ВМРО: България се нужда е от разум и единение – не от политическо лицемерие!
ВМРО призовава политиците към разум и премерени изказвания, за да не се допусне повишаване на напрежението и психоза. Ако спекулациите, клатенето на финансовата система и медийните престрелки продължат, може да се създаде проблем по механизма „от нищо нещо”.
Усещането за политическа нестабилност и сполетялото страната природно бедствие сега се допълват и от провокирани страхове за финансовата стабилност. Това умело се използва от Доган и Пеевски в поредното им настъпление за овладяване на държавата. Един лагер атакува друг, играейки си с огъня. Борисов пък доволно потрива ръце, защото очаква след трусовете властта да му падне наготово в ръцете. През това време Станишев се спасява с бягство в европарламента.
При тази липса на държавност българите отново се оказват по-мъдри от своите управляващи. Българите не се поддават на внушенията, запазват спокойствие и не изпадат в паника от сценариите на скритите автори.
В тази ситуация ВМРО пита къде е президентът?
ВМРО настоява президентът Плевнелиев да влезе в ролята си от преди седмица, когато при него партиите си стиснаха ръцете за спешни консултации с ясни приоритети. Плевнелиев за пореден път закъснява, а през това време основните партии започнаха една по една да пренебрегват уж постигнатото си собствено споразумение.
Трябва да се определи дата за предсрочни избори през есента и да се уточни работата по набелязаните приоритети, свързани с бюджета, споразумението за парите от Европейския съюз, избирането на български еврокомисар.
Страната се намира в политическа криза, но това е нещо обичайно за европейските страни. Тази криза се преодолява с избори, истинско експертно управление, а ако се налага – и коалиции.
Една политическа криза не е нещо, което не можем да преодолеем. А внушенията за финансова нестабилност и опитите за риболов в мътни води трябва да срещнат единен отпор от страна на основните политически сили.
Българите вече показаха как се прави – обединиха усилия и солидарно посрещнаха връхлетялото ги бедствие. Така ние можем и трябва да посрещаме всяка опасност. Особено когато опасността идва от онези, които уж трябва да ни водят.
