някакво коалиране на ПП...

ВМРО предлага да се издигне паметник на Тодор Александров в Стара Загора

Съветниците от групата на ВМРО в Общинския съвет на Стара Загора внасят предложение за финансиране и изграждане на паметник на видния български...

Десето юбилейно издание на Патриотичните игри във Враца

Патрон на Програмата за патриотично възпитание е Красимир Богданов С много настроение, спортен дух и положителни емоции премина четвъртото...

Искрен Веселинов: Призовавам Президента да започне консултации за промяна на Конституцията

Видя се, че срещите с партиите са ялови и такива ще останат без реална промяна на системата За това...

Александър Сиди: Българският парламент се продаде, предаде, създаде ден на националния позор

Оставихме в ръцете на брюкселските чиновници да решават съдбините на един народ, който е бил разделен позорно преди 100 години! Народ, разделен...

Кмет на ВМРО възстанови традиция в памет на Желю войвода в Маломир

129-ата годишнина от смъртта на Желю войвода беше отбелязана в ямболското село Маломир, където е живял и починал големият български революционер. В...

Коментари