По същество паричната политика облагодетелства едни за сметка на други
Грамотност, знание и осведоменост са базовите темели на свободното общество
Източник: „Труд“
Краткият отговор на въпроса от заглавието е: политиците. По-детайлно вглеждане и прецизиране изяснява: централните банки. Те имат монопол върху създаването на валутата в конкретните държави. Централните банки следва да са независими. Иначе казано, да не обслужват политическите нужди на едно или друго правителство. Но както беше казал навремето един председател на Федералния резерв – те са независими в рамките на правителство, не извън него. Ето защо днес няма министър-председател или президент във важните геополитически центрове, който да не се опитва да влияе на централната банка – от Тръмп и Байдън, през Ердоган и Путин, та до Макрон по отношение на Лагард…
Още по-технически и прецизно и недобре познато: в паричното обращение дейно участват и търговски банки. Стъпвайки на паричната основа на централните банки, те създават кредит докато отпуска заеми, което надгражда паричната основа и образуват паричната маса – онова, с което ние с вас купуваме и продаваме стоки в магазина, или т. нар. законно платежно средство. Хартийките в портфейла ни са нищожна част от парите в обращение.
Парите опосредяват болшинството от икономическите отношения. Контролът над тях е ключ към пълната власт и манипулацията на масите. Щедри социални програми и териториални военни попълзновения към съседите – това са все скъпи начинания. Много скъпи. Освен това са болезнени политически – обяснете на гражданите, че вместо почивка или качествено образование за децата им, ще получат нов танк. Вдигането на данъците за финансиране на подобни лудости удря стандарта на всички видимо и се продава трудно на обществеността. Но ако просто напечатате нови пари от нищото – скритият инфлационен данък ще се усети едва впоследствие. А проблемът е отложен за следващия мандат. Рецепта за морален риск – ползвай и граби сега, в бъдещето всички ще сме мъртви, както казваше пророкът на „инфлационния култ” лорд Кейнс.
Парите са универсално средство за размяна, единица за разчет и средство за съхранение на стойност. Или поне са били. Днес, бидейки тотално откъснати от стоковата си природа, те са обезценявани безпардонно. В началото възникват като най-разпознаваема стока, полезни са и в индустриален смисъл – злато се е използвало като бижута, за оръжия, в зъботехниката.
Ограниченото му количество обаче е било трън в очите на кралете от дълбока древност. Те са претопявали монетите и са намалявали златното съдържание, за да финансират разходите си. По-късно са печатани милиарди хартиени банкноти, а днес – електронни цифри в компютрите на централните и търговските банки.
Политическият процес е овладял тотално иначе абсолютно пазарното явление: пари. При Първата световна война държавите се отказват от златния стандарт, който връзва ръцете им да харчат безотчетно. След Втората световна война светът се връзва към долара, който следва да има златно обезпечение – наивна заблуда, която става ясна, когато Франция пожелава злато срещу доларите, които е натрупала от търговски излишък със САЩ. И така, през 1971 г. Никсън затваря „златния прозорец“ – за първи път в история парите в глобален план са изцяло политически контролирани.
Не е странно, че постепенно и средният дял на преразпределение от изкараното в икономиката от правителствата расте главоломно. Не е странно, че днес евтиният дълг води до стратососферните 160 процента задлъжнялост на Италия спрямо БВП, или 120 на Франция и 100 на САЩ. Това се чисти само с фалит, хиперинфлация и винаги е придружено от войни, които да пренасочат вниманието от вътрешните икономически проблеми към външен враг. Актуално е, за жалост, и днес.
По същество паричната политика облагодетелства едни за сметка на други. Първите и най-близко до печатницата се сдобиват с иск за благата, произведение от съгражданите им. Случва се преразпределение на стойност към любимците на правителствата от финансовия свят. Инфлацията навлиза постепенно през заплатите и вдига цените, удряйки отдалечените по веригата като пенсионери, учители и лекари. Новите трилиони долари, евро, йени и юани минават през капиталовите пазари и вдигат цените на финансовите инструменти безбожно. А богатите инвеститори стават още по-богати. Именно това парично извращение води до анатемосваното от левите „увеличаване на неравенствата“. Забележете, че това не е естествен и присъщ за пазара феномен. А следствие на политическия контрол върху парите ни. И злоупотребата с тях.
Голямото манипулиране на парите води го кризи. Печатането на пари води до спад на лихвите – едва ли не в банките има изобилни спестявания, а само трябва да инвестират от добри предприемачи. Истината обаче е, че това са изкуствени спестявания. На хартия. Лихвите са занижени, заради „изобилието“ им. Това подлъгва предприемачи с рисков профил да теглят заеми за проекти, които обективно не могат да завършат, поради липса на реални спестявания. Грешката е масова. А лошите инвестиции гърмят. Проблемите в реалната икономика удрят финансовия сектор, който е финансирал грешките и в един момент трупа скелети в гардероба.
Проблемът е, че голямата част от хората нямат идея за това как работи паричната система. Когато дойде криза, вместо да обвиняват паричните власти за злоупотребите им, те делегират още и още на държавата. Пълно доверие за вълка да пази стадото.
Появява се алтернатива: криптовалутите като биткойн. Сами по себе си те не са балон и нямат вина, че трилионите долари и евро минават и през тях, люшкайки нагоре-нагоре и надолу стойността им. Дали ще станат универсално средство за размяна – тоест пари – предстои да видим. За момента са по-скоро инвестиционна стока, а спекулантите, които не познават пазара им, рискуват много. Дали са залог срещу паричната система, такава каквато я познаваме днес – също е легитимна хипотеза. Ограниченото им предлагане е силен коз, но всичко, което зависи от човешко решение и подлежи на промяна (смяна на протокола), съдържа риск. Впечатление прави желанието на централните банки или да забранят криптовалутите, или да ги яхнат, създавайки свои. Както казахме, битката е за най-голямата икономическа власт – тоест е на живот и смърт.
Инфлацията, или създаване на пари от нищото, влияе на нашия живот и по линия на поскъпване на суровините, а оттам на цялата продукция. Ръстовете на капиталовите пазари също са инфлация, а тя винаги рано или късно избива в реалната икономика. И както казахме – изкривява сигналите и води до стопански премеждия. Понякога в библейски порядък.
Днес ние сме във валутен борд, който отлично изигра историческата си роля през 1997 година. Стопира неуморната печатница, фалирала повече от дузина банки и обезценила спестяванията на няколко поколения. Валутният борд като паричен режим винаги обаче е подоптимален – проблемите на базовата валута (в нашия случай еврото) са окрупнени и обострени. Инфлацията е по-висока, лихвите са по-ниски, респективно балоните са по-раздути, а горещите пари надуват и сриват капиталовите и имотните пазари на съответните стопанства.
Грамотност, знание и осведоменост са базовите темели на свободното общество. Непознаването на ключова тема като парите ни и кой и как ги контролира, води до сериозен дефицит на свобода, а както посочихме – съвсем реално застрашава и мира.
