През последните две седмици ставаме отново свидетели на натиск от сръбската държава върху българите в Западните покрайнини. Във връзка с навършването на 100-годишнината от кланетата на невинни българи в Босилеградско, извършени от сръбския воевода Коста Печанац през май 1917 година, нашите сънародници в Западните покрайнини изработиха паметна плоча, която да бъде поставена в центъра на Босилеград.
Уви, още от самото начало на тази инициатива те срещат съпротива от местната власт начело с „българския“ кмет Владимир Захариев, който е и председател на НС на Българското малцинство в Р Сърбия. Това не е първият случай, при който Захариев не зачита българската национална памет.
През 2010 г. след страхотна битка отново с кмета, в която важна роля изигра и Ангел Джамбазки – понастоящем евродепутат, на входа на местната община бе поставена плоча на Йордан Захариев. Преди да бъде поставена паметната плоча на изтъкнатият местен историк и фолклорист, тя преседя дълги години в мазето на местната община. Тогава отново Захариев бе един от основните противница на българското дело.
Сега, 7 години по-късно, отново кметът – член на националистическата партия в Сърбия, се бори срещу почитането на българската памет.
На 15 май в КИЦ Босилеград новата плоча бе официално представена в присъствието на вицепрезидента на Р България Илияна Йотова, българския консул в Ниш Едвин Сугарев и редица други български представители на дипломатическата ни мисия. Там отсъстваха както официални представители на сръбската национална власт, така и представители на местна власт. След като стана ясно на всички, че за пореден път сръбската държава ще наруши българските малцинствени права, бе решено плочата временно да остане в КИЦ. Потърсен от всички български журналисти г-н Захариев се скри в общината и обясни, че има твърде много работа.
На 23 май председателят на Демократичния съюз на българите Драголюб Иванчов поиска от кмета среща, за да се потърси решаване на проблема, но получава отказ.
На 24 май по традиция българите в Босилеград почитат един от най- светлите празници, този на българската писменост. Преди да отидат в село Извор, където се намира едно от най-старите килийни училища в региона, Димитър Димитров – Треперски, Иван Николов, Драголюб Иванчов изкарват плочата пред бюст паметника на Васил Левски в центъра на града, за да може повече граждани да минат от там и да се преклонят пред жертвите на сръбската жестокост. Плочата остава там по-малко от 24 часа, защото на другия ден сръбската полиция я вдига и я прибира в мазето на местната полиция – място, през което са минали не един идва местни българи, опитали се да защитят българщината.
Потърсен за коментар Захариев просто заявява, че не е в течение на случая, нищо че сградата на общината е на по-малко от 50 метра от мястото на разигралите се събития.
Така през 21 век една държава, която заявява претенции, че иска да е част от голямото европейско семейство, продължава да действа с методи от времето на сръбската окупация на Западните покрайнини. Това става естествено благодарение и на „българина“ Владимир Захариев. Човекът, който успя да превърне Босилеград в най-бедната община в цялата Р Сърбия. Човекът, който успя да изгони младите българи от града, да закрие здравната служба, да превърне Босилеград в една пустееща територия от Р Сърбия.
Така след като повече от 100 години планът на сърбите да обезбългарят Западните покрайнини не е успявал, през 21 век може и да успее благодарение на местни „патриоти“ като Захариев.
Ние от ВМРО заявяваме пълна подкрепа на българите в Западните покрайнини. Остро осъждаме поредния акт на тормоз над български граждани, които защитават българската история и национална памет. Настояваме в най-бързо време сръбските власти да върнат „откраднатата“ плоча и тя да бъде монтирана там, където ѝ е мястото – в центъра на града.
Да не забравяме жертвите на сръбския тероризъм от 20 век. Жертви, които не трябва да допускаме и днес.
