На 4 май 1903 г. Апостола на свободата на македонските българи Гоце Делчев губи живота си.
Едва на 31 години той пада покосен от вражески куршум в битка за свободата на българите от Македония. Намира смъртта си до с. Баница, Егейска Македония.
На път за среща с водителите на Серски революционен окръг четата му попада в обкръжение в село Баница, Серско. Потерята, командвана от майор Хюсеин Тефиков, който е съвипускник на Гоце Делчев от Военното училище в София, през нощта на 3 срещу 4 май блокира селото по сигнал, че там нощуват комити.
Гоце Делчев решава да изведе четниците от селото, но опитът пропада. Битката край село Баница завършва със смъртта на войвода. Гибелта на Гоце Делчев се възприема от съвременниците му и от историците като една от най-тежките загуби за ВМРО.
Тленните му останки първо са положени в общ гроб в село Баница. Костите на Гоце Делчев са пренесени по време на Първата световна война в България от Михаил Чаков и до 1946 година се пазят в урна в „Илинденската организация. След Деветосептемврийския преврат от 1944 година България сменя политиката си по македонския въпрос и под натиск предава костите на Гоце Делчев на Скопие. Днес те се намират в саркофаг в църквата „Св. Спас“ в македонската столица.
Поклон пред паметта на великия българин, дал живота си за свободата на Македония.
