Прехвърляне на жалби от съд на съд и многогодишно забавяне на делата опорочават Закона за защита от дискриминация.
Зад това мнение са се обединили участниците в кръглата маса „Проблеми при приложението на Закона за защита от дискриминация“, инициирана от народния представител от Патриотичния фронт и председател на Националната женска организация на ВМРО д-р Султанка Петрова.
Причината за провеждането на форума за десетки сигнали, изпратени до Петрова, в които гражданите недоволстват от работата и на съдебните органи, и на Комисията за защита от дискриминацията.
Депутати от Патриотичния фронт ще предложат законодателни промени, чрез които ще се подпомогне функционирането на Закона за защита от дискриминация и работата по прилагането му в името опазване на човешките права и достойнство.
Идеята за създаване на КЗД е била да подпомага съда, а не да пречи, което в момента е налице. Именно за това сме на мнение, че са нужни законодателни промени, които да защитят правата на всеки български гражданин, гарантирани от Конституцията и от Закона за защита от дискриминация, обясни депутатът от ВМРО.
Пред журналисти в парламента Петрова и адвокатите Александър Пелев, Благовест Коцев и Анели Чобанова представиха в резюме формулираните по време на кръглата маса предложения за оптимизиране на законодателството и прилагането му.
Комисията за защита от дискриминация към момента не покрива своите цели, задачи и задължения, за които е създадена през 2005 г., констатираха и адвокатите. Адвокат Пелев уточни, че в момента Комисията не може да обезвъзмезди пострадалите и те трябва да се обърнат към съда, където процедурата е дълга. И ако един съдия гледа годишно около 500 дела, то тази Комисия с бюджет от около 2 млн. и 200 хил. лева и над 50 души персонал обработва едва около 800 жалби, уточни Пелев.
Петрова припомни на журналистите, че много техни колеги също попаднаха под ударите на КЗД за свои изказвания или дори за цитиране на външни източници. Тоест Комисията се занимава с несъществени, често и абсурдни казуси, докато се пренебрегват или забавят с години сериозни нарушения, по които трябва да се произнесe.
Наблюдаваме абсолютен хаос и неефективност, а не това е била идеята при създаване на антидискриминационното законодателство. То трябва да бъде навременно прилагано и справедливо, а всички изключения от тази норма са на свой ред накърняване на правата и интересите на българския гражданин, категорична е Петрова.
Експертите считат, че функциите и работата на Комисията могат да се изпълняват например от двама съдии, така че раздутата им администрация е напълно излишна, като дори е поставен въпросът за смисъла от съществуването на Комисията за защита от дискриминацията.
Всички участници в организирания от народния представител от ВМРО Султанка Петрова форум се обединиха около следните предложения:
1. Да се определят точни граници на правомощията на КЗД, за да не пречат на работата на съда, а да го подпомагат. Пример за това е практиката да се водят паралелно две дела – едното от КЗД, другото от съд.
2. Наложително е провеждане на информационна кампания, чрез която обществото да е наясно, че при упражнена форма на дискриминация всеки един има право на защита по административен ред чрез Комисията и на защита чрез съда.
3. Да се гарантира законодателно всички членове на КЗД и подпомагащият ги експертен състав да бъдат юристи.
4. Необходимо е специализирано обучение на адвокати и съдии, занимаващи се с проблемите, свързани с дискриминацията. Голяма част от юристите не познават Закона за защита от дискриминация, което води до неправилно насочване на клиентите и накърняване на техните интереси.
5. Липсват правила за приложение на ЗЗД, което създава сериозни проблеми при разглеждане на жалби.
6. КЗД не изпълнява разписаните в чл. 47 правомощия – да дава становища по проектозакони, да прави анализ на дискриминацията в страната и да издава периодични доклади за това, да участва като страна в производства, образувани от жертви на дискриминацията, пред съда и други.
7. Признакът лично и обществено положение нямат ясна дефиниция, поради което се разчита на тълкуване или на досегашна практика.
