Народният представител от Патриотичния фронт Красимир Богданов направи обстоен писмен отчет за своята дейност като народен представител до момента.
Богданов е избран за депутат от многомандатен избирателен район Враца, като парламентарните избори през 2014 г. за листата на ПФ са гласували 5521 жители на областта.
Пълният отчет на народния представител четете тук:
О Т Ч Е Т
за дейността на Красимир Богданов – народен представител от област Враца в 43-то народно събрание за периода ноември 2014 – юли 2015г
Кр. Богданов е народен представител от Патриотичен фронт, член на комисията по образование и наука и на комисията по външна политика, председател на групата за приятелство с Албания, член на групите за приятелство с Румъния, Сърбия, Франция, член на Националният инициативен комитет за отбелязване на 140-та годишнина от гибелта на Христо Ботев
Законодателство
ПГ на Патриотичен фронт – НФСБ и ВМРО внесе 47 законопроекта, допълнения и изменения на действащи закони, като Богданов е съвносител на голяма част от тях. По-важните са:
ЕНЕРГЕТИКА
Законопроект за предсрочно прекратяване на договори за производство на електрическа енергия – за отнемане лиценза на ТЕЦ-ове Марица – Изток 1 и 3,произвеждащи най-скъпата електроенергия, което ще доведе до намаляване цената на тока.
Закона за енергетиката – разделяне и контрол на ДКЕВР и недопускане увеличаването цената на тока.
НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ
Закона за обществените поръчки – за ускорено изграждане на оградата с Турция и спиране на нелегалните имигранти.
ИЗБОРЕН КОДЕКС
Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс – въвеждане на задължително гласуване, изчистване на избирателните списъци и премахване на изборните злоупотреби.
Закона за политическите партии – за намаляване на държавната субсидия за партиите.
Закона за гражданската регистрация – за проверка на адресните регистрации, премахването им при установени нарушения и налагане на санкции на нарушителите.
Закона за събранията, митингите и манифестациите – забрана и наказания за агитация на език, различен от българския.
ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ
Закона за съсловната организация на медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти – за възможността за постоянна медицинска грижа във всяко населено място.
Закона за здравето – за облекчения за вносителите на лекарства, което ще доведе до понижаване на крайната им цена.
АДМИНИСТРАТИВНА РЕФОРМА И ПРАВА НА ГРАЖДАНИТЕ
Закона за устройство на територията – за премахване на незаконните постройки в гетата.
Наказателния кодекс – за въвеждане на неизбежната самоотбрана при посегателство срещу живота, здравето или имуществото на българските граждани.
Наказателно-процесуалния кодекс – за по-тежки наказания за престъпления.
Гражданския процесуален кодекс – Чл. 417, забраняващ на частните съдебни изпълнители да извършват вземания без съдебно решение.
Административнопроцесуалния кодекс – за въвеждане на принципа на мълчаливото съгласие, определящ правото на разрешение за дейност при липса на отговор на администрацията в определен срок.
Закона за независимия финансов одит – да има независимост на контролните органи и да няма политическо вмешателство.
СОЦИАЛНА ПОЛИТИКА
Закона за семейните помощи за деца – спиране на детските помощи за непълнолетни родители, т.н. синдром „децата раждат деца“.
Закона за данъците върху доходите на физическите лица – данъчни облекчения за изрядни родители, които плащат задълженията си към държавата и изпращат децата си на училище.
Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя – гаранция за изплащане на задълженията към работниците.
Кодекса за социално осигуряване – против увеличаване на пенсионната възраст.
ОБРАЗОВАНИЕ И НАУКА
Основна дейност на Богданов е работа по Закона за предучилищното и училищното образование в който Патриотичния фронт внесе общо 240 предложения за промени:
Предложихме наименованието на закона да бъде „Закон за българската просвета“, което отговаря на духа и традициите на просветното дело в България.
Ние сме против децентрализацията на образователната система и запазването и като държавен приоритет. Работодател на ръководителите в системата на просветата трябва да е Министърът на образованието и науката, респективно, Началникът на Регионалното управление на образованието.
Не сме съгласни с предложението за държавно финансиране на частните училища, тъй като, няма ясна перспектива за увеличаване бюджета на МОН. При това положение, ще трябва да се пренасочат средства от държавните и общинските училища към частните, с което ще трябва да се съкратят придобити вече привилегии, да се променят стандарти и др.
Предлагаме да се промени методиката на формиране на делегираните бюджет, чрез създаването на механизъм и формула в която да се отчитат спецификите и статута на различните видове училища. Показателите могат да засягат степените на образование, географската отдалеченост, работата с ученици в неравностойно положение, като качеството на образованието да бъде важен фактор при създаването на формулата.
Да се гарантира неприкосновеността на личността на учителя, материално обезпечаване чрез въвеждане на възнаграждение минимум 20% над средната заплата за страната при фиксиране на процент за образование от БВП през 2018 г. – 5%., при пенсиониране – изплащане на 10 брутни работни заплати за гарантиране на достойни старини.
Предлагаме въвеждане на конкурсното начало и атестацията при избор на ръководители в системата на българската просвета. Мандатът директорите да е 4 години, а при висока оценка в атестацията да се удължава за още 4 години. Атестация да се въведе и за учителите.
Задължителното обучение на 4 годишните е важно от гледна точка на ранната социализацията и усвояването на българският език от децата. Особено това се отнася за деца в неравностойно положение, за които е необходимо да се полагат ранни грижи за приобщаването им към нормите на общественото поведение, възпитание и обучение.
Основното образование да завършва както до момента в 8 клас, а двата гимназиални етапа да са съответно: първи гимназиален – 9-10 клас, и втори гимназиален – 11-12 клас.
Въвеждането на учебен предмет „Родолюбие“ за началния курс на обучение, в който да се залага на усвояването на знания, както по българска история, така и по краезнание, родова памет, запознаване със съвременните български достижения в областта на културата, изкуството, спорта, ще създаде условия за ранно формиране на ценностна система и съзнание за принадлежност към българската нация, за придобиване на лично и национално самочувствие у българските деца.
С въвеждане на часове по „Военно обучение и защита на населението и околната среда“ за гимназиалния етап, особено на фона на непрекъснато връхлитащите ни стихийни бедствия, ще даде възможност на младите хора, да придобиват знания и умение за реакция при кризисни ситуации.
Изучаването на Информатика, Информационни технологии и изкуства в първият гимназиален етап цели, да не се допуска прекъсване на това обучение за период от 3 години, както е предвидено в проектозаконът. Такова прекъсване за един млад талант, обучаващ се в областта на хореографията, пеенето, музикалните инструменти или изобразителното изкуство, ще повлияе негативно върху развитието и усъвършенстването на уменията му. По отношение на Информатиката и Информационни технологии не подлежи на коментар нуждата от подготовка на всеки ученик за бъдещата му реализация в която и да е професия и сфера на обществения живот.
Количествена оценка на знанията на учениците от 2, 3 и 4 клас, като средство за оценка качеството на знанията, изграждане на навици за системни знания и възпитателен ефект от оценката.
Със запазване на часовете по История, като задължителен учебен предмет във вторият гимназиален етап ща се даде възможност, учениците, формирали вече умения и компетентности, да интерпретират и боравят с факти, понятия и идеи, да изградят и затвърдят устойчиви общочовешки и патриотични възгледи.
Запазването на Ресурсните центрове като държавна институция е важно, тъй като, общините не са подготвени да приемат отговорностите за реализиране на дейности, свързани с преобразуването на ресурсните центрове в центрове за подкрепа на личностно развитие, а именно изграждане на подкрепяща среда във всяко училище и детска градина, необходима за обучението на децата със СОП /специализирани кабинети, дидактични материали и специализирана литература, специфични технически средства, достъпна архитектурна среда, възможности за квалификация на специалните педагози, системна обмяна на добри практики, както и необходимите за това специалисти – психолози, логопеди, ресурсни учители и др./. Това важи особено за по-малките и по-бедни общини, които няма да имат финансова възможност за осигуряването на всичко това, тъй като в детските градини или училищата там се обучават по 2 или 3 деца със СОП.
Запазване статута и модернизация на системата на Помощните/Специалните училища/. Безспорно, необходима е оптимизация на системата, извеждане на деца, които не отговарят на изискванията и стандартите за обучение в Помощните училища, но няма основание това да засяга тяхното съществуване. Още повече, че извеждането на деца с множествени увреждания от Помощните училища и прехвърлянето им в Центровете за личностно развитие, крие риск от отпадане на такива деца от системата и понижаване на качеството на специализирани грижи и обучение.
Необходимо е определяне на статута на българските училища в чужбина, като неразделен елемент от българската образователна система. Според проектозакона, дейността на образователните институции, които го реализират, се подпомага, както и досега, от държавния бюджет (чл. 295). Логично е тези институции да бъдат признати в проектозакона и по този начин да се включат в българската образователна система. Това ще даде възможност за методическото регулиране (стандарти, програми, планове) и контрол на обучението, както и за повишаване на качеството на тази дейност.
Държавната политика по отношение на българските училища в чужбина, осъществявана от МОН, трябва да отчита съхраняването на българския език като най-важният елемент за запазване на национална идентичност на българските граждани и на историческите български общности в чужбина.
В предучилищното и училищното образование не се допуска насаждане на чужди на българските ценности и традиции културни и духовни влияния. Не се разрешава налагането на идеологически доктрини и на радикални религиозни учения, които пропагандират и насаждат расова, етническа и религиозна омраза и подкопават устоите на българската държава.
Закон за предучилищното и училищното образование – 240 промени в предложенията на вносителите, гарантирането на българският език, традициите и модернизацията на образователната система
Закона за насърчаване на научните изследвания – промяна в структурата, регламентиране на разходите на средствата и прекратяване на корупционните практики във фонда
ЗЕМЕДЕЛИЕ И ГОРИ
Закона за собствеността и ползването на земеделските земи – даване възможност за развитие на средните и дребните земеделски производители.
Закона за данък върху добавената стойност – за отпадане на изискването селскостопанските производители да притежават собствени бензиностанции.
Закона за лова и опазване на дивеча – срещу незаконния лов и за опазване на дивеча.
БЪЛГАРИТЕ В ЧУЖБИНА
Закона за българите, живеещи извън Република България – облекчаване получаването на българско гражданство за представители на българските общности в чужбина.
Парламентарен контрол
Задал е общо 14 въпроса:
Въпрос до Георги Близнашки, Служебен министър-председател относно действията на правителството при наводнението в Мизия и превенцията за избягване на следващи бедствия.
Въпрос към Ивайло Московски, Министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията относно проект за скоростната железопътна линия Видин-София.
Въпрос към Николай Ненчев, Министър на отбраната относно съдбата на имотите на закритото през 2012 г. военно поделение 52380, гр. Враца и информацията за настаняване на бежанци.
Въпрос към Ивайло Московски, Министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията относно съдбата на Товарна гара Мездра.
Въпрос към Даниел Митов, Министър на външните работи относно скандала СРС в Република Македония и има ли подслушване на български граждани.
Въпрос към Вежди Рашидов, Министър на културата относно собствеността и статута на Караджа паша джамия – джамия в гр. Гоце Делчев, обл. Благоевград.
Въпрос към Румяна Бъчварова, заместник министър-председател по коалиционна политика и държавна администрация относно изпратен сигнал по МВР за неправомерни действия от служители на министерството.
Въпрос към Лиляна Павлова, министър на регионалното развитие и благоустройството относно свлачищата в гр. Оряхово
Въпрос към Лиляна Павлова, министър на регионалното развитие и благоустройството относно лошото състояние на пътя Драшан – Габаре
Въпрос ким Христо Иванов, министър на правосъдието относно забавянето на издаване на документи за българско гражданство на жители на Стар Бешенов, Банат, Р. Румъния.
Въпрос към Румяна Бъчварова, заместник министър-председател по коалиционна политика и държавна администрация и Министър на МВР относно битовата престъпност с. Камено поле, Община Роман, Област Враца и населените места в Северозападна България.
Към Петър Москов, министър на здравеопазването, относно финансирането на консумативите за инсулиновите помпи за деца до 18 годишна възраст.
Към Лиляна Павлова, МРРБ относно състоянието на отсечката между селата Ребърково и Новачене от международния път Е-79 и изграждане на скоростен път Мездра – Ботевград .
Въпрос към Румяна Бъчварова, заместник министър-председател по коалиционна политика и държавна администрация и Министър на МВР относно лошото техническо обезпечаване на служителите в ОДП Враца.
Питания в комисии и кореспонденция със министерства, агенции и местна власт
Мин.-председателя с искане за осигуряване на необходимите средства за ремонт на улиците във Враца.
До вицепремиера Р. Бъчварова за продължаване на охраната на РИМ от сектор „СОД“ към ОД на МВР Враца.
До вицепремиера Ивайло Калфин по становище на КНСБ-Враца за пенсионната реформа.
Мин. на външните работи относно съдбата на сградата на Българския култ. клуб в Прага; положението на българите в Босилеград; съдбата на българския информационен и образователен център и българското училището в Одрин; по сигнал за спрени в Полша български шофьори на тирове; напредъка на Сърбия за членство в ЕС и спазване правата на българското национално малцинство; относно спирането на богослужението на български език в Румъния
Мин. на образованието и науката относно създаването на национална програма за капиталови разходи в детските заведения; съдействие за откриване на български училища в Албания; за конкурсът за директор на училище в Мездра.
Защита в комисията по образование и наука на предложенията на ПФ за промени в Закона за семейните помощи за деца.
Комисията за българите в чужбина относно промени в закона за българите живеещи извън границите на Република България.
Мин. на културата относно организирането на национална изложба на съкровищата от Лувъра; по повод орязването на бройки на читалището в Борован и прояви на етно-политически пристрастия в общината.
До мин. на вътрешните работи В. Вучков относно действия на служители от МВР Роман.
Питане на Л. Павлова за свлачището на пътя Мездра – Ботевград.
До МРРБ относно проблем с водоснабдяването на жител на Враца.
До мин. на екологията относно затлачване р. Искър, високи подпочвени води, проблеми с изграждане на площадка за екарисаж в гр. Роман .
До министъра на правосъдието за задържан в Гърция български гражданин от с. Селановци, общ. Оряхово.
До мин. на земеделието и храните относно жалба за закупуване на земя от жител на с. Горно Пещене, общ. Враца.
До мин. на туризма по идея за развитие на регионалният туристически продукт.
До СЕМ относно предавания на турски език по БНТ по сигнал от Мездра
До Междуведомствената комисия по бедствия и аварии за моста в с. Добруша.
До НК „Железопътна инфраструктура“ във връзка със съкращаване на влакове в СЗ България.
До ИД на „Български пощи“ по сигнал на гражданин на Враца.
До Софийски районен съд по жалба на жител на с. Лютаджик, общ. Враца
До Окръжна прокуратура Враца по сигнал на жител на Б. Слатина.
До НОИ Враца по жалба на жител на Мездра за отказ за пенсиониране.
До кметовете на Враца, Б. Слатина, Оряхово, Борован по сигнали на граждани.
Срещи и посещения в НС
Среща в Монтана на всички народни представители от СЗ България по проблеми на региона.
Среща по проблемите на Северозапада в НС с Ив. Аспарухов зам.-мин. на МРРБ.
Срещи с представители на Националната асоциация на ресурсните учители.
Срещи с експерти в системата на МВР по повод циганската престъпност, изборния туризъм и пенсионната реформа.
Среща с представители на Св. Синод.
Среща с представители на БАН.
Срещи с Българи от Албания, Македония, Западни покрайнини, Банат и съдействие за срещи с ДАБЧ по различни въпроси.
Посещение на парламента от ученици от Ученически общински съвет Враца и от „Детски парламент“ към НУ „Св. Софроний Врачански“ – Враца.
Приемни дни
Община Враца – всеки понеделник от 9.00 до 13.00 ч.
Общини Мездра, Роман, Б. Слатина, Борован, Оряхово по 3 приемни дни
Общини Козлодуй, Криводол, Мизия, Хайредин по 2 приемни дни.
Срещи в много от селата в област Враца.
Поставени са десетки въпроси от гражданите за което са сезирани съответните институции.
