Мистичната и митична фигура на Владо Черноземски бележи едно от най-драматичните събития в новата история на Балканите – атентатът срещу сръбския крал Александър в Марсилия през 1934 г. Тогава Черноземски изпълнява смъртната присъда, издадена от ВМРО, заради злодейската политика на Сърбия срещу македонските българи. В атентата Черноземски намира и собствената си смърт.
Величко Керин (Владо Черноземски, Владо Шофьора) е роден на 19 октомври 1897 г. в село Каменица (днес част от Велинград.
През Първата световна война служи в автомобилните части. Постъпва в редовете на ВМРО (1922) и участва в Кюстендилската акция.
Владо Черноземски добива легендарната слава на революционер. Хладнокръвен, смел и волеви по характер, отличен стрелец и роден конспиратор, притежава и необходимата интелигентност за изпълнение на особено важни задачи. Именно той е и един от хората, които инструктират представителите на хърватското движение, започнало своята дейност в онзи период. По молба на хърватския революционен водач Анте Павелич на 15 юли 1932 г. напуска тайно България и отива в Италия. Там е назначен за „инструктор-терорист”, специалист по „адски машини”, заема длъжността заместник-началник на усташкия лагер в Боргеторо.
След Деветнадесетомайския преврат през 1934 г. е обявен за издирване заедно с членовете на ЦК на ВМРО. Във вестниците се появя негови снимки, сведения за личността му и обвинения в убийството на Наум Томалевски и „други престъпления”. По това време той се намира в хърватския лагер Янка Пуста в Унгария. На 22 септември 1934 г. потегля заедно с две терористични ядра за Франция под името Петер Келемен. На 9 октомври застрелва в гр. Марсилия югославския крал Александър и загива. Татуировката на лявата му ръка: „1924 г. – ВМРО – Свобода или смърт!” разкрива неговата национална и политическа принадлежност. Самоличността на Черноземски е установена и чрез съвпадането на дактилоскопичните отпечатъци на Петер Келемен и Величко Димитров.
Тленните останки на Владо Черноземски са погребани в запечатан ковчег в гробището „Св. Петър”. Международните усложнения карат българското правителство да изтъкне, че атентаторът е бежанец от Вардарска Македония, където насилието на сръбската власт поражда насилие. Името на Черноземски обикаля света чрез големите телеграфни агенции, които го наричат „най-опасния терорист в Европа”, но той е преди всичко борец за свободата и правата на македонските българи.
На днешния ден свеждаме глави пред подвига на Владо Черноземски, който отдаде живота си, за да бъде извършено справедливото наказание над един тиранин.
Вечна памет на Владо Черноземски!
В материала са ползвани текстове от страницата на Македония научен институт
Архивни кадри от атентата в Марсилия може да видите тук >>>
