Каква е историята на града, от къде идва името и кой е създал герба. Какво знаем и не знаем за града ни?
На днешната дата преди 136 години София е обявена за столица на България. Честит празник, софиянци!
Градът е обявен за столица на 3 април 1879 година от Учредителното събрание по предложение на проф. Марин Дринов. Основната причина именно София да е изборът им е, че е стар български град, отдалечен от турската граница и разположен по средата на българските земи според тогавашните граници.
ИСТОРИЯ
София е една от най-древните европейски столици. Нейната история може да се проследи до времето на неолита. Открити са следи от няколко неолитни селища, които датират от 5000 г.пр.н.е. През VII век пр.н.е. на север от топлия минерален извор, близо до река Елешница (днешната Владайска), възниква древен тракийски град, документиран по-късно от римляните като Сердика — име, за което се приема, че произлиза от местното тракийско племе серди, което живее в околностите на града. В римската епоха (I – IV в. от н.е.) градът процъфтява като център на провинция Вътрешна Tракия. През V – VI в. по време на т.нар. „велико преселение на народите“ градът е преживял нашествия от хуни, готи и други варварски племена.
ИМЕТО
Най-ранното запазено в източниците наименование на днешния град София е Сердонполис (Σερδών πόλις), гръцко име, латинизирано в civitas Serdensium. То означава „град на сердите“, тракийската етническа група, обитавала областта в Класическата Античност.
Император Траян официално дава на града своето родово име, наричайки го Улпия Сердика („сердийска Улпия“), като по-късно то често е съкращавано на Сердика. И двете форми, Сердонполис и Улпия Сердика, се срещат на монети, сечени в града през римската епоха.
Вероятно след присъединяването на града към България в началото на 9 век се появява и името Средец. То изглежда е неточна славянска транскрипция на Сердика, като в същото време отразява и значението „среда“, от централното разположение на града в Софийското поле.
В гръцки източници от този период се използва и името Триадица. Произходът му не е изяснен, като е възможно то да е неточна транскрипция на Средец.
През 14 век градът започва да се споменава и като София, от името на катедралната църква „Света София“, която, разположена на възвишение извън източната порта на стените, по това време доминира градския пейзаж.
София носи името на късноантичната катедрала на града „Света София“. Тъй като светата мъченица София е майка на Вяра, Надежда и Любов, празникът на светиците, 17 септември, е приет за Ден на София; чества се и 4 януари, когато през 1878 г. руските войски освобождават града от турско робство.
ГЕРБЪТ
Щитът на герба е разделен на четири изображения, като всяко от тях е свързано с града. Женското лице е на Улпия Сердика и е взето от антична монета, което подсказва за старото име на града ни. Църквата „Света София“ е дала сегашното му название и стои до Сердика. Отдолу са поставени Витоша, която е сред символите на града и златен балдахин, под който е изобразена статуята на Apollo Medicus – символ на минералните извори, с които се е славела Сердика в древността. Девизът „Расте, но не старее“ пък е вдъхновен от парижкия „Плава, но не потъва“ и идва през 1911 г. Лъвчето по средата е спомен от старата столица Велико Търново, а добавените през 1928 г. лаврови клонки отстрани символизират младост, постоянство и успех.
СОФИЯ ДНЕС
Днес София е най-големият град в България и 13-ят по големина град в Европейския съюз и е основен административен, индустриален и транспортен център на страната. Населението ѝ към 1 февруари 2011 г. наброява 1 291 591 души, което представлява 17.5% от населението на страната и допринася за създаването на повече от 34% от брутния вътрешен продукт. Столичният регион обхваща 38 населени места, 1.2% от територията на страната, но в него е съсредоточена 1/5 от работната сила на България.
София е млад и интелигентен град с 20 от всички 44 университета в България с над 40 000 студента. Българската академия на науките също се намира в София.
Източник: СофияУтре
