На 9 март 1985 г. взривно устройство причинява смъртта на седем души във вагона за майки с деца на влака Бургас – София край гара Буново. Автори на атентата са български турци, част от терористичното турско движение в България, действало през 80-те години на двайсети век и прераснало по-късно в парламентарната партия ДПС.
В деня на 29-тата годишнина от кървавия атентат ВМРО.бг публикува материал от вестник „Преса“, посветен на трагедията:
Атентатът на гара Буново от самото начало е обречен на свенлива гласност. Хората, които не са живели при социализма, ще бъдат учудени. Днес звучи невероятно, но е факт – след кървавата драма през 1985 г. БТА пуска лаконично съобщение от три-четири реда. В него информира, че в 21,40 ч. е имало „инцидент“ във вагон №5 в бързия влак за Бургас. Дежурното „комисия от специалисти разследва причините за злополуката“ трябва да успокои гражданите. В същото време медиите в тоталитарното общество обилно отразяват смъртта на съветския лидер Константин Черненко (род. 1911).
Така нареченият „инцидент“ е кървава драма, запазена най-вече в изгарящите спомени на пострадали и очевидци. Никакви снимки. В БТА и сега няма фотос от събитието.
Вагон №5 пък е вагонът за майки с деца. По време на фаталното пътуване там до прозорците в третото купе седят две момченца – Стефан, на 13 г., и Георги, на 12 г. Децата разговарят помежду си с жестове. Тъй като им станало мъчно за близките, те избягали от дома за глухонеми в село Мъглиж. Стефан и Георги така и не виждат родителите си. Те са две от седемте жертви. Върху паметника на гроба на малкия Стефан в Лозарево е изписано: „Последен дар от майка и татко.“
На гара Буново скромна плоча припомня мартенската вечер.
Случайност е, че загиналите не били много повече. Бомбата избухва 200 метра преди трикилометровия тунел „Гълъбец“. Взрив в тунела би довел до страшни последствия. Заради маневра на гара Пирдоп влакът закъснява две минути, които спасяват хората от ада.
Същия ден и в кафе-сладкарницата на хотел в Сливен избухва взрив. Жертви за щастие няма. Но терористите като че ли са постигнали целта си – паника, смут, страх.
Буново и Сливен не са първите им акции. На 30 август 1984 г. в 17,29 ч. е разтърсена чакалнята на пловдивската гара. Загива 50-годишна жена. Ранените са над 40.
38 минути по-късно още една бомба с часовников механизъм се задейства пред аерогара Варна, ранени са две жени.
За атентатите в Пловдив и Варна властта запазва пълно мълчание.
Кои са терористите?
Делото за взрива в Пловдив е запазило любопитен факт. Свидетели разказвали, че видели негри, които потеглили с бяло „Порше“… Ето колко може да се вярва на паникьосани очевидци. През 1987 г. извършителите са разкрити, арестувани и осъдени – Елин Маджаров, Алцек Чакъров и Сава Георгиев. Решението – смърт чрез разстрел. През 1988 г. присъдата е потвърдена и изпълнена.
5 г. по-късно Ахмед Доган открива плоча в тяхна памет, на която ще бъдат изписани турските им имена. На турски език. Емин Мехмедали, Абдула Чакър и Саафет Реджеб. Някои източници свързват тримата с организацията на Доган „Турско националноосвободително движение в България“, макар че то е създадено няколко месеца след атентата до Буново. Тази версия отхвърля доц. Бончо Асенов, бивш служител на ДС и автор на книги за „възродителния процес“ и протурския тероризъм:
„В първия програмен документ на организацията е записано, че борбата срещу преименуването ще се води с всички средства, включително бомби и терор. Под влиянието на Доган текстът е заличен и лозунг на организацията става „Война без оръжие“.
Писмото до Тодор Живков
Защо лидерът на ДПС почита тогава атентаторите с паметна плоча, остава загадка. Заради флирт с електората?
Друга легенда приписва взривовете на Държавна сигурност – с цел да затегне мерките за сигурност след преименуването. Като доказателство се подчертава, че двама от терористите – Елин и Алцек, били агенти на ДС. През 1985 г. – вече бивши. Сътрудничеството с Елин било прекратено заради нечестност. Лежал е шест месеца в затвора за валутни престъпления. Те били разкрити благодарение на… доносите на приятеля му Алцек.
Митът за заговор на ДС пренебрегва серия от писма, подписани от групата „Ние“ и разпространени от 1974 до 1984 г. Първото било адресирано до Тодор Живков. Освен заплахи за пожари и атентати то съдържало и въпроси: защо няма часове по турски в училищата, защо Мустафа Чаушев и Лили Иванова не пеят турски песни. В листовки на групата след решението на БКП за преименуването се казвало: „От магаре кон не става, от турчин българин не става. Внимавайте!“
Чак след Буново службите свързват писмата и атентатите. Извършени са експертизи на почерка на десетки хиляди лица, които биха могли да имат нещо общо с взривовете. Гигантски труд. През 1987 г., когато следата от обикновена ресторантска покривка отвежда разследващите до Маджаров, неговият почерк също е сравнен с писмата. Съвпаднал. За жалост оперативен работник по-рано прескочил проверката на Елин, тъй като – според разследващия – той бил кротък семеен човек. По-късно е установено, че две от взривните устройства били направени в детската стая на апартамента му. В съдебната зала пред почернените майки той ще се разкае: „Разбрах какво сме причинили. Това за мен е вечна скръб. Направих татуировка на сърцето си.“
Има и трета легенда – най-достоверната, но без доказателства. Турското разузнаване и контролирани от него български изселнически организации подшушнали идеята за атентати, за да се вдигне шум и да се даде повод за антибългарска пропаганда. Атентатите трябвало да послужат за доказателство, че в България има съпротива на турското население. Факт е, че Алцек редовно посещавал турското консулство в Бургас.
Несъмнено изглежда едно – заради живи все още политически интереси само историята ще осветли докрай случая „Буново“. Някой ден.
Най-яките служби?
Едва след Буново в ДС е създадено направление „Тероризъм“, където е централизирана цялата дейност.
„Благодарение на това бяха разкрити терористите“, категоричен е доц. Асенов. Засилено е вербуването на агенти, проверени са хиляди сигнали на граждани за съмнителни пакети или необичайно поведение. Предотвратени са редица други замислени покушения, включително над автобус с деца от асамблея „Знаме на мира“.
На 6 август 1987 г. в дома на Маджаров са поставени „бръмбари“. От подслушването става ясно, че той и Чакъров подготвят поставянето на бомба в курорта „Слънчев бряг“ – на място с повече деца, за да ги чуел цял свят (през 1986 г. на плажа в „Дружба“ тяхна бомба по случайност не избухва в разгара на летния сезон). На 11 август е закупен будилник „Слава“, който да задейства взрива. На 13 август терористите са арестувани. Доказателствата издържат в съда.
Днес е очевидно, че работата по борба с терора също трябва да бъде обединена, а не разпокъсана между МВР и ДАНС. Че прочистените по политически признак служби трябва да огледат опита на стари колеги. Изглежда не сме готови все пак за отпор на тероризма.
