Д-р Радко ХАНДЖИЕВ
Bulgarian Press Pool-Budapest
На 20 и 21 ноември във Варна се проведе Третата сесия на Световния парламент на българите по света. В разискванията участваха 147 представители на български общности от Украйна, Молдова, Грузия, Румъния, Западните покрайнини, Вардарска Македония, Егейска Македония, Албания, Косово, Кипър, Унгария, Швеция, Германия, Финландия, Полша. Обсъдиха се следните по-важни въпроси:
– необходимост от засилване използването на средствата за масова информация за поддържане българщината сред българската диаспора;
– взаимоотношенията с държавната власт в страните с компактни български общности;
– помощта за образование и науката, която се очаква от българската държава;
– оказване помощ на репресирани българи заради отстояването на своята етническа принадлежност;
– асимилационният натиск върху българските общности зад граница и др.
Като непосредствени задачи за следващата година почетният председател проф. Григор Велев подчерта защита правата на българските общности и откриването на 15 училища – лицеи в областите, компактно населени с българи.
Световният парламент е най-представителната неправителствена организация на българите по света. Учреден е през 2008 г. във Варна.
Ето словото на един от участниците в сесията Люпчо Куртелов.
„Събрахме се пак във Варна да се видиме, да си кажеме какво сме направили и какво не, малко да се оплачеме и най-важно – да направиме план за действие в бъдещето.
Проблематиката на българските общности в разни държави е различна. Секоя си има своя специфика. Една е на българите в Западна Европа, кои са економически емигранти от последното поколение, друга на бесарабските и таврийските българи, кои са населени в тези земи от почти 200 години, трета на македонските българи. Аз се считам компетентен да кажам неколко думи за българите, кои денес живеят в Република Македония. Те, по-точно ние, имаме некои предимства и, разбира се, некои недостатоци по отношение на другите групи българи.
Едно предимство е, че сме мнозинско население в Македония. Второ, че сме автохтонни, коренно население. Третото е, че сме компактно населени. И четвърто – че географски сме прилепени към България или по-точно дели ни една изкуствена граница.
Нашият недостаток е, че огромен процент от това население под влияние на разни исторически обстоятелства е денационализирано. Първият македонски председател Киро Глигоров, в едно свое изявление преди 15 години каза: „Процесот на дебугаризация во Македония е завършен“. Ако вярвах, че е прав, денес немаше да бъда с вас. Да бъдам по-ясен, считам че още не е късно ние, македонците, да се разбудиме и разбереме, че сме с български корени.
Има една поговорка коя вели: „Помогни си сам, да ти помогне и Господ“. От Господ не чакаме помощ, но от матицата България – да. Която ще признам, не е достаточна и не е качествена. България не е изградила стратегия по однос на македонските българи. От кои причини – не ми е ясно! Всички активности кои тя превзема са ад-хок инициативи.
Добре е да се посещават български гробища в Македония от политици и генерали, но това не е достаточно. Подкрепата на репресираните българи като Спаска, Ризински е за поздравление, но не бива да се застане дотук.
Не е продуктивно да се маха с пърст към македонските управници, въпреки техните провокации и да ги плашат с опструкции в евроинтегративните процеси, защото с това им прават услуга. Политическата елита в Македония е най-сърбоманска досега и тя всушност не иска влизане в Европската уния.
Също така неприемчиво е българската дипломация да единодейства с Гърция и застава на нейна страна в конфликтът за името между Македония и Гърция, колку и Македония да не е права с форсирането на антиквизацията. Позволете ми да се послужам с една аналогия. Ако не сте в добри отношения с вашия син, означава ли това, че треба да застанете на страната на неговия душман, колкото и голем грешник да е синот към вас?
Кои са моите размислувания по отношение на активностите на България към Македония?
– стимулиране на културна размена и соработка;
– активности, кои ще резултират с по-голема застапеност на българските тв канали; в момента гледаме само „Планета“ и „ФЕН-ТВ“;
– помощ при издаване на нови весници и списания, в които България ще бъде третирана като приятелска земя;
– помощ за откриване на тв-къща, чиято програма да е с пробългарска ориентация. Тези дни сърбската „ТВ-Линк“ купи македонската „Алфа-ТВ“;
– отворане на неформални, но съществени културни центрове; те могат да бъдат под формата на библиотеки, читалища, клубове и т.н.;
– инвестиции на български капитал в македонската економика. Некой ще каже – капиталът е частен и сам избира. Но как гърците заляха Македония со стратегически инвестиции? Българщината треба да приемаме чрез разума, чрез сърцето, а за широките маси – чрез стомаха!
– и най-важно – коридор № 8!
След всичко казано може би ще ме укорите, че ние не сме държавни глави и всичко това не е в нашите възможности. Ако нашето здружение иска да продължи да живее, треба да намери сили и като влиятелна лоби група да въздейства на държавата за по-активна политика към Македония. Щото Македония и денес, и утре остава свежа кърв на българщината.
В противен случай остава с горчина в душата да се съгласим с Киро Глигоров, че дебългаризацията в Македония е завършена прикаска.“
Люпчо Куртелов е роден в Охрид през 1959 г. Родее се с Миладиновците – баба му Катерина от Струга е правнучка на Димитър Миладинов, а един от дядовците му – Стефан Куртелов – загива в Илинденското въстание. Люпчо Куртелов завършва Военновъздушна академия в Сараево, служи в Югославската армия. През 1991 г. напуска военната служба и оттогава живее в Охрид. Издържа се от малка книжарница, към която през 2006 г. създава читалище „Искра“. Председател е на сдружение „Хоризонти“, което организира гастроли на български фолклорни групи в Охрид, срещи на български читалища с Охридската библиотека и др. Мечтае за откриване на неформален Български културен център в Охрид, но засега усилията му са без резултат.
Източник: „Дума“
