Източник: Дарик Финанс
Автор: Димитър Събев
Може би 2 млрд. евро ще струва на България аспирацията за дружба с еврозоната – тази цифра беше спомената като вноска от страна на България в подготвяната съвместна програма с Международния валутен фонд.
Със сумата от 200 млрд. евро, която страните от Европейския съюз ще съберат помежду си и ще предоставят на МВФ, Фондът от своя страна ще помага на закъсалите членки на еврозоната, които не могат да плащат дълга си.
След като на последната си среща на 9 декември лидерите на Европейския съюз взеха такова решение, остава отделните членки на Съюза да изпълнят задълженията си. Три четвърти от сумата – 150 млрд. евро – ще осигурят 17-те във валутния съюз.
На останалите 10 страни членки, сред тях е и България – предстои да осигурят останалите 50 млрд. евро.
БНР потърси коментара на шефа на бюджетната комисия Менда Стоянова и отговорите й бяха в смисъл, че министър-председателят на България Бойко Борисов действително е „поел ангажимент“.
Конкретна сума за участието на България в спасяването на еврозоната Менда Стоянова не посочи, но каза, че предстоят дискусии и консултации в парламента и правителството.
По последните статистики на Евростат, България има равнище на живот над два пъти под средното за Европейския съюз (съответно още по-ниско от това в еврозоната), като покупателната способност в България е едва 44% от средната за ЕС през 2010 г.
Действително, за разлика от редица европейски държави, България разполага с парични ресурси, тъй като валутният борд ни принуждава да гарантираме всеки лев в обръщение, както и средствата за гаранция стабилността на банковата система и фискалния резерв на правителството, с валутни резерви.
България разполага с известно количество ресурси също и защото много преди последната световна криза работи в режим на „строги икономии“, за които повечето страни в еврозоната и в ЕС само говорят.
Именно заради българските „строги икономии“ на страната ни й липсва тази инфраструктура и организационна подготвеност, поради която чуждите инвестиции ни заобикалят, а Шенгенската зона остава недостижима.
Коментира се, че богатата Великобритания няма да иска да участва в тази схема с онези 30.9 млрд. евро, които Брюксел търси от Лондон. Разбира се, Великобритания е силна в политическо отношение и може да си позволи твърде много неща, които София сякаш не може.
Румъния изглежда също ще се отърве от вноската за спасяване на еврозоната – Букурещ заяви, че тъй като вече се възползва от спасителна програма на МВФ, няма да бъде принудена да плаща. Данните на Евростат показват, че жизненият стандарт на румънците е по-висок от този на българите.
Въпросът е каква е цената на тези 2 млрд. евро за българската икономика – поддържаща най-ниска цена на труда в ЕС и съответно с най-бързо свиващо се население в целия свят, по данни на ООН – и какво ще получим насреща от Европа?
Вторият въпрос, който за България в момента всъщност изглежда по-важен, е редно ли е да се взема политическо решение в размер на над 5% от БВП на страната, без плюсовете и минусите от него да бъдат поставени преди това на публично обсъждане?
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
ВМРО призовава за ясни гаранции, че България няма да загуби средства като вноски в спасителния механизъм. Към момента Бойко Борисов твърди, че България няма да участва в осигуряването на средства. От ВМРО обаче се съмняват дали премиерът няма да си промени позицията за пореден път.
Въпреки уверенията на Борисов лично председателят на Европейския съвет Херман ван Ромпой заяви преди дни, че страните от еврозоната и другите членки на ЕС, сред които е и България, трябва да предоставят до 200 милиарда евро допълнителни средства. Според германския канцлер Меркел Еврозоната може да осигури 150 млрд. евро. Така за България и останалите 8 еврочленки извън еврозоната остава дела от 50 млрд. евро.
Според лидера на ВМРО Красимир Каракачанов не е справедливо страната ни да губи пари заради фискално нехайство в други страни. „Не може да има солидарност без справедливост”, категоричен е Каракачанов.
22 декември 2011
