Остатъците от българската армия съвсем спокойно могат да се съберат на стадион „Българска армия“
Текст от блога на Костадин Костадинов – член на Организационния съвет на ВМРО
На 1 декември 2007 г. 40-тото Народно събрание изпрати наборната българска армия в историята. По този начин политиците създадоха инструмент на властта, върху който населението вече няма контрол.
Прибързаното и несъобразено с националните традиции и предизвикателствата на нашето съвремие решение доведе до бързо отслабване на отбранителните способности на нашата войска. В търсене на някакво решение на внезапно появилата се, бързо задълбочаваща се и абсолютно непредвидена армейска кадрова криза домораслите ни „стратези“ обещаха приемане на Закон за резерва, който би трябвало да постави основите на доброволна Национална гвардия и поне отчасти да омекоти последиците от нескопосаната професионализация.
Това обаче и до ден днешен не се случва, въпреки бодряшките декларации на всеки новопостъпил военен министър от 2007 г. насам. Кризата не се реши, некомплектът в армията се разрасна до небивали размери и нещо повече – параметрите на военната ни сигурност се доближиха до тези след Първата световна война. Класически изгражданата българска войска се преобразува до нивото на експедиционен корпус тип лека пехота за мисии извън националната територия.
След като унищожихме оперативно-тактическите си ракетни комплекси и непрекъснато орязваме тежкото си въоръжение, сами се лишихме и от възможността да упражняваме тактическо възпиране. Очевидно за него ще разчитаме на съюзниците си от НАТО.
Как ще изглежда войската ни през 2014 г.? Сухопътните войски (СВ) ще бъдат редуцирани до 14 000 души, организационно групирани в 2 механизирани бригади, 4 полка и 4 батальона. Т.е. няма да разполагаме дори и с една нормална дивизия. Ще бъдат закрити гарнизоните във Враца, Горна Оряховица, Павликени и Мусачево, а сериозно окастрени ще бъдат поделенията в още шест града. Цяла Северозападна България ще остане без нито един войник, а в цяла Мизия няма да остане и едно оръдие. СВ ще разполагат с 80 танка, 280 бойни бронирани машини и 96 артилерийски установки над 100 мм.
За Военновъздушните сили (ВВС) първоначално се предполагаше, че ще придобият „до 20 бр. нов тип основен боен самолет“ (според „План 2014“). В момента планът е редактиран в тази му част до „8 нови или употребявани“ – количество, недостатъчно дори и за една ескадрила.
Впрочем, в тази си част планът все още е теоретичен, докато в частта за съкращенията вече отдавна е изпълнен. В края на 2012 г. изтича ресурса на последните МИГ-21, които имаме, и оставаме само с полуескадрила от 12 МИГ-29. Щурмовата авиация от самолети СУ-25 буквално виси във въздуха, за нея във военните стратегии не се споменава и дума. Зенитно ракетните войски ще намалеят с 6 поделения, а поделенията на ВВС от 17 ще станат 8.
Накратко – през 2014 г. ВВС ще има 16 бойни, 7 транспортни и 12 учебни самолета, 6 бойни, 16 транспортни и 4 учебни вертолета.
Съвсем вероятно е през тази година някоя от съседните НАТО-вски държави (Турция, Румъния или Гърция) да започнат да охраняват нашето небе, защото ние няма да имаме ресурса да го правим сами.
Във Военноморските сили (ВМС) 2011 г. беше последната за нашия подводен флот. Докато ние го ликвидирахме след 95-годишна история, в съюзна Гърция, доста закъсала покрай кризата, въведоха във въоръжение първата си подводница от „клас 214“, германско производство.
За турците няма да споменаваме, че вече става плашещо.
В момента вече няма нито един годен за полет хеликоптер от флотските амфибии МИ-14. През 2014 г. ВМС ще имат на разположение 6 бойни кораба, 6 за бойна поддръжка, 5 спомагателни кораба и 3 вертолета.
В крайна сметка през 2014 г. кадроваците на военна служба ще бъдат точно 20 500 души + 3 400 резервисти. Тези цифри обаче е твърде вероятно да не се изпълнят, поради огромния некомплект в бойните ни части, надхвърлящ в някои поделения 30 %.
Това, в съчетание с рехавата дислокация на гарнизоните, възпрепятства каквото и да е изпълнение на целите, заложени от Конституцията на България, пред нашата армия. Може би в крайна сметка ще е по-реалистично, а и по-евтино, за тези цели (гарантирането на териториалната цялост и независимост на държавата) да разчитаме на полицията, която е 3 пъти по-голяма от войската. Или на съюзниците ни от НАТО.
Само че за какво ни е армия тогава?
Студената война свърши с поражение за комунистическите държави, без те да са водили война. Това не им попречи впоследствие да изградят нови и боеготовни въоръжени сили.
Ние обаче допуснахме с армията ни да се случи нещо безпрецедентно – тя влезе в състояние на постоянен разгром, при това без да е водила и едно сражение. Година след година се закриваха поделения, съкращаваха се въоръжения и се уволняваха офицери и сержанти.
Благодарение на това днес България представлява едно слабо ядро, разположено в центъра на Балканите, обкръжено от силна и добре въоръжена периферия.
Същевременно, паралелно с отслабването на войската дегенерира и държавността като цяло, което все повече води до превръщането на родината от държава в територия. А това не е безкраен процес – в края му територията просто си намира нов стопанин.
За да не се случи това е нужно цялостно преразглеждане на военната ни доктрина, възстановяване на българската войска до размерите от Договора за отбраната и въоръжените сили в Европа (даващ ни таван до 105 000 щика) и въвеждане на доброволна наборна военна служба. Наред с много други мерки това би дало стабилност на държавата и би гарантирало нейната самостоятелност много по-добре, отколкото чл. 5 на НАТО (касаещ колективната отбрана).
