Илинденско-Преображенското въстание е най-голямото българско въстание. То е един връх в българската национална революция, защото е масово, организирано и най-вече осъзнато. Това заяви председателят на ВМРО Красимир Каракачанов в предаването „История. бг” по БНТ.
Когато един народ, като българския, е знаел кои са неговите идеали, имал е визия за бъдещето, имал е кауза и цел, той се е жертвал за свободата и достойнството си, посочи още той.
Решението за въстание е взето януари 1903 г. в българската гимназия в Солун, по време на конгрес на ВМОРО. Мнозинството от присъстващите делегати са на мнение, че въстание трябва да се вдигне. Аргументите са, че вече на много места са започнали малки войни между българските и турските чети, водят се огромни сражения, буквално цели райони пламват за един ден. Турската власт се усеща и започва арести, изземване на оръжия. Ситуацията е такава, че ако не го организира и насочи самото ръководство на ВМРО, то ще избухне от само себе си. Жребият е хвърлен, Рубикон е преминат, връщане няма, разказа историческите факти Каракачанов.
В спомените си основателите на Организацията категорично пишат, че всички са искали да обявят присъединението на Македония към България, но осъзнават, че ще има съпротива от страна на Великите сили и на съседните малки държави. Затова се спират на искането за автономия, обясни Каракачанов.
Революционерите от ВМOРО издигат лозунга за Автономна Македония, който в тогавашната политическа ситуация се е смятал за по-приемлив. Те стъпват на базата на един международен договор – Берлинския, където е записано, че ще има самоуправление в Македония, чрез него те гонят своите политически цели, допълни още той.
С Илинденско-Преображенското въстание, македонските българи доказват на света, че в Македония има един народ – българския, който е останал под робство, с това завърши председателя на ВМРО.
Цялото предаване и различните гледни точки на историците може да гледате тук.
