Негативна нагласа, нетолерантност, мизерен живот, изпълнен със заплахи, смешна пенсия. Това са сред най-сериозните проблеми, с които българският пенсионер посреща живота след зрялата възраст.
Плачевното положение на нашите баби и дядовци, майки и бащи не може да бъде оправдано с кризата, а най-вече с липсата на желание за кардинална смяна на модела. Време е да се сложи край на това статукво и да бъдат осигурени достойни старини на възрастните хора в България.
За това призовава д-р Султанка Петрова, председател на Националната женска организация на ВМРО. Целия коментар може да прочетете тук:
В България отдавна съществува явлението възрастова дискриминация, известно още като ейджизъм, който е комплекс от негативни нагласи по отношение на възрастните хора.
Често тези хора са жертва на нетолерантност, обиди, нападки и, за съжаление, това започна да се приема като модел. Именно затова възрастните хора днес се чувстват отритнати и ненужни.
В момента в страната има около 2,2-2,3 млн. пенсионери, като смъртността сред възрастните е най-висока. С около 4 години по-малко живее българският пенсионер от европейските си връстници. България е на първо място в ЕС по бедност сред възрастните хора, като почти 60% от българите над 65години са социално слаби.
Последните анализи, направени от Евростат, показват, че българското общество и държавата обричат своите баби, дядовци, майки и бащи на мизерен живот и на среда, в която се чувстват непотребни. Тези хора всекидневно са подложени на агресия – физическа и морална.
Свикнахме с новините за нападнати, пребити, ограбени и измамени старци и тихо се възмущаваме на ужасната действителността. Оставихме ги да се спасяват сами – кой както може, сред агресивната и ожесточена среда.
За мизерните пенсии не искам да коментирам, защото на всички е ясно, че несправедливостта с изхарчените пенсионни фондове едва ли ще се оправи. Затова, че ги ограбиха, днес тези хора са принудени да живеят в стрес, напрежение и самота. Възрастните, които искат толкова малко – толерантност, уважение и разбиране.
Докога ще си затваряме очите пред проблемите? Как може един пенсионер да „живее” със 150 лв. пенсия? Какво по-напред да направи: да си плати сметките, да си купи лекарства, да си купи храна или? Да не говорим за екстри като дрехи, обувки или екскурзии, както го правят всички европейски пенсионери.
За съжаление, тези хора са незабележими за обществото, за държавата, защото не организират митинги, не правят шествия, не ругаят, не викат.
Днес отново българските политици ще се оправдаят с кризата, но най-голямата беда за плачевното състояние на българските пенсионери не е финансовата и икономическа криза, а липсата на желание за кардинални реформи, за смяна на модела и актуализиране на пенсиите.
НЖО на ВМРО настоява да се осигурят спокойни и достойни старини на българските пенсионери.
Това са нашите майки и бащи, които отдадоха живота си, за да ни има!
