Почти 10 десетилетия след рождението на капитан Димитър Списаревски България все още не е отдала заслужената почит към един най-самоотвержените и смели бранители на небето над София по време на Втората световна война.
Нападението на англо-американските бомбардировки над града през 1944 г., убийството на десетки цивилни български, мъже и деца, остава в историята на Военновъздушните сили като деня, в който младият капитан се врязва в американските „летящи крепости”.
„Абе, ще се блъснеш и ще свалиш поне един бомбардировач, но няма да му дадеш да мине над тая свещена земя и да я поръси с бомби!” Това са думи на българския орел още преди да знае как ще завърши живота му.
В края на 2012 г. ВМРО постави паметна плоча на лобното място на кап. Списаревски в с. Пасарел. Тя бе официално открита по време на традиционния възпоменателен поход.
През последната година започнаха и две благородни инициативи на младежки организации, целта на които е да оставят ярък спомен за великата саможертва на капитан Списаревски. Момчета от с. Пасарел набират средства за издигане на паметник в негова памет. Към тях се присъедини и младежката организация на ВМРО в София.
„Младежки консервативен клуб“ пък поиска да бъде преименувано столичното летище на името на летеца-изтребител.
Повече за живота и делото на кап. Димитър Списаревски:
Димитър Списаревски – Спайч, е роден в Добрич на 19 юли 1916 г. Баща му Cветозар Списаревски и чичо му – дипломатът Коста Списаревски са българи от Кюстенджа. Името на майка му е Елисавета.
След Ньойския договор от 1919 г. градът, заедно с цяла Добруджа, са анексирани от Румъния. Поради нетърпимостта на бащата към румънската окупация, семейството на Списаревски последователно се мести в Лом, Белоградчик и София. В София Димитър Списаревски завършва Втора мъжка гимназия (днес 22-ро училище).
От 1933 до 1935 г. е футболист на ПФК Левски (София), за който играе в няколко приятелски срещи.
Знае се, че Списаревски е бил щедър и великодушен човек, шегаджия и кавалер. Ядоса ли се за нещо обаче, ставал страшен. В школата във Вернойхен набил един немски летец-капитан, който обидил България и нейните летци, наричайки ги „балкански туземци“. В Бургас напердашил окръжния началник на полицията и неговите приятели, защото си позволили да накърнят честта на колега летец. В офицерския клуб в Плевен пък се разправял с нашенски любители на немски военни маршове, които не разрешавали на оркестъра да изпълнява български песни. На летище Граф Игнатиево, когато видял един фелдфебел да бие войниче с летва, Списаревски я счупва в гърба му.
Именно това изострено чувство за справедливост, патриотизмът и чисто мъжките реакции му създават много неприятности. Но Спайча си остава непроменен.
Един от най-близките му приятели, генерал-майор Стоян Стоянов, казва за него: „За Димитър въздушният бой беше ситуация, която го наелектризираше по особен начин, правеше го още по-силен, неустрашим и самоуверен. Да победи във въздуха за него бе нещо, което се разбира от само себе си. Би разкъсал и със зъби противника, но никога не би го оставил да се измъкне невредим. Отстъплението в боя при каквито и да е обстоятелства му беше чуждо, противно, невъзможно за неговата натура. Той влизаше в бой така, както някога в древността суровият воин на Спарта е изпълнявал повелята на своята майка, която като му връчвала щита, е казвала: „С него или на него!””
Буен, неустрашим и дързък е поручик Списаревски и във въздуха. Полетите си той върши на максимални обороти, в учебен бой атакува с такава стръв, че понякога отнася наказания. Той заявява на другарите си: „..ако някога ми падне насреща противников самолет, ще го изям, па ако ще и с машината да се блъсна в него.“ А друг път: „Абе ще се блъснеш и ще свалиш поне един бомбардировач, но няма да му дадеш да мине над тая свещена земя и да я поръси с бомби!”. Такова е било мисленето на поручик Димитър Списаревски.
Капитан Димитър Светозаров Списаревски загива край село Долни Пасарел при първия си боен полет на 20 декември 1943 г., след като сваля тежък американски бомбардировач Б-24 чрез въздушен таран по време на бомбардировките на София през Втората световна война.
