Подобряване живота на децата, възрастните хора, хората с увреждания и тези, които полагат грижи за тях – това остава моята битка в настоящия парламентарен сезон. Това заяви в интервю за Радио Сливен Нет народният представител от ВМРО в групата на Патриотичния фронт д-р Султанка Петрова.
Крайно време е да не се прехвърлят отговорности и да не се вижда перспектива, както се случва за мнозина млади хора у нас. Те трябва да останат в България, допълни тя. Пътят към това – качествено образование и здравеопазване.
Видяхте, на 14 септември протестираха майките на деца с увреждания, защото е недопустимо да живеят по този начин. Близките на деца с увреждания са 24 часа с тях, не са ги оставили държавата да ги отглежда, а са поели отговорността и съдбата си, повелята към тях. Неприемливо е държавата да абдикира от проблема. С едни пуснати програмки за по 150 лева няма как да се реши въпросът. Нужно е радикално решение и достойни пари за този труд, за тези грижи, убедена е д-р Петрова.
По думите ѝ месечното заплащане за отглеждане на дете с увреждане трябва да е най-малко на равнището на сумите, които получават приемните семейства – всеки месец 700 лева, каза тя.
Децата с увреждания се нуждаят от лекарства, специални грижи и храна, дрехи, помощни средства, които родителите доплащат. Няма как да неглижираме тези проблеми. Относно средствата, тя е категорична, че има източване в социалната и здравната сфера, а институциите остават безразлични към родителите на деца с увреждания и ги дискриминират.
Тези хора работят без почивен ден и държавата трябва да има отговорност за тях, да им осигури допълнителни социални услуги, припомни депутатът от ВМРО.
Видно от Закона за държавния бюджет 2013 г., 2014 г., 2015 г. и 2016 г. е, че от него ежегодно се заделят значителни средства за политика в областта на социалната закрила и равните възможности; политика в областта на хората с увреждания и политика в областта на социалното включване, все в обхвата на Министерството на труда и социалната политика (МТСП). Само за 2015 г. тези средства са били общо около 1 млрд. лв., събрани от данъкоплатеца. Къде и за какво отиват тези средства, както и милиардите, давани по европрограми, риторично попита Султанка Петрова.
Тя е категорична, че деинституционализацията е можело да се случи по най-добрия начин, ако се бяха изпълнили всички точки в плана, а не да се приберат „едни пари“. Откраднати са много пари и някой лично се е облагодетелствал, това ще излезе наяве, убедена е Петрова.
Настоявах за пълен одит на Държавната агенция за закрила на детето – от 2010 до 2015, когато бе първият период. Сега се работи вече във втори период, важно е да видим как е работено досега, да отчетем грешки и да ги избегнем, а не отново да ги допускаме през втория програмен период. Трябва да сме много отговорни към обществените средства и поръчки. Европа ни е дала страшно много пари – около 100 млн. евро за тези процеси за деинституционализация. Отделно от това – от бюджета също са отделени много средства, посочи тя.
Султанка Петрова акцентира на факта, че България е единствената страна в Европейския съюз (ЕС), която все още не е покрила всички изисквания за достъпност на средата за лицата с увреждания. В момента имаме 26% достъпна среда за хора с увреждания, което значи, че ние изключително много изоставаме. Десет години някой не си е вършил работата, защото в периода от 2006 до 2016 година, когато са се правили нови сгради, имало е ново строителство, трябвало е поне тогава да се създава някаква достъпност за тези хора. Къде са били кметовете, главните архитекти, запита тя.
По думите ѝ общините трябва да бъдат много активни в тези процеси. В последната година настоях за контрол на кметове и архитекти, които не са осигурили достъп до обществени сгради на хора с увреждания. От социалното министерство казаха, че контролът и санкциите били безсмислени! Напротив – липсва ли контрол, средата ще остане недостъпна за тези хора.
Петрова припомни още, че у нас няма регистър на хората с увреждания, което засилва хаоса в социалната сфера. По думите на Петрова, ако наистина искаме да се сложи ред, трябва всеки човек, който има определен проблем, да бъде регистриран, да се знае с какво заболяване е и от какво има нужда, а не да се работи „на калпак“.
Трябва да се осигурява и трудова заетост на възрастните с увреждани, иначе за каква социализация говорим?! Не може да се правим, че тези хора ги няма, че не съществуват. Те са тук, сега, сред нас и държавата е длъжна да им помага, убедена е д-р Петрова.
Сега почваме такива проекти и всяка община задължително трябва да се възползва от тях, за да интегрира хората с увреждания. Да направим така, че тези хора да живеят достойно и държавата да бъде отговорна към тях.
Трябва да има резултати. Затова моята лична битка остава в тази сфера и ще продължавам да работя за такива промени в законите, които да дават възможност на родителите, които отглеждат деца с увреждания, да ползват всички права и социални придобивки, вече дадени от държавата на приемните родители. А хората с увреждания да водят достоен живот.
За групата народни представители от ВМРО остават още приоритетите национална сигурност, вътрешна сигурност, международни отношения, българите в чужбина – също голяма кауза на ВМРО, обърна внимание Петрова.
