Докато сръбският външен министър Иван Мъркич получава политически премерени, но национално безотговорни обещания от най-висшестоящите управници на България, наглата, но последователна политика на Сърбия упражнява произвол над нашите сънародници там.
Докато президентът Росен Плевнелиев говореше за общия път на Сърбия и България в Европа, правата на българите в Западните покрайнини бяха потъпкани с железен замах. Конституционният съд на Р Сърбия с решение от 17 януари 2014 г. обяви за неконституционни редица разпоредби от Закона за националните съвети на националните малцинства в страната.
За това алармираха от Културно-информационният център в Босилеград (КИЦ). Председателят на центъра – Иван Николов, разкри, че така на практика се посяга на правата на българското малцинство да създава собствени медии и институции от особено значение. Ограничава се участието им в държавните медийни съвети, в образованието, културата и служебната употреба на езика и писмото.
Редуцира се и тяхното право да подават жалби до Конституционния съд, да контактуват с международни организации, да коментират решения и още, и още.
Вместо да утвърждава значението и ролята на Националните съвети на малцинствата като им даде съответните правови и политически механизми за провеждане и прилагане на практика на гарантираните с Конституцията на Р Сърбия човешки и малцинствени права и ги освободи от влиянието на управляващите партийни централи, с решението на Конституционния съд бе направена крачка назад. И то точно по времето когато Сърбия започва преговорите за членство в Европейския съюз, се казва в изявлението на КИЦ – Босилеград.
КИЦ – Босилеград и ВМРО изразяват разочарованието си от това решение и подкрепят усилията на Националните съвети на малцинствата и гражданските сдружения в Р Сърбия, които настояват за безусловно прилагане на признатите от Конституцията и законите на държавата малцинствени права.
Тази разпоредба допълнително усложнява положението на българите в Сърбия, които и без това търпят постоянни репресии и заплахи. Оспорването на правата на малцинствата не работи за тяхната интеграция в сръбското общество, а още повече ги противопоставя с него.
Не редно, а крещящо належащо е България да упражни цялото си влияние в процеса на преговорите Сърбия безусловно да спазва човешките и малцинствени права на българите в Сърбия. В противен случай мястото ѝ изобщо не е в Европа, не е и сред цивилизованите общества по света като цяло.
