Без реално гарантиране на правата на българите в Сърбия – нямам как да се говори за еврочленство.
Това е част от отговора на еврокомисаря по разширяването Щефан Фюле на запитването на евродепутата от ВМРО Ангел Джамбазки относно проблемите на българското малцинство в Западните покрайнини и преговорите за членство на Сърбия в ЕС.
Българският представител в Европейския парламент Джамбазки зададе въпроса ще продължават ли да се водят присъединителни преговори докато са налице многобройни нарушения на правата на малцинствата в Република Сърбия. В питането си той изброява част от сериозните пречки, пред които е изправено българското малцинство в Западните покрайнини страна на сръбската власт – натиск от страна на местната власт върху български учители в гимназия „Георги Димитров“ в Босилеград, където липсват учебници по български език, което нарушава правото им да изучават своя майчин език, както и съдебно преследване на български дейци, като например случая „Иван Николов“ от Босилеград.
В отговора на еврокомисаря Фюле се казва, че зачитането на основните права и защитата на малцинствата са основни изисквания за Сърбия в рамките на преговорите за присъединяване.
Според Европейската комисия е „необходимо да се отдели внимание на последователното прилагане на законодателството в цяла Сърбия, особено в областта на образованието, използването на езици и достъпа до медии и религиозни служби на езиците на малцинствата, винаги когато малцинствата изразяват желание за това.“
Джамбазки коментира, че отговорът на комисията е дипломатичен, но същевременно и доста ясен – без реални действия за гарантиране правата на българското малцинство и прякото му участие в обществения живот в Сърбия не може да се говори за членство в Европейския съюз.
Това е фундаментален въпрос и той е крайъгълен камък в отношенията на Белград с останалите държави-членки на ЕС. Отделно от това процесът на присъединяване е замразен за сега, което на бюрократичния език на ЕК означава, че спрямо новите кандидати за членове в ЕС ще бъдат прилагани много по-строги правила. В този смисъл Сърбия няма да бъде допусната на база компромис и това трябва да стане ясно на всички среди в Белград, категоричен е Джамбазки.
Пълен текст на отговора на ЕК на питането на Джамбазки:
„BG
E-006498/2014
E-006976/2014
Отговор на г-н Фюле
от името на Европейската комисия
Комисията наблюдава отблизо ситуацията, свързана със зачитането на основните права и защитата на малцинствата в Сърбия, включително по отношение на българското и на хърватското малцинство. В последния доклад за постигнатия напредък от Сърбия от 8 октомври 2014 г. се подчертава, че е необходимо да се отдели внимание на последователното прилагане на законодателството в цяла Сърбия, особено в областта на образованието, използването на езици и достъпа до медии и религиозни служби на езиците на малцинствата, винаги когато малцинствата изразяват желание за това. Освен това в доклада се посочва, че представителството на националните малцинства в публичната администрация, особено в органите на местно равнище, трябва да се подобри като цяло.
Зачитането на основните права и защитата на малцинствата са основни изисквания за Сърбия в рамките на преговорите за присъединяване и са специално разгледани в глава 23 „Съдебна система и основни права“. Една от препоръките, изложени в скрининговия доклад за Сърбия по отношение на глава 23 е „да приеме чрез приобщаващ процес специален план за действие, насочен към ефективното прилагане на съществуващите разпоредби по отношение на защитата на малцинствата, и да вземе предвид препоръките, отправени в третото становище на Консултативния комитет за Сърбия в контекста на Рамковата конвенция за защита на националните малцинства“. Изготвянето и ефективното прилагане на този план за действие ще бъде от решаващо значение за напредъка на Сърбия в преговорите за присъединяване.”
