„Обединени патриоти“ взимат близо 12 %, ако изборите бяха днес
Последните изнесени данни на авторитетната социологическа агенция „Галъп интернешънъл“ потвърждават увеличението в електорална подкрепа за „Обединени патриоти“ (НФСБ, АТАКА и ВМРО) на предсрочните парламентарни избори, които ще се проведат на 26 март тази година. Ако изборите бяха днес, Обединени патриоти биха получили 11,9% от гласовете на българските граждани-
Социолозите отбелязват и нарастване на личния рейтинг на лидера на ВМРО Красимир Каракачанов. Той е пръв по рейтинг сред партийните лидер с 26,1.%. След него се подреждат Корнелия Нинова (БСП) с 24,9 и Бойко Борисов (ГЕРБ) с 24,6%.
Пълен текст с данните на „Галъп“, препечатан от интернет страницата на агенцията:
Ако изборите бяха днес, в парламента щяха да попаднат 5+1 формации. Изравняването на силите на БСП и ГЕРБ се затвърждава. Продължава положителната тенденция в доверието към Радев, Каракачанов, Нинова и Марешки. Инерцията от президентските избори постепенно преминава в мобилизация за парламентарните.
Това показват данните от независим експресен телефонен сондаж на „Галъп интернешънъл“, проведен на 27 и 29 януари сред 816 души в цялата страна – възложен, финансиран и проведен от „Галъп интернешънъл“. Данните не са прогноза за изборен резултат, а само отражение на декларативните нагласи. Максималната грешка при 50%-овите дялове е ± 3,5%.
Сондаж за общите нагласи
От днешна гледна точка 6 формации са над 4%. Дистанцията между БСП (28,7% сред онези, за които със сигурност може да се очаква да гласуват) и ГЕРБ (27,6%) е в рамките на няколко десетки хиляди гласа. Затова може да се говори за практическо равенство на силите. Трудно е да се определи кой би завършил на първо място в изборите.
От днешна гледна точка в НС ще бъдат още Обединените патриоти (11,9% сред онези, за които със сигурност може да се очаква да гласуват), ДПС (8,2%), партията на Веселин Марешки (ВОЛЯ) със 7,7%, а със сериозни изгледи да е в НС е Реформаторският блок (4,3%) и това зависи много от кампанията, която блокът ще направи. Така конфигурацията в следващия парламент може да се определи като 5+1.
Сред останалите формации личат „Да, България“ (2%), АБВ (1,9%) и новата формация около ДСБ (1,6%). При тези формации потенциалът ще трябва да се наблюдава тепърва – в зависимост от това как успяват да се утвърдят и афишират или какви коалиции ще направят.
Традиционно близо 1,5% подкрепа могат да очакват и формации като Български демократичен център (наследник на партия ЛИДЕР), както и ДОСТ. Подкрепата за такива формации обаче се регистрира по-трудно в демоскопски проучвания и затова може да се отчете най-вече условно.
По около и под 1%, но с реално присъствие, остават формации като „Движение 21“, „Глас народен“, „Зелените“ и др.
Пояснение: Ползван е закрит въпрос. 79% в сондажа казват, че ще гласуват – това се равнява на около 4.3 млн. души. Спрямо избирателните списъци, това означава около 63%. Цитираните по-горе проценти са само на база гласуващи. Разбира се, това са декларативни нагласи към настоящия момент и не могат да бъдат прогноза за това какво ще направят избирателите при самите избори. 1,9% заявяват, че биха гласували с „Не подкрепям никого„. Този дял обаче не се калкулира в разпределението на процентите.
Ретроспекция на личните рейтинги
Продължава възходът на онези, които спечелиха най-много в президентските избори: Румен Радев, Красимир Каракачанов, Корнелия Нинова и Веселин Марешки. Радев е безспорен водач в личните рейтинги с доверие (41,7%), а в пакет зад него за Каракачанов (26,1%), Нинова (24,9%) и Борисов (24,6%). Забележимо е и присъствието на Веселин Марешки (18,4% доверие). Каракачанов на практика удвоява доверието си спрямо лятото на 2016 г. Сериозен е и ръстът при Нинова. Загубата в президентските избори очевидно води до негативна тенденция при Бойко Борисов и докато преди той се движеше на нива на доверие около една трета, сега е на около една четвърт.
Пояснение: Цитираните проценти на доверие са на база всички, а не само гласуващи. „Галъп интернешънъл“ предпочита методика, в която се ползват положителни и отрицателни оценки (без неутрални). От това произтичат възможни разлики с други агенции. Важни са тенденциите във времето, а не конкретните числа и моментната подредба.
Данните са базирани на ежемесечните, независими от външно финансиране, представителни за пълнолетното население на страната, проучвания, популярни като Политически и икономически индекс на „Галъп интернешънъл”– редовният мониторинг на основни показатели за общественото мнение.
