Народните представители от ВМРО-БНД в ПГ на Патриотичен фронт внесоха предложение за изменение и допълнение на Наказателния кодекс. Чрез него се предвижда криминализиране разпространението и проповядването на радикален ислям в България.
Законодателите трябва да направим възможното за ограничаването му и да предпазим българските мохамедани от пропаганда, която има за цел да раздели и противопостави обществото, поясняват от ВМРО.
В Мотивите към предложението си те подчертават, че има разлика между религия и радикална идеология, която е базирана на исляма. В случая с радикалния ислям това е идеология, която претендира, че е религия, а в същото време е политическа доктрина, която е по-близка до антидемократичните идеологии от 20-ти век, отколкото до традиционния ислям. Експерти по сигурността и анализатори вече формулираха нов термин: „ислямофашизъм“, който се стреми да покаже, че тази идеология няма толкова общо с исляма, колкото с тоталитарните идеологии, аргументират се народните представители от ВМРО.
В Мотивите към предложението за промяна е записано още: „За съжаление, идеологията „радикален ислям“ има вече своите последователи и в България. В контекста на събитията в Близкия Изток и имигрантските общности в Западна Европа заплахата от нея ще продължи да расте. Считаме, че като законодатели трябва да направим възможното за ограничаването ù и да предпазим българските мохамедани от пропаганда, която има за цел да раздели и противопоставя обществото.
В действащия Наказателен кодекс, чл. 108, е криминализирано проповядването на „недемократична идеология“, като единствената такава е цитиран „фашизмът“, който далеч не е най-показателният пример, а и на практика няма съвременни проявления (за разлика от националсоциализма например). Считаме, че изричното упоменаване на радикалния ислям в чл. 108 е изключително важно с оглед на заплахата, която представлява той за нашето общество. Освен това подобен запис ще направи ясно разграничението между религия (за каквато той иска да се представи) и идеология, като ще има възпиращо действие спрямо потенциалния контингент на пропагандата му.“
По-нататък в Мотивите на народните представители от ВМРО се изброяват 6 признака, според които може да се счита (без претенции за изчерпателност), че едно лице проповядва „радикален ислям“.
Предлагаме легална дефиниция в този дух да бъде закрепена в чл. 93 от НК, чрез създаването на нова точка 31, завършват Мотивите си народните представители от ВМРО.
Пълен текст на законопроекта:
ДО
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА
43-то НАРОДНО СЪБРАНИЕ
г-жа ЦЕЦКА ЦАЧЕВА
УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ПРЕДСЕДАТЕЛ,
На основание чл.87, ал.1 от Конституцията на Република България внасяме законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, ведно с мотиви към него.
Молим, на основание чл.67, ал.1 от ПОДНС да разпределите внесения от нас проект за разглеждане в съответните постоянни комисии.
ЗАКОН
ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНИЯ КОДЕКС
§1. Създава нова точка 31 в член 93 със следния текст:
„Идеология „радикален ислям“ се проповядва от едно лице, когато то с думи, действия или разпространение на текстове или символи агитира за някоя от следните идеи: за създаване на Ислямска държава (Халифат); за налагане на законите на „Шериата“ над светските; за насилствено налагане на религиозни принципи и норми на поведение характерни за исляма или пропагандира насилие във вид на свещена война (джихад) срещу немюсюлмани. Същото деяние е налице, когато се набират последователи или средства в подкрепа на терористични организации, чиято идеология е базирана на исляма или се извършва агитация в полза на такива организации.“
§2. В чл. 108 се правят следните изменения и допълнения:
В алинея едно преди думата „фашистка“ се допълва израза „радикален ислям,“.
Законът е приет от 43-то Народно събрание на ………….…… 2016 г. и е подпечатан с официалния му печат.
–
М О Т И В И
към Закона за изменение и допълнение на Наказателния кодекс
Съществуват два вида ислям – традиционният ислям, който е присъщ и за мюсюлманите в България от векове, и новият тип радикален ислям, който е едно модерно явление, на не повече от три десетилетия. Едното е религия, другото е радикална идеология, която е базирана на исляма. Идеология, която претендира, че е религия, а в същото време е една политическа доктрина, която е по-близка до антидемократичните идеологии от 20-ти век, отколкото до традиционния ислям. Експерти по сигурността и анализатори вече формулираха нов термин: „ислямофашизъм“, който се стреми да покаже, че тази идеология няма толкова общо с исляма, колкото с тоталитарните идеологии. В много отношения радикалният ислям противоречи на ислямската религия, както е описана в Корана и другите класически източници.
Основното, по което следва да различаваме религията от идеологията, са целите, които си поставя и средствата, с които се стреми да ги постигне. Докато при религията всичко е насочено към духовно усъвършенстване, а материалният свят е оставен на втори план, то при идеологията акцентът е обърнат. Там се налага тезата, че на база на избрани религиозни постулати трябва да бъде променен политически света. Радикалният ислям е особено агресивна и опасна идеология, която оправдава насилието и убийството на „неверници“, оправдава и робството, а геноцидът (религиозното прочистване) е издигнат в ранг на системна политика в контролираните от неговите последователи територии. Следва да отбележим, че според идеолозите на радикалния ислям основна цел на движението им е създаване на световен халифат, който чрез описаните по-горе способи да наложи властта си над „неверниците“ и да ги държи в подчинение, докато осъзнаят „заблудите“ си и приемат „правата вяра“.
Пряк резултат от неговото разпространение е бума на международният тероризъм, който продължава да причинява нарастващ брой жертви, като само през последните три години броят на загиналите от терористични атаки се е увеличил тройно. В доклад на Международния институт за икономика и мир, се посочва, че 66% от терористичната активност в света, като осъществени терористични атаки и причинени жертви се дължи на четири терористични организации – талибанските терористични групи в Афганистан и Пакистан, „Ислямска държава”, „Боко Харам” в Нигерия и „Ал-Кайда”. Всички те функционират на идеологическа мотивация, базирана на радикалния ислям. Освен това в света действат още над 100 терористични организации, базирани на радикалния ислям. Редица от тях са в списъците на ЕС за замразяване на средства и засилени мерки в областта на съдебното и полицейското сътрудничество.
Следствие на разпространението на тази идеология е и изтреблението и прокуждането на над два милиона християни в Близкия Изток, на 600 хиляди язиди, като немалка част от жените и децата бяха отвлечени в робство, на милиони мюсюлмани, несъгласни с радикализма – алевити и др.
За съжаление, идеологията радикален ислям има вече своите последователи и в България. В контекста на събитията в Близкия Изток и имигрантските общности в Западна Европа заплахата от нея ще продължи да расте. Считаме, че като законодатели трябва да направим възможното за ограничаването й и да предпазим българските мохамедани от пропаганда, която има за цел да раздели и противопоставя обществото.
В действащия Наказателен кодекс, в чл. 108 е криминализирано проповядването на „недемократична идеология“, като единствената такава е цитиран „фашизмът“, който далеч не е най-показателният пример, а и на практика няма съвременни проявления (за разлика от националсоциализма например). Считаме, че изричното упоменаване на радикалния ислям в чл. 108 е изключително важно с оглед на заплахата, която представлява той за нашето общество. Освен това подобен запис ще направи ясно разграничението между религия (за каквато той иска да се представи) и идеология и ще има възпиращо действие спрямо потенциалния контингент на пропагандата му.
Без да претендираме за изчерпателност, считаме, че идеология „радикален ислям“ се проповядва от едно лице, когато:
1. Агитира за създаване на Ислямска държава (Халифат);
2. Агитира за налагане на законите на „Шериата“ над светските;
3. Агитира за насилствено налагане на религиозни принципи и норми характерни за исляма;
4. Пропагандира насилие във вид на свещена война (джихад) срещу немюсюлмани;
5. Извършва агитация в полза на терористични организации, чиято идеология е базирана на исляма;
6. Набира последователи или средства в подкрепа на терористични организации, чиято идеология е базирана на исляма.
Предлагаме легална дефиниция в този дух да бъде закрепена в чл. 93 от НК, чрез създаването на нова точка 31.
