Заплатите на столичани изпомпват парите на българите. Съществува огромна разлика в стандарта на живот на софиянци и хората в останалите градове в България и пропастта расте. Смъртността в София е много по-ниска от тази в Северозападна България например.
Тези и много други подобни данни в подкрепа на твърденията си за увеличаващия се регионализъм представиха от Центъра за демографска политика (ЦДП) по време на пресконференция в Русе. Те поискаха увеличението на бюджетните заплати да засегне цяла България, но без столицата, за да настъпи изравняването им с тези в централните администрации.
От ЦДП настояха и за увеличение пенсиите на всички български пенсионери. Те изброиха шест предимства на своето предложение пред това на КНСБ.
Позицията на Центъра за демографска политика можете да видите тук:
В обществения сектор работят 379 000 чиновници, голяма част от които са в София. Само в държавното управление (в министерствата) получават заплати 116 400 софиянци. Всяка година, според НСИ, хората на бюджетна ясла нарастват с хиляди (цели 14 400 души за последната година), вместо да се съкращават.
Освен това заплатите на тези хора, въпреки икономическата криза в България, драстично се увеличават, изпомпвайки парите на българите. Само за една година нарастването на средното възнаграждениe с бюджетни средства е почти два пъти по-голямо в сравнение с растежа на заплатите в частния сектор.
В София осигурените на минималния праг са само 5%, а в Русе например са 55%. Това показва огромната разлика в стандарта на живот между столичани и русенци. При положение че осигуряващите се за здраве в България са само 40%, то ясно е, че повечето от осигурените са софиянци, които се осигуряват от държавния бюджет за сметка на всички данъкоплатци.
В бъдеще огромната и безнадеждна пропаст между бедните българи от провинцията и богатите софиянци ще е в пъти по-голяма. Това се отразява на здравето и живота на българите.
В момента, според НСИ, смъртността при жителите на столицата е 11,8 промила (при 14,3 промила за България). В Северозападна България, например във Видинско, смъртността е 39,3 промила. Там всяка година умира един от всеки 25 души. Това означава, че на всеки един починал софиянец от хиляда души се падат по четирима покойници от провинцията на север от София.
Детската смъртност в София е 4,1 промила, а смъртността на момченцата в разградския регион е 30,6 промила. По данни на НСИ заболелите и починали от болести на органи на кръвообращението български граждани, живеещи в Северен централен район, са с 32% (!) повече от живеещите в Югозападния район, включващ и София. Така стоят нещата и по отношение на раковите заболявания, диабета, астмата и т.н.
Всичко това е ярка проява на пристрастеност само към интересите на столицата за сметка на интересите, благоденствието, здравето и живота на хората в другите български региони. Тази пристрастеност е прикривана и усилвана с особено коварни средства.
Докато за хората с ниски заплати от провинцията, както и за увеличаване на пенсиите на пенсионерите няма пари, то за поредното увеличаване на бюджетните заплати, и то с цели 10%, сигурно пари ще се намерят. Казионният синдикат КНСБ сега иска увеличение на бюджетните заплати. Това ще облагодетелства най-много богатите софиянци, чиятo средна месечна заплата в момента е 1089 лв.
10-процентното увеличение за софиянци ще означава 109 лв. повече на месец. Намираме това за цинично спрямо средната българска пенсия от 209 лв., която КНСБ не иска да се увеличава, вероятно считайки, че е достатъчна за преживяване на пенсионерите. Въпросното 10-процентно увеличение ще прибави само петдесетина лева към бюджетните заплати в крайните региони на България.
Центърът за демографска политика счита искането на КНСБ за увеличение на бюджетните заплати за крайно несправедливо от гледна точка на социалната и регионалната справедливост.
Предлагаме да се увеличат с 10% бюджетните заплати единствено извън столицата с цел постепенното им изравняване с тези в централните администрации. Следва да бъдат повишени и пенсиите на всички български пенсионери, за да бъде компенсирано четиригодишното им замразяване при правителството на ГЕРБ.
Това наше предложение има най-малкото пет предимства пред проекта на КНСБ:
1. Общата сума, която е нужна, за да се реализира от правителството нашето предложение, не е много по-голяма от сумата, която е нужна за предложението на казионния синдикат. Може да бъде осигурена.
2. Справедливостта на нашето предложение е очевидна. Социални слоеве, които дълги години брутално са ощетявани, ще получат частична компенсация.
3. Ако реализира нашето предложение, държавата ще покаже воля да се противопостави с дела, а не с думи на ужасяващите прояви на регионализма, фаворитизиращ София за сметка на цяла България.
4. Ако се реализира нашето предложение, най-после посткомунистическите геронтофобски тенденции в социалната сфера у нас за пръв път ще срещнат правителствен отпор.
5. На нашето предложение може да се гледа още и като на средство за предотвратяване в известна степен на социалния взрив, който в най-скоро време (още тази зима) ще настъпи, вследствие многогодишното нагнетяване на обществено напрежение.
6. Считаме, че реализирането на предложението ни ще има и положителен демографски ефект.
