След 135 години свобода дневният ред на страната ни изглежда много по-различен. Иска ни се да тя да докаже, че може да бъде достойна, че хората й могат да живеят щастливо и трудът им да бъде смислен.
Трудно е! Но в тази задача страната ни има своето прекрасно предимство – безценния опит от десетилетията труд, лишения и болка, с които се налагаше България да отвоюва всичко в свободната си история.
Сега българите сме отново по улиците, за да са борят за своите искания, за правото си на достоен живот в родината.
Днес ние знаем през какво е трябвало да минат нашите дядовци и бащи, за да ни има. И няма да обезсмислим миналото си, нито да пропилеем бъдещето си!
В биографията си народът ни има своята Шипка, своя Одрин, своя Тутракан. Значи има и своя горд утрешен ден и утрешен идеал.
Честит празник, несломими българи!
Да живее България!
