На 27 километра югоизточно от Охрид, близо до границата с Албания, се намира най-известният манастир в днешна Македония „Св. Наум“.
За него се знае, че също е изграден по поръчение на Цар Борис I през IX в. Народното вярване е, че поклонението в манастира лекува психически заболявания, заради което е често посещаван и от мюсюлмани, откъдето се появява българската поговорка „Или ум, или Свети Наум“. В каменен саркофаг, изграден от светеца, се съхраняват и днес мощите му, а според легендата допирайки ухо до него се чува как бие сърцето му. Именно в тази църква може да се видят едни от най-интересните икони, изобразяващи трима български царе – цар Борис I Михаил, цар Самуил и цар Иван Владислав. Изобразена е на стенопис и легендата за едно от чудесата на светията – мечка и вол, впрегнати да орат заедно. Според нея стръвница изяла един от двата вола и Св. Наум наказал мечката да оре няколко години нивата на бедняка.
Следва една от двете главни цели на пътешествието ни – отбелязване на годишнината от Смилевския конгрес на ВМОРО, състоял се в с. Смилево, през май 1903 г. Именно на него е потвърдено решението на Солунския конгрес от януари същата година за вдигане на въоръжено въстание за освобождението на Македония и Одринско. Избрани са генералният щаб, районните началства, направена е цялата организация, насрочена е дата за избухване на въстанието и се изготвя „Въстанически дисциплинарен устав“. Конгресът, охраняван от 2000 души, заседава в къщата на Георги Чуранов, която по-късно той запалва, за да възвести в околността началото на въстанието и впоследствие Битолско пламва първо в ожесточени битки. Заседават между 35 и 50 делегата между 2 и 7 май. По време на конгреса в Серско загива Гоце Делчев при престрелка с турски войници, за което не се разбира до края му.
Следващата ни спирка бе град Битоля. Самото му име произлиза от старобългарската дума „обител“, или гръцката „монастир“, както се е споменавал също след XI в., често през османския период, наред с тогавашното преобразуване на името е Битола. Този град също е бил столица на България в периода 1016-1018 г. при царуването на цар Иван Владислав. Най-ценното свидетелство за това може да се види днес в историческия музей – Битолският надпис. Той е сред най-старите български надписи, изработен на дебела мраморна плоча, имащ строително-летописен характер. На него ясно се разчита информацията за съграждането на крепостта в Битоля и че Иван Владислав е цар на България и българин по род. Намерен е през 1956 г. при събарянето на Чауш джамия, за която се твърди, че е строена с камъни от Битолската крепост. По това време Панде Евтимов научва от свой съгражданин за откритието, отива на следващия ден на строежа, прави снимки на надписа и ги отнася в българското посолство в Белград. Именно благодарение на него в околността и в България мигновено се разчува новината, за което след това той е осъден. Панде Евтимов вече е покойник, но много от младежите във ВМРО имаха честта да го познават като убеден българин, изразяващ това на висок глас в Македония и през югославския ѝ перио. За това и той през целия си живот е гонен от властите.
През 70-те години, след вземане на отпечатък на надписа от български учени, в сътрудничество с тайните служби, впоследствие на което Битолският надпис е разчетен и публикуван в България, се разгаря скандал с Югославия заради тежкия удар, нанесен на македонизма. Сърбинът, директор на музея, е уволнен, а Битолският надпис е прибран в хранилището за дълго време. Но днес отново е достъпен за посетителите.
