Народният представител от ВМРО в групата на Патриотичния фронт д-р Султанка Петрова подаде сигнал да главния прокурор Сотир Цацаров, с който иска прокуратурата да изясни случай с отнети от баща си деца.
Народният представител се позовава на информация от бащата на децата Димитър Торов – на 39 г. от гр. Разград, който се обръща към нея за помощ. Бащата, бабата по бащина линия и прадядото по бащина линия, с които децата са живели, нямат информация за тях от почти месец. Тогава в дома на семейството нахлуват служители на МВР и отвеждат двете по-малки момчета – 8-годишните близнаци Данаил и Стоян. Голямото момче – Тодор на 13 г., е прибрано от органите на реда от училище.
Нито социалните служби, нито полицията дава информация на роднините за децата.
В този случай са намесени спорове за родителски права, които не би следвало да се превръщат в повод за травмиране на достойнството и живота на децата по такъв недопустим начин, пише в сигнала си Петрова.
Тя настоява прокуратурата да извърши проверка и да предприеме мерки за налагане на наказания, привличане към съдебна или административно-наказателна отговорност или налагане на принудителни административни мерки, ако бъдат установени нарушения.
Султанка Петрова заявява и желанието си да бъде своевременно информирана за резултатите от проверката.
Текст на сигнала >>>
ДО
ГЛАВНИЯ ПРОКУРОР НА
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
г-н Сотир Цацаров
гр. София, ул. „Витоша“ № 2
СИГНАЛ
от д-р Султанка Петрова,
народен представител от 43-ото НС
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ГЛАВЕН ПРОКУРОР,
Във връзка с дейността ми като народен представител, занимаващ се активно с правата и закрилата на децата в България, до мен бе адресиран сигнал от Димитър Тодоров Тодоров на 39 г. с адрес: гр. Разград, ул. „Бузлуджа“ 5, ет.1, ап.2. В изложението на сигнала се съдържат следните данни:
Подателят му е баща на 3 малолетни деца: Тодор Димитров Тодоров – 13 г., Стоян Димитров Тодоров и Данаил Димитров Тодоров – на по 8 години.
На 18.10.2016 г., докато заедно с децата си са подготвяли уроците им за следващия учебен ден, в дома им в гр. Разград са нахлули около 10 служители на МВР, които пред очите на изплашените деца, баба им и прадядо им са поставили белезници на бащата (подателят на сигнала) и без никакви обяснения или извинения към смутеното семейство за повода на нахлуването в частната им собственост са отвели двете деца – близнаците Данаил и Стоян. Притеснена бабата по бащина линия е позвънила по телефона на по-голямото дете Тодор, което в момента е било на училище. От него тя е разбрала, че полицаи са го взели от училище, като единственото им обяснение за случващото се е било „татко ти знае“, след което са го отвели в РПУ. Там му обяснили, че той и братята му са поставени под „полицейска закрила”, но без да може да се види с братята си в полицията. Малко по-късно, около 20.00 часа, бабата отново е позвънила на голямото дете, което докато е могло да разполага с мобилния си телефон е успяло да обясни, че „е в една кола с две лелки и двама чичковци и пътували на някъде, а пред тях имало друга кола, но не му казвали, дали братчетата му са в нея“.
Когато същата вечер, в 21 ч. и 48 мин. Разтревожените роднини отново се обаждат на детето Тодор, той е обяснил: „в една къща съм, май в Русе”, след което са се чули разтревожените му думи: „оставете ми телефона, дайте ми телефона, нямате право да ми го вземате”, на което женски глас е отговорил „тук има ред” и връзката е прекъснала.
Според бащата – подател на сигнала до мен, вече около 20 дни бащата и останалите роднини на децата от разширеното семейство, се интересуват, но не получават отговор къде са децата – нито от социалните служби, нито от полицията.
От изпратените ми от подателя на сигнала документи е видно, че срещу него е било образувано досъдебно производство, въпреки че практически е нямало основания да се счита, че за децата не се полага семейна грижа – близнаците са завършили с отличие първи клас, а от изпратените ми снимки е видно, че заедно тримата братя изглеждат естествено близки, щастливи и добре гледани.
Очевидно е обаче, че тук са намесени спорове за родителски права, които не би следвало да се превръщат в повод за травмиране на достойнството и живота на децата по такъв недопустим начин. Видно от осъществените действия на отговорните органи спрямо тези невинни деца е, че както техните права, така и закона, са били грубо погазени.
На първо място – не е бил спазен редът по чл. 12, чл. 23 и чл. 26, ал. 3, т. 2 от ЗЗДетето – не е съобразено, че децата са били отглеждани (при това успешно) от бащата и неговите роднини (бабата по б.л. и прадядото по б.л.) в семейна среда.
На второ място – според писмо от бившия директор на АСП (сегашен зам.-министър на МТСП) Ивайло Иванов по мое запитване за децата от ромски произход, спящи под откритото небе в с. Гърмен, отговори, че извеждането на децата извън семейството е последна мярка, прилагана едва след като бъдат изчерпани останалите мерки за закрила, предвидени по чл. 23 и следв. от Глава четвърта от ЗЗДетето. Нищо такова обаче не личи да е било извършено от страна на органите на Социалното подпомагане и Полицията. Очевидно не е било взето и мнението на самите деца, които са достатъчно големи и осъзнати, като с това е бил нарушен и чл. 12 от ЗЗДетето.
С тези свои действия, техните извършители и подбудители са действали точно като организирана престъпна група, която без да изпълни закона, вместо да защити децата при спазване на закона, зачитане на тяхното човешко достойнство и зачитане на основните им права и свободи, вероломно се е разпоредил с тях като с предмети, налагайки им външна воля, която в никакъв случай не е в изпълнение на техния интерес, камо ли той да е бил най-висшият.
Тъй като качеството ми на народен представител не предоставя нито правомощия, нито функционална компетентност за установяване на посочените в сигнала факти, то подавам настоящия сигнал с искане за предприемане на незабавни действия от Ваша страна за установяване къде са децата, защо и по чие искане те са били поставени под „полицейска закрила“; защо по такъв груб и вероломен начин е било сторено това и каква е и ще бъде съдбата на тримата братя, които лично аз считам, че са били обект по-скоро на отвличане, а не на закрила.
Убедена съм, че органите не Социалното подпомагане категорично не са си свършили работата, подробно разписана в чл. 23 и чл. 12, както и по чл. 26, ал. 3, т. 2 от ЗЗДетето, за което именно те следва да понесат отговорност за нанесената на тримата братя Тодорови непоправима травма. Настоятелно Ви моля да се установи кой и защо не си е свършил работата и кой е използвал невинните деца като средство за институционална манипулация и облагодетелстване от разделянето им и опропастяването на живота им.
Предвид гореизложеното Ви сезирам за изложения случай с искане за извършване на проверка и разкриване на обективните факти и обстоятелства. В случай на установяване на нарушения и/или престъпления, то моля да предприемате необходимите според компетентността Ви мерки, при това най-строги, за налагане на наказания, привличане към съдебна или административно-наказателна отговорност или налагане на ПАМ.
За резултатите от проверката моля да бъда своевременно уведомена.
гр. София, 14.11.2016 г.
С уважение:…………..
д-р Султанка Петрова,
народен представител
