Преди 120 години шестима млади мъже се събраха в Солун, за да поставят началото на освободителното движение на българите от Македония и Тракия. В десетилетията Организацията носеше различни названия, в нея имаше различни течения, проявяваха се различни дейци, ползваха се различни средства. Но имаше нещо, което никога не се промени – борбата за свобода и справедливост.
В своето вековно съществуване ВМРО сполучи да съчетае работата за българщината с общочовешките ценности. Организацията успя да продължи и делото на българските възрожденци и революционери. ВМРО създаде своите герои, които станаха част от българския пантеон.
С всичко това ВМРО се превърна в легенда. Легенда, която задължи и днешните поколения да продължат недовършената борба.
Близо четвърт век в България и в Република Македония буквите ВМРО са част от обществения живот. Мнозина се опитваха да ги присвояват, мнозина ги ползват, без да са достойни за тях. Но има и хора, за които ВМРО е упорита работа, вдъхновение и пример. Които ден след ден се опитват да заслужат името, което носеха някогашните борци за свобода.
Защото това име тежи. Няма как да не тежи онова име, което е написано с кръв и е станало известно със саможертва.
В тези дни отбелязваме годишнина от началото на борбата, която и днес владее сърцата и умовете на мнозина, както ги владееше преди 120 години. Не с онази опасност за живота, с онзи фатален залог и с оръжие, но отново ежедневна, скромна, справедлива и упорита. Затова годишнините на ВМРО са колкото празник, толкова и време да се отчете свършеното.
В дните на равносметка ВМРО честити празничната дата на всички свои членове и привърженици, на всички българи навсякъде по света.
Светла памет на героите! Успех на днешните дейци!
Да живее обединена България!
