На 23 октомври 2020 г. се навършват
127 години от създаването на родолюбивата, българска, патриотична организация ВМРО.
По този повод годишнината от основаването на ВМРО в цялата страна се организират чествания и тържествени мероприятия.
В столицата Патриотите тържествено отбелязаха годишнината Паметника на загиналите революционери от Македония, Беломорска Тракия и Одринско (на бул. „Стефан Стамболов“ № 2, кръстовището на бул. „Тодор Александров“ и бул. „Христо Ботев“). Тям бяха поднесени венци и цветя. Присъстваха народни представители, министри, българи от историческите общности зад граница, представители на Българското сдружение на родовете от Македония.
В парламента с декларация от името на ПГ „Обединени патриоти“ също бе акцентирано на важната дата. Народният представител Красимир Богданов подчерта за
важната роля на ВМРО в борбата за свобода и обединение на българите.
Историята
На 23 октомври 1893 година в Солун шестима млади българи – д-р Христо Татарчев, Дамян Груев, Иван Хаджиниколов, Петър Попарсов, Христо Батанджиев и Андон Димитров
поставят началото на легендарната ВМРО.
Революционната организация, създадена по примера на БРЦК, бързо се развива като покрива с организационна мрежа цялата територия на Македония и Одринско.
Само десет години след своето създаване Организацията вдига най-голямото въстание в българската история – Илинденско-Преображенското.
След въстанието ВМРО се развива като държава в държавата и реално поема съдбата на хилядите неоправдани българи останали в робство в Македония и Одринска Тракия.
Под ръководството на Тодор Александров и Иван Михайлов Организацията се превръща в сила, с която се съобразяват враговете на България и става незаобиколим фактор в стремежите и борбата за обединение на Отечеството.
Ето и текста на декларацията, която прозвуча в парламента:
Уважаема госпожо председател,
Уважаеми госпожи и господа,
На 23 октомври 1893г. в Солун, шестима млади македонски българи –
д-р Христо Татарчев, Иван Хаджиниколов, Дамян Груев, Христо Батанджиев, Андон Димитров и Петър Попарсов,
създават революционна организация, която си поставя за цел освобождението на останалите под турско робство българи от Македония и Одринско. През годините Организацията носи различни имена, от регистрираното в първия устав – БМОРК, до най-популярното – ВМОРО.
Член на тази организация може да бъде всеки българин,
който не е компрометиран с нещо нечестиво, а средствата за постигане на освобождението са както пропагандата, така и революционната борба. През последвалото десетилетие е извършена мащабна организационна работа. Създадени са стотици революционни комитети в Македония, Одринско и Родопите, а благодарение организаторския талант на Апостола Гоце Делчев е формирана огромна четническа армия. В борбата за освобождението на брата роб е включват и много достойни революционери от свободна България.
Дългоочакваният ден настъпва на 20 юли 1903 г., когато
избухва Илинденско-Преображенското въстание –
най-голямото въстание срещу османската власт на Балканите. То обхваща териториите от Охрид и Преспа до Странджа и Черно море. Четите на Организацията и 11-а пехотна македонска дивизия са на предната фронтова линия по време на войните за национално обединение. Неуспехът и крушението на българския национален идеал не разколебават решимостта на ВМРО. Начело със своите легендарни водачи Тодор Александров и Иван Михайлов през 20-те години ВМРО е най-голямата неправителствена въоръжена сила в Европа.
От ВМРО зависи мирът на Балканите.
Организацията се противопоставя на вероломното гръцко нападение през 1925 г. Дългата ѝ ръка достига югославския крал-тиранин Александър Караджорджевич.
Това, което не успяха да направят чуждите сили, врагове на българщината, постигна т.нар. народна власт след 9 септември 1944г. Дейците на ВМРО са преследвани, избивани или изпратени за дълги години в комунистическите трудови лагери.
Уважаеми госпожи и господа,
ВМРО има своето място и днес.
Ще го има винаги, докато някъде по света има хора, които не могат свободно да изразяват българското си самосъзнание. Яростната антибългарска кампания, която и в момента се вихри в съседната нам посттитова РС Македония показва, че нашата борба трябва да продължи.
В днешна, европейска България, Организацията продължава да е гарант за защита честта и достойнството на българската нация, често поругавани и подлагани на унижения.
Наш основен противник продължава да бъде безродието и националния нихилизъм. Но ние не се плашим от битки с него. Онзи ден например, по повод предложената от нас промяна на наименованието на празника 24 май, която да подчертава българския му характер и приноса на нашата държавност за развитието на европейската цивилизация от тази трибуна от БСП си позволиха да раздават квалификации, да заклеймяват днешните историци, че подменяли историята и истината. Коя истина? Тази формирана по чужд шаблон, в тоталитарно време и при строга цензура или тази в съвременна, все пак демократична България. За всички е ясно кой възхвалява онази истина, която възвестяваха кремълските камбани и която отекваше у нас под копитата на червените ескадрони.
Ние не приемаме морализаторстване от хора, чийто патриотизъм се измерваше с безусловно преклонение към „Големия брат“. Дори когато цената за това беше националното предателство. Които са готови да жертват суверенитета на страната ни и да я пришият като 16-а република на СССР. Или с бой и насилие да македонизират хората от Пиринския край, за да угодят на Тито и Сталин. Не вярваме и уж модерни демократи, които заедно с Вашите пратеници в ЕП, в името на общия Ви стремеж към властта предадоха националния интерес. Те подкрепиха една открито антибългарска резолюция. В документа се повдигат теми, позволяващи сепаратизъм и излагащи наяве отдавна затворената тема за несъществуващото македонско малцинство.
Спирам до тук, защото за нас е важно да припомним на българското общество:
колкото искреният патриотизъм е бил нужен преди столетие, още по-нужен е днес.
Да си патриот, уважаеми госпожи и господа, е
не да искаш чуждото, а да браниш своето.
Именно заради тази кауза, борба трябва да продължи!
Да живее България!
Да живее ВМРО!
Видео от честването на Паметника на загиналите революционери от Македония, Беломорска Тракия и Одринско вижте тук >>>