Костадин Костадинов, зам.-председател на ВМРО
Източник: „24 часа”
Стига са ни пели приспивни песни по резултатите от преброяването
Обявените окончателни резултати от преброяването на населението в България очертаха два факта. Първо: така и не се изясниха най-важните резултати. Второ: заради първото, у много хора се засили желанието упорито да казват на черното бяло.
Основната причина за провеждането на преброяването винаги е била да се изясни не колко точно цветни и черно-бели телевизори има в българските домакинства, а преди всичко каква е възрастовата, половата, етническата и религиозната структура на българското общество. По този начин държавата придобива подробна информация за своя основен ресурс – хората.
Само че в последното преброяване 700 000 български граждани не отговориха на въпроса за етническата си принадлежност, а 1 500 000 не отговориха на въпроса за религиозната си принадлежност. Това са съответно 10% и 21% от всички анкетирани.
И спекулациите се развихриха. Основната беше, че българите се увеличават процентно, а циганите и турците намаляват количествено. Сред заглавията след обявяването на данните на НСИ доминираше не неприятната новина, че българите от 6 600 000 през 2001 г. са паднали до 5 600 000, а… че циганите намалели от 370 000 на 325 000.
Един вид: няма страшно, ние изчезваме, ама и циганите намаляват. Друг е въпросът колко от циганите наистина са се писали цигани.
А никой дори не запита колко са християните в България. Защото общо православни, католици и протестанти у нас се оказаха 4 400 000 от 7 300 000 население. С тези темпове след още 10 години, поне според статистиката, България може да се окаже втората европейска държава, след Албания, в която християните да са малцинство.
Ще кажете, че и мюсюлманите не се увеличават. Не това е важното обаче – просто тези данни допълнително показаха, че демографската катастрофа, в която се намираме, отдавна вече е надскочила измеренията на чисто физическото изчезване и е прераснала в своеобразна духовна черна дупка, в която потъват оцелелите българи – без самосъзнание, религия и вяра.
Това, за съжаление, не го прочетохме никъде в медиите, защото там се наблегна на други две безспорни неща – застаряването и неграмотността. И всичко друго беше заметено под килима.
В крайна сметка, след всичко изговорено много хора почнаха да си задават въпроса на какво точно да вярват – на данните на статистиката или на очите си. Защото информацията от НСИ беше поднесена със следните уточнения: намаляваме, но това е нормално, селата се обезлюдяват, но това е нормално, застаряваме, но това е нормално, емигрираме, но това е нормално, умираме най-млади в цяла Европа, но и това е нормално.
Навсякъде по света ставали такива работи. Само дето не уточниха, че така става най-вече в някои африкански държави, а не в държави от Европейския съюз, примерно. Накрая общото заключение беше, че българите не изчезват, а ако все пак случайно изчезват, няма нищо страшно и неестествено в този процес.
А сега де! Поне за мен това не е нормално. Необясним е стремежът черното да бъде наречено бяло. Както ми е необяснимо и неистовото единоначалие в говореното по темата. Единствено от Центъра за демографска политика се изказаха мнения, че резултатите от преброяването потвърждават катастрофалните тенденции в демографското ни развитие през последните 20 години. Но тези мнения бяха заклеймени като паникьорски и пристрастни.
Само че само със заклинания и завиране на главите в пясъка проблемът няма да се реши. Защото проблем има и е огромен. И в момента вече 50% от пенсиите се формират не от удръжките от заплатите на работещите, а от данъчни приходи. Което показва, че пенсионната система и НОИ са в състояние на фалит. И защото в България има общини, в които от десетилетия не се раждат българчета, както и общини, в които пък от години въобще не се раждат деца. И това за мен не е нормално.
Опитват се да ни убедят, че изчезването на България и на българския народ е или приемливо, или е невъзможно. Аз обаче твърдя обратното: изчезването на българите далеч не е невъзможно. И далеч не е приемливо.
А вместо да работи по темата за преодоляване на негативната тенденция, нашето правителство закри Дирекцията по етнически и демографски въпроси към Министерския съвет – единственото държавно звено, което се занимаваше с демографските проблеми.
Сещам се за един велик български поет, Христо Ботев, и едно от неговите стихотворения, „Елегия”. Помните ли как почваше? „Кажи ми, кажи, бедний народе, кой те в таз рабска люлка люлее?” За 130 години свобода би трябвало вече отдавна да сме излезли от люлката. Но, както личи, или ние си умираме да ни люлеят, или някой си умира да продължава да дундурка българите като малки деца.
5 август 2011
